Между приятелите на сома отдавна се водят дискусии дали става дума само за един добър вид или за начина на развъждане на шоколаденокафявия сом Rineloricaria lanceolata. Сходността между двата вида е смайваща, а обстоятелството, че се кръстосват плодоносно помежду си, увеличава объркването. На хибридизацията на двата ясно сродени вида при аквариумни условия (значи не в природата) не би трябвало да се отдава прекомерно значение, тъй като смесения произход дори на родово равнище е известен и при други рибни семейства, без от това да се правят систематични заключения. В природата при съвършено други условия такива видове живеят отделно. Поведението на истинските червени лорикариеви сомове е съвсем различно от това на R.lanceolata, който е много разпространен в Южна Америка.

ЧЕРВЕН ЛОРИКАРИЕВ СОМ

Наименование на вида

Между приятелите на сома отдавна се водят дискусии дали става дума само за един добър вид или за начина на развъждане на шоколаденокафявия сом Rineloricaria lanceolata. Сходността между двата вида е смайваща, а обстоятелството, че се кръстосват плодоносно помежду си, увеличава объркването. На хибридизацията на двата ясно сродени вида при аквариумни условия (значи не в природата) не би трябвало да се отдава прекомерно значение, тъй като смесения произход дори на родово равнище е известен и при други рибни семейства, без от това да се правят систематични заключения. В природата при съвършено други условия такива видове живеят отделно. Поведението на истинските червени лорикариеви сомове е съвсем различно от това на R.lanceolata, който е много разпространен в Южна Америка.
Дори съвсем малки млади сомчета могат да висят по растителността в аквариума, докатo R.lanceolata почти никога не се отделя от дъното. Броят на яйцата при червения лорикариев сом е значително по – малък (дори големите женски с повече от 50 мътения никога не дават повече от 60 – 70, често дори много по – малко яйца), докато възрастните женски R.lanceolata могат да отделят до 200яйца при узряване. Мъжките червени лорикариеви сомове се оказват значително по – добри грижовници за люпилото и това е накарало някои акваристи да залагат женската R.lanceolata с мъжкар от червения лорикариев сом и да улучват с един куршум два заека. Мъжките покриват далеч по – големи люпила и мътят отговорно докрай. Резултатъ са т.нар. “получервени”, които никога не достигат прекрасното червеникавокафяво оцветяване на истинския червен лорикариев сом и с възрастта интензивно потъмняват.
На усърдния бизнес – производител това е безразлично, тъй като младите хибриди са все още доста хубаво оцветени в червенокафяво и се продават добре на пазара. Хибридите могат да се размножават няколко поколения наред – известно е развъждането на тези риби три поколения.

Аквариумна история

Слухът за възможни начини на развъждането на R.lanceolata бе подсилен от факта, че досега никой не е виждал внос на риби от червения лорикариев сом. Всички налични понастоящем аквариумни родове произхождат очевидно от няколко, малко на брой, първоначални риби.
Първите червени лорикариеви сомове са били установени през средата на 80 – те години в бившата ГДР, където акваристът от Лайпциг Йоахим Цеезе е получил тези риби и скоро ги е развъдил с голям успех. Междувременно редица други акваристи също са се снабдили с тези риби и тогава се е стигнало до това нещастно кръстосване, така че чистите родове са голяма рядкост. Статусът на вида досега е – без доказани данни за находището – несигурен, затова ще трябва да се задоволим с названието Rineloricaria sp. “червен”. Родът с досега най – малко 44 описани видове е голям и се нуждае наложително от таксономична преработка, която не е чудно да ни предложи редица изненади.

Грижи и развъждане

Отглеждането на червения лорикариев сом е доста лесно. Като изходен материал може да послужи група от 10 невръстни риби. При добро хранене за около 6 месеца те могат да достигнат своя окончателен размер от 8 – 10см. Спрямо останалите риби, видът е настроен абсолютно миролюбиво и след определена фаза на нагаждане пристъпва и през деня към храната. Лакомниците от червените изтласкват с лекота по – малко енергичните други сомове и това трябва да се има в предвид при оформянето на съжителството.
Миролюбивите малки сомове и/или “кили” – тата са подходящи спътници, които оставят на сомовете достатъчно храна, а изискванията им за пространство се насочват към други места в аквариума. Червените лорикариеви сомове поглъщат всичко, което падне на дъното и предимно животинска храна. Не са злояди като сомовете от рода Sturisoma, които са вегетарианци. Дори и най – малките млади риби от тях не поемат водорасли или нещо подобно – винаги предпочитат артемиа или циклоснаупли.
Пр итемпература на водата 24 - 26˚С тези риби се чувстват комфортно, а израстналите вече пристъпват в готовност на размножаване. Качествата на водата почти не са решаващи – и при неутрална стойност на рН и при средна твърдост до около 15˚ dH младите сомчета се излюпват безпроблемно.
Ако група от десет риби при ежеседмична смяна наполовина на водата достигне половината от ръста си, половете могат да се различават добре по появата на четинка по главите на мъжките и по явно закръглените кореми на женските. Готовността за хвърляне на хайвер става периодично без забележим признак. Някоя група може месеци наред да бъде сексуално неактивна, докато мъжките оформят ясно брадите си, заемат дупките си и телата на женските силно набъбнат.
Видовете Rineloricaria мътят в укрития. Мъжките риби пазят и се грижат за полога, докато се появят малките сомчета. Веднага след приключване на мътенето (около 10 – 12 дни в зависимост от температурата) те напускат гнездото и висят по стените на аквариума. Малките носят по това време торбичка жълтък, която след два дни вече е абсорбирана.
Тези, които развъждат лорикариеви сомове, предпочитат да използват като пещери за мътене ПВЦ – тръби или още по – добре тръби от бамбук, които са с двойна дължина на рибите. Диаметърът трябва да се избере така, че мъжкият и женската да се вместят един до друг. Когато мъжкият е сам вътре, разгърнатите му гръдни перки трябва да докосват стените на тръбата. Колкото по – тясна е една тръба, толкова по – приемлива е тя за рибите. При прекалено тесни тръби и при млади, още неопитни двойки често се случва голяма част от яйцата да бъдат изтласкани назад от тръбата и да бъдат приети като особено ценна храна от неучастващи в чистосванията риби.
Приема се, че посочената група от 10 риби е добре настанена в аквариум с дъно 100х50см. За съжаление, случва се мъжките риби взаимно да си пречат и да провалят хвърлянето на хайвера. Ето защо се препоръчва за развъждане да се пусне една двойка или трио (една мъжка и две женски риби). Ако повече женски са готови за хвърляне на хайвер, те го хвърлят последователно с един и същи мъжкар и полозите са съответно по – големи. За да се осигури на мъжкия необходимото спокойствие, той се прехвърля заедно с тръбата в малък аквариум, където малките могат да се появяват безопасно на бял свят.
По време на мътенето женската риба не се нуждае от храна, но все пак излиза, когато храната се дава при здрач, да похапне. Когато се държи отделно, мъжкарят не бива да се храни до поява на малките. След това обаче, в течение на седмица той трябва да получава най – добрата храна преди да се върне при женските, подготвили се вече за хвърляне на хайвер.
Малките се изсмукват с шлаух от стените и се поставят в малки съдове за развъждане, в които могат по – добре да се захранват.

Отглеждане

За успешното отглеждане при всички млади сомчета решаващи са първите дни. Допуснатите тогава грешки едва ли могат да се поправят по – късно. Захранват се със замразени ротатории (инфузория и застояли води) и артемия – науплии. По напълненото стомахче твърде скоро се познава поемането на храната. Хранят се два пъти дневно – сутрин и вечер. Добре би било да има и още едно хранене.
Пр инедостатъчно хранене на младите риби, след около 1 – 2 седмици стават ясно видими врязвания по гръбначната линия непосредствено зад главата. Малките са много слаби и очевидно страдат от недостатъчност на храната. Така изглеждащите лорикариеви сомчета в повечет ослучаи умират. И все пак червените лорикариеви сомове прощават някои грешки и чрез обилно хранене може да се изгладят доста пропуски. При другите видове Rineloricaria обаче може да се опише цялото люпило. Младите се хранят така, че коремчетата им силно се издуват. При тях такъв начин на хранене е добър. При старите може да се даде един ден почивка. Рибовъдът би трябвало да избягва да предава твърде рано младите риби. Те попадат в аквариум с други, по – големи риби и там първоначално са потърпевши. Недостатъчният им растеж би бил най – малката беда. Най – често малите загиват от глад.
При добро хранене червеният лорикариев сом расте бързо и след 6 седмици е вече 3см. От тук нататък той вече расте по – бавно и след 3 месеца достига първите 5см. Ако акваристът се отнася грижливо с тези риби, те са издръжливи и прощават редица грешки. Едва ли има по – подходяща риба в отглеждането и развъждането им. При това те са много красиви и още дълго ще го радват.

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари