|
Многочисленото семейство на тези риби наброява около 130 рода, включващи голям брой видове, които обитават водоемите на Африка, Америка и Югоизточна Азия. Красивият им външен вид, интересните особености на поведението, както и голямото им многообразие са превърнали цихлидите в една от най-популярните групи риби, които се отглеждат от акваристите.
Семейство Цихлиди (Cichlidae) Многочисленото семейство на тези риби наброява около 130 рода, включващи голям брой видове, които обитават водоемите на Африка, Америка и Югоизточна Азия. Красивият им външен вид, интересните особености на поведението, както и голямото им многообразие са превърнали цихлидите в една от най-популярните групи риби, които се отглеждат от акваристите. Родът акари (Aequidens) наброява повече от 30 вида, обитаващи водоемите на Южна Америка. Окраската на тези риби е привлекателна и разнообразна - повечето представители на рода имат глави, украсени с изумруденозелени или „брезови" тънки щрихи и точки. Размерът на акарите се колебае между 6 и ЗОсм, но в повечето случаи не надвишава 12-15см. Мъжките риби са по-едри и по-ярко оцветени от женските и техните плавници са заострени и по-дълги. При отглеждане в аквариум температурата на водата трябва да бъде 22-24°С, твърдостта й (dGН) - до 12°, а киселинността (рН) трябва да е в границите на 6.8 - 7.6. Необходима е също така аерация, филтрация и подмяна на водата. „Менюто" включва дъждовни червеи, месо, живи дребни рибки, ларви на хирономуси. Половата зрелост акарите достигат на възраст 9-10 месеца. Рибите хвърлят хайвера си на твърда, предварително почистена повърхност - камък, керамична отломка, дърво и го охраняват. На тези места се извършва инкубацията, но някои видове акари няколко часа след хвърляне на хайвера го „прибират" в устата си, където се извършва инкубацията. Тези своеобразни действия са накарали учените да отделят от големия род на акарите отделен род, който е известен под названието буджуркуина (Вujurquinа). В рода на апистограмите (Аpistogramma) са обединени едни от най-красивите и дребни по размери представители на семейството, населяващи водоемите на Южна Америка. Този род обединява около 40 вида риби и голямо количество подвидове и форми. Апистограмите започнали да се появяват в любителските аквариуми в началото на века и веднага спечелили сърцата на много акваристи, но най-голяма популярност добили те през 60-те и 70-те години. Появата на голям брой нови видове апистограми в Европа до голяма степен е свързано с името на големия шведски ихтиолог Куландер, описал през това време повече от 10 вида нови представители на рода. В наше време в любителските аквариуми могат да се видят около 20 вида апистограми в най-различни цветови варианти. Тези риби са с кротък характер и не се нуждаят от големи аквариуми, но трябва да се спазват задължителните условия - наличие на грунд, достатъчно количество растения, температура на водата 23 - 25°С, твърдост (с!6Н) до 8° и киселинност (рН) 6.2 - 6.8. Храната на тези риби трябва да е разнообразна и да включва дафния, ларви, коретра, циклоп. Рибките стават полово зрели на възраст 7-9 месеца. Женските риби хвърлят хайвер в укрити места (100 до 300 зрънца), като го охраняват и се грижат за него, създавайки наоколо движение на водата с помощта на плавниците, отделяйки мъртвите яйца. Инкубацията продължава около 3 денонощия, а след още 3 личинката вече започва да плува и да се храни. Стартовата храна е инфузории и коловратки. Някои риби, които до неотдавна се причисляваха към рода на апистограмите (напр. Апистограма Рамиреза) бяха отделени в отделен род и получиха нови названия - папилиохромис Рамиреза, окогърбест папилиохромис и др. Рибата Рамиреза е много разпространена сред акваристите, а усилията на селекционерите бяха насочени към затвърждаване на „златната форма" на този вид, имащ необичайна жълто-златиста окраска. Родът аулонокари (Aulonocara) не е многочислен и включва десетина вида. Неговите представители обитават африканското езеро Малави, като размерът на рибите е 10-20 см. А иначе езерото гъмжи от представители на многобройното семейство цихлиди. Аулонокарите имат много ярка и привлекателна окраска и представляват постоянен интерес за любителите на aквариумни рибки. При нужда киселинността на водата се увеличава с помощта на сода. Общо взето, на една едра малавийска цихлида са необходими около 15л вода, а на по-дребен индивид - около 10л. Тези аквариумни обитатели са много подвижни и стават агресивни през размножителния период. В техния аквариум трудно се задържат растения, защото рибите разравят грунда, но все пак те могат да се засаждат в съдове. В природни условия малавийските цихлиди се хранят с водорасли и храненето им с жива храна оказва лошо въздействие върху тях. В домашни условия трябва да се използват комбинирани храни. За отглеждането на аулонокарите е необходим аквариум с вместимост от 100 литра нагоре. Температурата на водата трябва да бъде 24-26°С, твърдостта до 30°, киселинността 7.2 - 8. Добре е водата ежеседмично да се сменява и да се осигурява филтрация и аерация. Рибите са взискателни към средата. Половата зрелост при тези рибки настъпва на възраст 1 година. Сред най-популярните малавийски цихлиди са аулонокара, хаплохро-мис, меланохромис, лабеотрофеус и др. Нарlоchromis се срещат освен в езерото Малави и в Езерата Виктория и Едуард, като наброяват десетки видове. Родът Хромидотилапия (Chromidotilapia) включва около 10 вида. Родината на тези рибки са водоемите на Западна Африка. По външен вид, условия на отглеждане и особености при размножението тези риби наподобяват аулонокарите. Инкубационният период е около З седмици, като зреенето на яйцата става в устата на рибата. Плодовитостта на женската осигурява 50-100 потомци. Тя изпуска из устата си напълно оформени рибки, които в първите два-три дни се хранят с артемии и дребни циклопи, а по-късно могат да бъдат хранени и с нарязани „лулички".
Коментари () |
|
|
|
 |
