В тази статия искам да споделя личния си опит в отглеждането и размножаването на една много интересна и все още непозната за българския акварист риба-Geophagus steindachneri или тъй наречения Лъвоглав Геофагус.Всъшност неможе да се каже ,че наименованието “лъвоглав”се е наложило сред акваристите у нас ,тъй като този вид никога не е бил масово разпространен,пък и нямам информация някой в момента да га отглежда.Ще използвам това име м статията ,защото е подходящо ,като в определена степен го “заемам”от руските акваристи-стара практика у нас.

Лъвоглав Геофагус.

Geophagus steindachneri
EIGENMANN & HILDEBRAND
1910
род Geophagus HECKEL 1840
семейство Cichlidae
разред Perciformes

препечатано от в.”Аквариум”1996г.
автор Иво Младенов гр.Перник.

В тази статия искам да споделя личния си опит в отглеждането и размножаването на една много интересна и все още непозната за българския акварист риба-Geophagus steindachneri или тъй наречения Лъвоглав Геофагус.Всъшност неможе да се каже ,че наименованието “лъвоглав”се е наложило сред акваристите у нас ,тъй като този вид никога не е бил масово разпространен,пък и нямам информация някой в момента да га отглежда.Ще използвам това име м статията ,защото е подходящо ,като в определена степен го “заемам”от руските акваристи-стара практика у нас.
Този вид е описан като G.stendachneri през 1910г.,както се вижда от латинското му име.Две години по-късно Regan го описва като G.hondae ,като това име се явява синоним и все още се използва от някои акваристи.Руснаците го наричат - лъвоглав геофаг на Щайндахнер,геофагус на Щайндахнер ,земеяд на Щайндахнер или лъвоглав геофаг.Немците използват наименованието Rothauben-Erdfresser/това е червенокачулат Земеяд/.
Родина на лъвоглавият геофагус е Северна Колумбия-реките Rio Magdalena и Rio Cauca.В естествени условия достига дължина до 25см,в аквариум по-малко – 11-15см.
Мъжките са по-едри,с по-наситена и ярка окроска и силно изпъкнало чело.Това характерно изпъкнало образование на челото е причина за популярните наименования-лъвоглав,червенокачулат.Колкото по-стара е рибата, толкова по-изпъкнало и заострено е челото и.Цветът на подутината е кафяв до оронжев.Друго характерно за окраската на мъжките са тъмните ,до черни коремни перки,корем и долна част на аналната перка/края на лъчите/.Колкото по-възбуден е мъжкият/при ухажване на женската,съперничене срещу друг мъжки и т.н./,толкова по-интензивен и наситен е черния цвят.Въпреки характерното размножаване/като малавийските цихлиди/,на аналната перка на мъжкия нямя петна,наподобяващи хайверени зърнца.Женските са по-дребни,с невзрачна и размита окраска.Челото при тях не е изпъкнало,но има малко кафеникаво петно.Коремът на женските е по-закръглен.Перките са по-къси,като гръбната и аналната в краяси са заоблени,за разлика от тези на мъжките.Очите и при двата пола са сравнително големи и леко изпъкнали.Устата е голяма, полудолна, усните са дебели.
Лъвоглавият геофагус и изключително мирна риба-нещо рядко срещано при видовете от семейство Cichlidae.Въпреки едрото си и мощно тяло и голяма уста”без бой”отстъпва пред по-малки ,но затова пък по-агресивни видове.При него на практика не съществува борба за територия ,което се обуславя от начина на размножаване –той е единствения представител на род Geophagus ,инкубиращ хайвера в устата си,подобно на малавийските цихлиди.Понякога мъжките си съперничат като раздуват хрилете,разтварят устните си по характерния за тях начин и странично се блъскат.Това обаче е толкова безобидно ,че в сравнение с тях дори хелерите са истински”побойници”.Геофагусите непрекъснато плуват из целия аквариум ,ровят по дъното,търсейки храна/оттук и наименованието “земеяд”/и мъжките преследват женските като ги ухажват разтваряйки устата си широко и силно разтърсвайки цялото си тяло.Мъжките геофагуси са изключително настойчиви,бих казал дори досадни ухажори и е добре дако има гъсталаци от растения или някакви други укрития,за да може женската да се скрие и почине от постоянните атаки.Както казах геофагусът е мирна риба,но освен към другите видове риби той проявява толерантност към водните растения.Досега не съм забелязъл в аквариумите си геуфагус да повреди или изкорени растение.Трябва да спомена,че личния ми опит се свързва с криптокорини,лимонче,елодея и анубиаси,които са сравнително твърдолистни и здраво вкореняващи се видове.
Отглеждането на лъвоглавия геофагус не е сложно – няма никакви специииифични изсквания към параметрите на водата.Опптималните условия са следните:по възможност по-голям аквариум/разбира се в зависимост от броя на рибите/,нормално засаден с растения,умерено осветен,аерация,филтрация,pH=6.5-7.2;dH до 20гр и t=25-29грС.Издържат понижения на температурата до 19гр С без последствия.Аз лично отглеждах продължително време геофагуси при т-ра 19-20гр С ,като поведението и храненето им бяха нормални-както и при по-висока т-ра.Към храната са непретенциозни –приемат всякакви видове.За предпочитане е храненето с животински храни-тубифекс,дафния,артемия,коретра и др.Предпочитат да се ровят в дъното и оттам да събират храната си ,но ако тя плува сред различните водни слоеве /като дафнията/ или по повърхността /като сухите храни/ лесно и бързо я улавят.Явяват се много полезни помощници ,тъй като добре се справят с почистването на дъното от паднала храна /като чернодробната/ ,която в противен случаи би замърсила водата чрез разлагането си.
И така нека ви запозная с опита си при развъждането на лъвоглави геофагуси.Първо,като начало ще спомена,че се снабдих с чифт млади риби с дължина около 6см на 2.03.1996г.Те бяха току –що внесени от Чехия,но изглежда добре бяха понесли продължителното транспортиране ,защото още на пазара в тясното аквариумче мъжкият преследваше женската.За мое голямо изумление мъжкият продължи ухажването дори в плика,докато ги пренасях в къщи.Пуснах ги в 144литров а/ум с размер 80-40-45см.Т-рата на водата беше 28гр,pH-около 7,а dH около 6.В същия а/ум имаше около 15 млади скаларии ,а по-късно /на 23.03/ пуснах и 7 цихлозоми /Cichlasoma meeki/.Още на следващият ден след закупуването им –3.03 при храненето на рибите забелязах,че женската не се храни,а гърлото и е подуто.Бяха хвърлили хайвера рано сутринта,вероятно на разсъмване.Реших да поверя грижите за него на женската ,но 2 дни по-късно тя го изяде.На 11.03 геофагусите се разболяха от ихтиофтириус.Скалариите не бяха засегнати от болеста.Приложих лечение с FMC и повиших т-рата до 30,5гр С.На 13.03 добавих още ½ лечебна доза FMC ипостепенно точките изчезнаха.Рибите се въстаноовиха много бързо ,ставаха все по-активни и усилено се хранеха.Между другото скалариите така и не се разболяха.На следващия ден след пускането на цихлазомите в а/ма 24.03 геофагусите отново хвърлиха хайвер.Този път реших да не си правя експерименти и извадих хайвера от устата на женската.Зрънцата бяха около 25,с дължина над 1мм ,оранжево-жълти на цвят.Казвам дължина а не диаметър,защото зрънцата бяха с леко издължена ,яйцевидна форма.Тъй катонямах инкубатор за хайвер на малавийски цихлиди ,сложих хайвера в буркан с вода от а/ма на възрастните геофагуси и пуснах слаба струя въздух-колкото водата да се раздвижва.На 27.03 побеляха 8 зрънца /загинаха/.Извадих ги и добавих слаб разтвор на трипафлавин.В последствие побеляваха още и още зрънца,докато на 04.04 проплуваха едва 7 личинки ,които все още не бяха абсорбирали напълно жълтъчните си мехурчета.На 7.04 ги захраних с токущо излюпена артемия.Ядоха я,въпреки,че още не бяха изразходвали мехурчетата си.Преместих ги в малко аквариумче с обем 2,2литра 19-13-14см и височина на водния стълб 9см.Темперетурата беше 28грС ,pH около 7 ,а dH около 6.Малките непрекъснато плуваха из а/чето.Хранех ги 2-пъти дневно с артемия.На 15.04 достигнаха дъжина 10-11 мм.Забелязах,че са много страхливи-плашеха се и панически се стрелкаха,когато ги приближавах.на 25.04 вече бяха достигнали дължина около 15мм /включвам и опашката/и 3-4мм височина на тялото /без перките/.Продължавах да ги храня само с артимия-2 пъти дневно,а и няколко пъти им дадох и SEBO Micro-Mix.На 27.04 вечерта ги подхраних със ситно нарязан тубифекс.Ядоха го с удоволствие,дори доста едри за размерите им късчета.Постепенно започнах да разнообразявам менюто им-тубифекс,артемия,средноголеми живи дафнии.На 18.05 ги разширих в 40литров а/ум 50-27-30см ,с дъно то едрозърнест пясък и засадени в него 3-4 криптокорини.Инсталирах и филтър – малка гъба.На дължина малките бяха около 18-20мм с опашката.Постепенно започнах да ги храня с всички видове храни,които давах на другите риби.на 27.05 достигнаха дължина 22-25мм.Вече започнаха да придобиват формата и дори окраската на възрастните.Непрекъснато ровеха из дъното и правеха същите характерни движения с разтворена широко уста и трептящо тяло.На 20.06 вече бяха дълги около 30мм-съвсем като умалени копия на възрастните.На 21.06 вечерта забелязах,че опашните стълба на 3 от геофагусчетата бяха кървавочервени.Приложих лечение с FMC и силен разтвор на калиев перманганат.На 24.06 червените петна напълно изчезнаха.Малките разтяха и се развиваха нормално.На 7.07 вече бяха достигнали дължина 4см.Изглеждаха съвсем като възрастните,само дето не се различаваха мъжки и женски.Хранех ги с едра жива артемия,тубифекс,хирономус,коретра,дафния-жива и сушена,сушен гамарус,чернодробна храна “Provimi”и суха артемия.Около 20-25.07 /4месечна възраст/ започнаха да се забелязват полови различия при мъжките и женските.На 2.08 съм записал в дневника си следното :”Днес вече с 99% сигурност мога да кажа ,че имам 4мъжки и 3женски”.На 8.09 времето внезапно застудя и стайната темперетура падна на 20грС ,но геофагусчетата се държаха и хранеха съфсам нормално-като чели не е имало рязка промяна.Според мен те са едни от най-непретенциозните видове риби.
Освен написаното до тук за размножаването на лъвоглавия геофагус бих искал да спомена ,че женските хвърлят до 100зрънца хайвер и при естествена инкубация /в устата/ ги носят 17-20 дни.Още около една седмица женската се гржи за малките,след което те стават самостоятелни и независими от нея.Размножаването по този начин в аквариум трудно би се получило.За препоръчване е хайверът да се извади и постави в инкубатор,тъй като в а/ума има опасност да задоволи апетита на “грижовната”майка.
Изваждането става по следният начин: Женската се улавя и обвива в мокро парче плат /носно кърпичка/ .След като се хване здраво,главата и се потапя във водата и с притискане отстрани принудително се отваря устата и.С пръста на другата ръка се побутва и притиска гърлото и,при което хайверът изпада.След гова той трябва да се постави в специален инкубатор за малавийски цихлиди,където се излюпва доста по-голям процент от него в сравнение с други методи.
В заключение бих искал да кажа,че много ще се радвам този вид да се разпространи и запази у нас.С интересното си поведение,уникалното за рода размножаване и красивия си външен вид лъвоглавия геофагус несъмнено ще намери много почитатели,и то не само сред любителите на цихлидите.Надявам се,че няма да изчезне като много други видове,които се налага отново да се внасят от чужбина.

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари