|
H. ulrei (Boulenger, 1893) е много рядък и нов вид в аквариумите на Западна Европа. Причината за това е неговото ограничено разпространение в природата – водите на Рио Парагуау (Южна Америка), а също така и считано за невъзможно размножаване в аквариумни условия – според немското издание на “Aquarien Atlas”, Mergus, том1, стр.274. За този рядък хемиграмус за първи път в акваристичната литература съобщава известният немски акварист Ханс Йоахим Франке в рубриката “Salmler Neuheiten”, №7р 1964 – 1968 на списание “А.Т.”. Там е поместена и снимка на рибката. По – късно в бр.3 на сп. “DATZ” е публикувана статия с подробно описание на вида.
Хемиграмус Улрей (Hemigrammus ulrei) – Първо хормонално развъждане в Европа. H. ulrei (Boulenger, 1893) е много рядък и нов вид в аквариумите на Западна Европа. Причината за това е неговото ограничено разпространение в природата – водите на Рио Парагуау (Южна Америка), а също така и считано за невъзможно размножаване в аквариумни условия – според немското издание на “Aquarien Atlas”, Mergus, том1, стр.274. За този рядък хемиграмус за първи път в акваристичната литература съобщава известният немски акварист Ханс Йоахим Франке в рубриката “Salmler Neuheiten”, №7р 1964 – 1968 на списание “А.Т.”. Там е поместена и снимка на рибката. По – късно в бр.3 на сп. “DATZ” е публикувана статия с подробно описание на вида. H. ulrei достига размер до 5 – 6 см дължина. Формата на тялото е близка до тази на едър екземпляр хемиграмус оцелифер (H. Ocellifer). Основният цвят на тялото е сребрист, като гърба е по – тъмен. По цялата дължина на тялото минава ярка черна ивица, а плътно над нея – втора златиста. Плавниците са безцветни, като мастната перка е червена. Особено красив е гръбния плавник, който е висок и силно изрязан, като част от него е оцветена в жълто – кафяво. Заради формата и цвета му немците наричат улрея “Flaggensalmler” – знаменосна харацида. Рибката е стадна и непрекъснато е в движение. Тогава изглежда особено ефектна. Държи се в средния слой на аквариума и за разлика от много други хемиграмуси е дружелюбна и не закача и най – нежните растения. Отдавна мечтаех да имам тази рибка, която не бях виждал никъде наживо в Европа. И накрая успях – през месец декември 1994 г. моя близка ми донесе от Германия заедно с три броя Stewardia riiseyi (коримонопа, дракон), 5 броя Hemigrammus armstrongy (тетра голд) и три двийки възрастни H. Ulrei. Бях на седмото небе от радост. Драконите и улреите се внасяха за първи път в България. Последните бяха в отлично състояние. Рискувах и не ги поставих под карантина. Рибките се чувстваха така, сякаш цял живот бяха живели в моя пренаселен аквариум. Лакомо ядяха всякаква суха и жива храна – тетрамин, циклопс, дафня, коретра, артемия. Веднага започнах с опитите за развъждане. Досега съм развъдил много нови харацини, започвайки размножаването веднага след внасянето им вкъщи от летището. Поставих заедно шестте рибки в 50 ли трова вана. Не ножех да сбъркам – разполагах с 3 чифта – мъжките са значително по – дребни. И трите женски бяха с хайвер. Рибките се движеха хаотично и взаимно си пречеха. След 5 дена ги върнах обратно в аквариума. И започна моето ходене по мъките. Опитвах в голяма вана, в десет литрова, “зареждах” в мека неонова вода, в твърда, в стара с торф, в свежа чешмяна. Нищо и пак нищо. Първоначално женската гонеше мъжкия, после той я преследваше по цялата дължина на ваната. Но нещо не достигаше. В последният момент мъжкият не можеше да се “закачи” за женската и се отказваше от преследването. И така много пъти. Рискувах и се опитах да “изтискам” женските. Те обаче не “течеха” – явно хайвера от възрастта се беше втвърдил или рибките имаха киста. По – здрави и жизнени харацини от улрея не бях срещал – след такова жестоко стискане те не трябваше да бъдат живи. А те си плуваха спокойно в общия аквариум. Отчаян реших за последно да опитам размножаване с хормони. На запитването им в Германия в асоциацията на харацинистите отговаряха, че от направената справка в компютъра няма сведения за хормонално развъждане на улрея не само в Европа, но и в света. Това ме накара да залегна над моята литература. По този начин установих, че единствен Петер Хофман от Германия е успешно развъдил улрея след дълги неуспешни опити ( сп.”DATZ”, бр.4, 1968г.). Успява чак когато се снабдява с млади екземпляри, които съзряват при него. Посъветвах се с моя добър приятел от Москва Сергей Гонтар и той ме успокои, че хипофизните инжекции ще размекнат стария хайвер и ще стопят кистите. При тях обаче не смеят да използват инжекции при такива дребни харацини. Като начало поставих 2 чифта в 50 и в 10 литрови вани. Вечерта в 21 ччаса инжектирах по 100 единици хориогонически гонадоторопин на женските. Те понесоха леко инжекцията. На следващия ден инжектирах женските с един милиграм хипофиза, а мъжките с по – малко от половин милиграм. Хипофизата беше прясна, приготвена от платика в Санкт Петербург. Страхувах се как ще се справя с тази фина операция, защото и най – малката грешка при дозата щеше да убие рибите. Да не говорим колко трудно се поставя инжекция с хипофиза – иглата се запушва и пр. За моя радост улреите преодоляха шока и към 19 часа започнаха любовната игра. И в двете вани мъжките яростно преследваха женските. Мъжките избиваха хайвер от женските непосредствено от повърхността на воодата. И всичко това първоначално без отдих на партньорите. Постепенно темпото започна да спада и след 3 часа извадих рибките. И двата чифта бяха хвърлили над 600 зрънца хайвер. Последния е бистър, прозрачен, леко жълтеникав, нелеплив. Не рискувах и затъмних напълно малката вана и частично голямата. Параметрите на водата бяха – pH =6,5; dH 1º и t=27ºC. След около 20 часа започна люпенето на малките, което продължи около 3 – 4 часа. Развали се не повече от 20% от хайвера., и то в първите 2 часа. Интересното в случая е, че след като бях получил женските с хайвер и при мене не можах да ги накарам да хвърлят повече от година, получих малки. По всички закони на акваристиката първият хайвер би трябвало да бъде презрял и да се развали. Личинките бяха безцветни и първия ден лежаха на дъното. При внезапно осветяване започваха да подскачат и хаотично да се движат по дъното. Вторият ден започнаха да се залепват по стъклата, а на четвъртия проплуваха. Първата храна беше инфузория, а след 3 – 4 дни малките започнаха да приемат прясно излюпена артемия. Рибките се чувстваха прекрасно в стопанството на Георги Николов – Геш, опитен и многоуважаван от мен акварист. Растяха бързо при основна храна от ситно нарязан и добре измит тубифекс. След около месец отново с помощта на хормоните двата чифта дадоха многобройно поколение. Впоследствие направих опит да разбера дали старите чифтове ще хвърлят хайвер без помощта на хормони. Родителите са живи и досега, като предполагам, че дълголетието на улрея е 5 – 6 години. От поколението 16 броя изпратих в Москва за Гонтар, който ми изпрати срещу тях 6 броя млади аностомуса и за известния харацинист Ванюшин, от когото ще получа 5 бр.нов неизвестен вид хемиграмус. Убеден съм, че поколението улрей, отгледано в наша вода, ще бъде размножено и без инжекции. Все пак това е хемиграмус, а те не изискват специални условия. И накрая ще запозная читателите с един спор в световната акваристика: изкуство ли е развъждането на риби с помощта на хормони. Противниците на хормоналното развъждане твърдят, че всяка риба може да бъде развъдена, стига да се знае на каква възраст съзрява и да се създадат условия близки до тези в природния биотоп (голям обем, течение, подходяща растителност и пр.). защитниците пък доказват, че благодарение на хормоните днес е възможно размножаването на риби, за които се знае, че това е невъзможно в неволя (всички видове аностомуси, лепориноси, богий, някои едри сомове и др.). Аз лично съм за инжекциите. Без тях при създалата се ситуация намаше да има улрей в България. А сега ми предстои опит за развъждане на красавицата рубростигма, от която имам два полово зрели чифта. И дано да имам шанс... Д. Пенев
Коментари () |
|
|
|
|