|
Родът Трофеус (Tropheus) е добре познат вид от езерото Танганика. Известен е по редица причини, две от които са красотата на рибата и многото трудности в развъждането и отглеждането им.Преди да започна, ще разкажа малко за опита на дон Данко в отглеждането на цихлидите. Той се влюбил в цихлидите завинаги, когато неговият първи чифт Jack Dempsey , вид Трофеус се оформил. Първите видове трофеуси били описани от Боленже в 1698 г. в колекциите в Замбия. Тези видове били наречени трофеус мури Тropheus moorei . По-късно били открити други и сега известни видове.
от Николай А.Николов
Може би синоним на Мури е Трофеус Лопи.
Трофеусите почти винаги се намират в скалистите райони на танганийския бряг. Скалите им предоставят убежище от хищници, а и там намират храна от скупчените малки водорасли. Трофеусите живеят до оголените, показани над водата скали, а песъчливите райони между тях им служат като предпазни бариери, както за малките, така и за тях самите.
Женската отглежда малките в устата си и след период от 4-5 седмици се появяват около 5 до 20 малки, но в много редки случаи. Докато малките са в устата на женската тя почти не се храни.
Няколко известни разновидности могат да се намерят в езерото и могат да бъдат класифицирани по географски район.
1. Северозападен:
Red Kaiser (Веmbal, Каisег II)
2. Югозападен:
Сlimba Red, Сhipimbi Rainbow видове
3. Югоизточен:
Кaizer Icolal, Роlli, Rainbow видове
4. Североизточен:
Red Saddle, Duboisi, Брохарди видове
За да започнеш отглеждането на трофеуси с необходимо да се сложи една колония от тях на едно място. Но преди това трябва да се приготви аквариума. По мое мнение идеалният размер на съда е около 250-300 л.
В моите аквариуми аз не използвам дъно и никакви подънни филтри, а дунапренови филтри с пълни струи въздух.
Моята теория за по-добрия ми успех с дунапреновите филтри, е че отпадъците се натрупват на места, където не можеш да ги видиш, а това, което не можеш да видиш, не можеш да почистиш. Затова всичко трябва да е просто: грозен аквариум, дунапренови филтри и няколко глинени саксийки. Почти 50% от водата сменям на седмица. Моята вода е с рН 7,5 - 8, с умерена твърдост и обеззаразена с хлор. Ако рН се направи около 8,3 - това също е в плюс при отглеждането на трофеусите.
Идеалната бройка и пол за един аквариум е 2 мъжки и 10 женски екземпляра - това обаче са средни параметри.
Най-добрият начин да събереш колония, ако имаш време, е да купиш около 30 малки и да ги отгледаш. Когато станат около 2 инча и малко повече, можеш да им определиш пола и да отделиш мъжките. След около година ще имаш група точно започваща да работи. Те вероятно няма да са много продуктивни в началото, но пък за сметка на това ще си съжителстват много добре.
Ако пък не можеш да чакаш, намери някого, който продава работеща вече колония, но за нея ще платиш невероятно голяма сума.
Преди да направиш това трябва да попиташ защо я продават. Може да има нещо нередно, но може и да няма. Не трябва обаче да забравяш, че преместването на вече установена колония може да разстрои техния установен вече живот. Могат да започнат да се бият или да се разболяват. Опитай се да не пускаш други възрастни риби, които ще бъдат гонени, тормозени и дори убивани.
Друг подход за бързо възпроизводство е купуването на диви възрастни. Но и тук има няколко проблема.
1. Дивите възрастни са много скъпи.
2. Те често се продават на чифтове, така че трябва да се отървете от излишните мъжки.
3. Те могат да носят болест или да са предразположени към лесно разболяване.
4. Те обикновено са много агресивни.
Веднага щом образуваш колонията можеш да мислиш вече за развъждане. Всъщност, ако осигуриш правилната среда, с правилно хранене и регулярни смени на водата, развъждането на трофеусите е вече много лесно.
Има два подхода при развъждането на трофеусите:
1. Те сами да си вършат работата.
2. Да ги люпиш изкуствено.
Първият подход има предимство в това, че ще има по-голяма степен на оцеляване, но по-малко малки ще се появят на бял свят. Женските могат да изядат някои от яйцата или дори всичките. Причина за това могат да бъдат други агресивни риби в аквариума.
Вторият подход има висока степен на продуктивност, но сравнително ниска степен на оцеляване. Основният проблем е, че яйцата са много нежни. Те могат да бъдат лесно наранени и ако останат на дъното на аквариума ще мухлясат и умрат. Затова трябва непрекъснато да бъдат раздвижвани и премятани през глава.
Това може да се постигне по редица начини. Някои слагат яйцата в малки аквариумчета със силна струя въздух. Други поставят яйцата в малка мрежа с въздушни поточета, идващи от долу. А други използват направени за това специални инкубатори.
Тези инкубатори са едно от най-добре измислените досега средства за развъждане на рибите, които си отглеждат малките в устата или гръклянномътещи. Аз като цяло използвам инкубатори, за да подържам висока продуктивност. Най-добре е инкубаторът, да се инсталира в аквариума с колонията от риби. Там той използва същата вода по състав, тъй като яйцата са хвърлени в общия аквариум, като да бъдат хвърлени, колонията от трофеуси се чувства добре и е стигнала пълна зрялост на размножаване.
Яйцата се поставят в инкубатора за период от 3-5 дни, когато се излюпват, след което в продължение на 2 седмици се инкубират, докато не се оформи пълна рибка, която сама напуска инкубатора. Важно е:
1. Да се чистят лошите зърна. В противен случай ще нарушат баланса и на останалите.
2. Не ги премятай твърде силно - ще се наранят и умрат.
3. Не ги оставяй на много слаба струйка въздух, защото ще мухлясват.
Малките се захранват с артемия. И при малките трябва да се знае, че рибката е лакома и може да яде храна, докато не й се пръсне коремчето, което при тях е много меко и тънко и лесно се пука. Също така изискват регулярна смяна на 50% от водата.
При добра грижа няма да имате проблеми с болестите, но рано или късно може да се сблъскате с подпухването или "подуването". Това се лекува успешно с Трихомонацид и Азапорин.
Не е препоръчително да изваждате женската с малките, защото това увеличава рисковете за рибата, при нейното завръщане да се приеме с нападение от останалите риби от колонията, което понякога може да завърши със смърт.
Колкото до храненето на трофусите те са 60% растителноядни риби. За препоръчване са храните на фирмата Тетра -Тетра фил, Тетра мин (в по-малки количества).
За бърз растеж и кондиция аз използвам телешко сърце, която е световноприета храна.
Като поведение трофеусите са силно агресивни риби, но в общ аквариум с цихлиди неговата нападателност спада до минимум.
На всички, спрели се да отглеждат танганински цихлиди или по-точно трофеуси пожелавам успех и препоръчвам да следвате написаното. Тогава вие ще разберете, че тези риби са удоволствие за гледане.
Коментари () |
|
|
|
 |
