|
У нас тази рибка най – често я наричат само колиза, т.е. родовото й наименование служи за определяне на вида. Това е така, защото другите видове почти не се срещат – преди 5 – 6 години случайно намерих няколко броя рибки от вида Colisa sota, която е по – популярна като колиза хуна. От тогава не съм виждал рибка от този вид. Нямам информация за акварист, който да отглежда C.fasciata, още по – малко пък да е продавана в магазините. От скоро, макар и рядко, може да се срещне C.labiosa. Видът C.lalia от доста години е често срещан в магазините и аквариумите на любителите и поради това като се каже колиза всеки се сеща за C.lalia. Руснаците я наричат “лялиус”, немците – “zwergfadengisch” (джуджеподобна риба на щрихи), а англоезичните народи – “Dwarf gourami” (гурами джудже).
КОЛИЗА ЛАЛИЯ
Colisa lalia
Род Colisa
Семейсво Belontiidae
Подразред Anabantoidei
Разред Perciformes У нас тази рибка най – често я наричат само колиза, т.е. родовото й наименование служи за определяне на вида. Това е така, защото другите видове почти не се срещат – преди 5 – 6 години случайно намерих няколко броя рибки от вида Colisa sota, която е по – популярна като колиза хуна. От тогава не съм виждал рибка от този вид. Нямам информация за акварист, който да отглежда C.fasciata, още по – малко пък да е продавана в магазините. От скоро, макар и рядко, може да се срещне C.labiosa. Видът C.lalia от доста години е често срещан в магазините и аквариумите на любителите и поради това като се каже колиза всеки се сеща за C.lalia. Руснаците я наричат “лялиус”, немците – “zwergfadengisch” (джуджеподобна риба на щрихи), а англоезичните народи – “Dwarf gourami” (гурами джудже).
В естествени условия е разпространена в североизточна Индия, Бангладеш и Асам – реките Инд, Ганг и Бармапутра. В Европа за първи път е внесена през 1847г.
Достига дължина до 6см. тялото е с овална форма, странично сплеснато. Основният цвят е син, с 13 – 18 коси напречни червени ивици. Предната част на корема е синя. Всички плавници, с изключение на гръдните, са обвити с червена ивица и изпъстрени с червени точки. Окраската при женските е значително по – бледа и невзрачна. Гръбната и анални перки са дълги, започват от края на хрилните капачета и достигат почти до опашката. Гръдните перки са много дълги, нишкообразни. При мъжките те са червени, а при женските – жълтеникави. Гръбната перка при мъжките е заострена в края, а при женските – заоблена. Колизите имат малка горна уста и дребни ктеноидни люспи. Разположението на лъчите в перките им е следното: D XV – XVII/7 – 10;A XVII – XVIII/13 – 17;P 10;V 1; mLR 27 – 28.
Колизите са мирни риби, освен през размножителния период, когато мъжките стават много агресивни и ако са в малък аквариум с други дребни риби, могат да им нанесат значителни рани и дори да ги убият. Те могат да се отглеждат с всякакви други мирни риби, дори с най – нежните харациди. Ако са в голям аквариум, колизите не създават проблеми дори в размножителния период – другите риби бързо научават, че около гнездото с хайвера е опасно и го избягват.
Оптималните условия за отглеждане на колизите са следните: средно голям аквариум, гъсто обрасъл с растителност (включително и плаващи видове, например ричия, салвина и др.), силна светлина, топла вода (24 - 28ºС), pH=6.0 – 7.5 и dH 5 - 15ºС. Обичат чиста вода, но издържат в мътна и дори “цъвтяща” вода. Издържат значителни отклонения от параметрите, особено на температурата – имал съм случаи, когато колизи са живели при температура 17ºС. Веднъж в 100 – литров аквариум бяха залепнали контактите на 200 – ватово термореле и когато вечерта се прибрах вкъщи температурата на водата беше 44ºС. В аквариума имаше дискуси, леери, трихогастри и колизи. Всички риби бяха умрели с изключение на една женска колиза. След като я извадих и постепенно темперирах водата тя се възстанови от шока и все още живее в един от аквариумите ми.
Колизите са всеядни риби – ядат всички видове живи, сухи и изкуствени храни. Докато отглеждах колизи заедно с дискуси те лапаха доста големи парчета телешко сърце, предназначени за дискусите. За предпочитане е да се хранят с разнообразна (предимно жива) храна с подходящи размери – живи дафнии, циклопси, артемия, комарени ларви, тубифекс, коретра, хирономуси, сушени храни – много обичат чернодробни храни, TetraMin и TetraRubin. Както казах могат да се хранят с нетипични за тях храни. Лакомо ядат късчета месо, малки рибки и храни на растителна основа.
Рядко боледуват – при мен не е имало случай колиза да заболее от някаква болест. Има сведения, че в стара вода могат да заболеят от язвена болест.
Размножаването на колизите е изключителн оинтересно. Може да се размножават в общ аквариум, ако не е пренаселен или в малък размножителен аквариум с обем 20 – 30 литра. Мъжката колиза прави доста голямо гнездо, с диаметър 4 – 6см и височина 2 – 4см. За “строителен” материал използва плаващи растения (най – подходяща е ричията), откъснали се части от подводни растения (листа, корени и стъбла) и въздушни мехурчета. Мъжкият първо избира място на повърхността и започва да го охранява. След това започва да носи с устата си части от растения и старателно да ги подрежда. След всяко вплетено в гнездото късче, той започва да лапа въздух, като че ли се напомпва, отива под гнездото и изпуска дребни въздушни мехурчета. Мъжкият много старателно вплите всяко растение в гнездото – нито един друг вид лабиринтови риби не прави толкова красиво и здраво гнездо.
Докато строи гнездото партньорът охранява района и не допуска други риби до него – особено женските колизи. Охраняваната територия обикновено обхваща водата на разстояние до 15 – 20 см в радиус около гнездото и на дълбочина под него.
Особено интересно е поведението на мъжките колизи, когато няколко започват да правят гнезда в аквариума по едно и също време. Те непрекъснато се стремят да откраднат късчета от гнездото на съседа, като същевременно пазят своето. Докато мъжкият строи гнездото, женската е много неспокойна и непрекъснато се стреми да отиде до него. Когато гнездото е готово започва хвърлянето на хайвера. Ако размножаването става в общия аквариум и има няколко женски, то е харемно – всяка женска може да хвърли хайвер в гнездото. Женската се приближава до мъжкия и започва да го побутва с устата. Той се разперва и я довежда точно под гнездото. Двете риби се преплитат и трептейки започват бавно да се накланят, като че ли лягат. Когато “легнат” непосредствено под гнездото те замират в това положение за 3 – 4 секунди и след това с рязко движение женската хвърля хайвер, а мъжкият – семенна течност. Мъжкият веднага прогонва женската и започва да събира пръснатите хайверни зрънца и да ги подрежда в гнездото. Те са по – леки от водата и изплуват на повърхността – така се задържат в гнездото между въздушните мехурчета. След известно време женската се връща и всичко се повтаря. Когато в аквариума има няколо женски, между тях се появява конкуренция – всяка се стреми да хвърли хайвера си в гнездото. При това те се бият и хапят, а мъжкият се дразни и ги гони из аквариума. Освен това женските упорито се стремят да изядат хайвера и всеки път, когато мъжкият подгони някоя риба женската бързо идва при гнездото и започва да яде хайвер докато той се върне и я прогони. Веднъж при мен една женска симулирайки успя да изяде доста хайвер. Тя се приближи и започна да побутва мъжкия по коремчето. Той я доведе под гнездото и двете риби се наклониха. Докато мъжкият трептеше, женската усърдно ядеше хайвер от гнездото. Все пак измамата беше разкрита и мъжкият веднага я прогони, но изобретателността на женската направо ме изуми. След като е хвърлен всичкият хайвер рибите се отделят, ако размножаването е извършено в размножителен аквариум. Ако е протекло в общия – изважда се гнездото. За целта то може да се загребе с някакъв дълбок съд и да се излее внимателно в предварително готово аквариумче с чиста леко аерирана вода. Най – подходящата температура за размножаване и отглеждане на малките е в диапазона 28 - 32ºС.
При температура 27.5ºС малките се излюпват след 2 денонощия, а след още 36 часа свободно плуват. Захранват се с чехълчета, от които трябва непрекъснато да има във водата. След 7 – 8 дни могат да се подхранват със ситно стрита суха храна, а 2 седмици след излюпването им – с артемия. След около 1 месец те достигат дължина 10 – 12мм и придобиват формата на възрастните. Тогава менюто им може да се разнообрази (например с циклопси, ситно нарязан тубифекс и др.). след около още един месец достигат дължина 2см и се появяват първите признаци на полов диморфизъм. Полово зрели стават на 5 – 6 месечна възраст.
Една женска хвърля до 800 хайверни зрънца, но от излюпените малки голям процент измират в първия месец. Обикновено измират между 45 и 95% от малките. Смъртността се дължи на различни причини – храненето, качеството на водата, появата на болести и др. веднъж преместих малки колизи на възраст около 3 седмици от едно аквариумче в друго. За целта ги излових с кепче от сравнително плътна материя, през която те не можеха да преминат. След това около 90% от малките измряха, предполагам поради наранявания от материята на кепчето. За препоръчване е при прехвърляне на малки колизи да се използва стъклена лула. Важно е да има слеба аерация, за да не се допусне образуването на ципа по повърхността на водата.
Както знаем колизите са лабиринтови риби и за тях от жизнено значение е достъпа до повърхността, от където поемат въздух. Лабиринтът при малките се оформя, когато достигнат възраст около един месец и ако по повърхността има ципа, повечето от тях умират, тъй като не са достатъчно заякнали, за да я пробият. Интересен факте е, че колизите правят гнезда не само на повърхността, но и под различни предмети в близост до нея. Веднъж гребнах в пластмасова паничка гнездо с хайветр и я оставих да плува по повърхността на водата в същия аквариум. След няколко часа един мъжки вече беше построил гнездо на дъното й. Друг път в аквариум с дискуси и колизи наблюдавах много интересен и малко комичен случай. Един дискус беше преял и лежеше на повърхността с подут корем, а от долната му страна мъжка колиза беше направила гнездо. Аз естествено не си направих експеримент да видя дали ще се отгледат колизи на дискус и развалих гнездото, а дискуса в последствие се възстанови.
Колизата без съмнение е много красива и с интересно поведение аквариумна риба. Въпреки, че не е масово разпространена, тя е много подходяща и за начинаещи акваристи – освен, че е притенциозна спрямо условият на живот и храненето, тя ще помогне на всеки да изпита тръпката от размножаването на аквариумните риби.
При добри условия може да доживее до 4 годишна възраст. Надявам се, че занапред тя няма да бъде забранена и да изчезне както доста други интересни видове и ще стане все по – чест обитател на аквариумите.
Коментари () |
|
|
|
 |
