|
Цихлазомата е красива рибка, обитаваща водоемите на Гватемала и Юкатан. В естествени условия живее главно в реки. В Европа за първи път е внесена през 1937г. Името й в превод от английски (Fire – mouth Cichlid) и от немски (Feuermaulbbuntbarsch) означава огненогърлеста цихлида. Отнася се към подрод (Thorichtys), включващ 7 вида. На цвят е синьо – сива с виолетов отенък. Гърбът е по – тъмен, коремът – светъл, през размножителния период – червеникав. Гърлото е ярко червено на цвят (особено при мъжкия). Мъжките са по – едри, с удължени краища на гръбния и аналния плавник. Женската е по – бледа на цвят. Мъжките достигат размер 15см, женските – 8 – 10см. В извънбрачния период са миролюбиви риби, подходящи за отглеждане в общ аквариум. Не ровят дъното и много рядко нападат други риби (главно дребни представители на своя вид).
ЦИХЛАЗОМА МЕЕКИ
Cihlasoma meeki
Род Цихлазома
Cihlasoma Swainson, 1839
Семейство Цихлиди - Cihlidae
Подразред Костуровидни - Percoidei
Разред Костурообразни – Perciformes Цихлазомата е красива рибка, обитаваща водоемите на Гватемала и Юкатан. В естествени условия живее главно в реки. В Европа за първи път е внесена през 1937г. Името й в превод от английски (Fire – mouth Cichlid) и от немски (Feuermaulbbuntbarsch) означава огненогърлеста цихлида. Отнася се към подрод (Thorichtys), включващ 7 вида. На цвят е синьо – сива с виолетов отенък. Гърбът е по – тъмен, коремът – светъл, през размножителния период – червеникав. Гърлото е ярко червено на цвят (особено при мъжкия). Мъжките са по – едри, с удължени краища на гръбния и аналния плавник. Женската е по – бледа на цвят. Мъжките достигат размер 15см, женските – 8 – 10см. В извънбрачния период са миролюбиви риби, подходящи за отглеждане в общ аквариум. Не ровят дъното и много рядко нападат други риби (главно дребни представители на своя вид).
Поведението им коренно се променя през времето на размножителния период. Мъжкият и женската образуват брачна двойка и си избират своя територия, която ревниво пазят от натрапници. Ако нещо не им харесва в интериора (дъното, растения, камъни) те се заемат да го поправят (ровят, пренареждат, късат листа). Особено уютно се чувстват в керамична саксийка, легнала на дъното.
През 1989г отглеждах 3 цихлазоми в общ аквариум. Съжителстваха с най – разнообразни видове риби – хелери, молинезии, крибензиси, лорикарии, анциструси и черни барбуси. Цихлазомите се държаха миролюбиво спрямо другите видове. След известно време настъпи промяна. Две от тях си избраха една полегнала саксийка на дъното без дъно изапочнаха да я охраняват. Особено ревниво я пазеха от третата цихлазома. Един ден следобед хвърлиха хайвер. Бяха го налепили от вътрешната страна на саксийката. Женската непрекъснато осигуряваше приток на свежа вода до хайвера чрез движения на гръдните плавници и цялото си тяло. Мъжкият плуваше около “родилката” и гонеше натрапниците. От време на време се сменяха. Въпреки, че аквариума беше гъсто населен цихлазомите успяха да опазят хайвера до раздвижването му, когато го преместих заедно със саксийката в друг аквариум. Там малките продължиха да растат.
Особено интересни са мъжките цихлазоми, когато охранявайки територията си гонят натрапници. Те всъщност не толкова ги гонят, колкото ги плашат. Отпускат хрилете си, силно ги разтварят и се устремяват внезапно към противника. Поради яркочервеното си гърло и увеличената глава изглеждат доста страховито за другите риби, които веднага обръщат в бягство. Охранявайки територията си, особено ако има хайвер или малки, цихлазомата не се колебае да заеме застрашителна поза и да напада даже и по – големи от нея противници.
Както видяхте, цихлазомите без проблеми могат да се отглеждат в общ аквариум с други видове, но най – интересни са в голям (над 100л) видов аквариум, с възможно по – голяма площ. Дъното трябва да се подреди така, че всяка двойка да има обособена територия, която да пази. Това лесно се постига чрез преграждане с по – едри камъни и гъсталаци от растения. Охранявайки своя район рибите се срещат на “границата” и много интересно се “отблъскват” по двойки, движейки се в синхрон напред – назад. Една двойка напада, другата отстъпва, след това обратно и т.н., но никога не навлизат в чужда територия.
Спрямо показателите на водата не са много претенциозни. Оптималните условия за тоглеждането им са: t=24 - 26˚C; pH=6,0 – 7,5; dH до 20˚. По време на размножаването е добре температурата да се повиши до 28˚С. Хвърлят до 500 зрънца хайвер, който в зависимост от температурата се излюпва след 48 – 96 часа, а след още 5 – 6 дни личинките започват да плуват. Те са сравнително големи и могат да се захранват направо с артемия. Растат много бързо и на 10 – 12 месечна възраст стават полово зрели.
В – к “Аквариум”
Коментари () |
|
|
|
 |
