|
Представителите на род Дискус – Symphysodon, са може би най – атрактивните членове на семейство Cichlidae. Поради своята красота, интересно обрачно поведение и затрогващи грижи за поколението, дискусите бързо са се превърнали в любимци на акваристите. За съжаление за достъпни за отглеждане от малцина, като успехите в размножаването са относително редки.В Европа от Бразилия дискусите са внесени през 1921г. и са размножени за пръв път през 1956г. В България по – сериозен внос започва през 80 – те години, когато бяха размножени от Симеон Йорданов. Постепеннп тези риби, макар и скъпи, се настаниха трайно на пазара. Акцентирайки върху трудното им отглеждане, имаме за цел не да откажем от акваристите от отглеждането на дискусите, а да изясним отговорността, с която се нагърбват и правилата, които трябва да спазва всеки любител на тези превъзходни представители на подводния свят.
ДИСКУСИ Представителите на род Дискус – Symphysodon, са може би най – атрактивните членове на семейство Cichlidae. Поради своята красота, интересно обрачно поведение и затрогващи грижи за поколението, дискусите бързо са се превърнали в любимци на акваристите. За съжаление за достъпни за отглеждане от малцина, като успехите в размножаването са относително редки.
В Европа от Бразилия дискусите са внесени през 1921г. и са размножени за пръв път през 1956г. В България по – сериозен внос започва през 80 – те години, когато бяха размножени от Симеон Йорданов. Постепеннп тези риби, макар и скъпи, се настаниха трайно на пазара. Акцентирайки върху трудното им отглеждане, имаме за цел не да откажем от акваристите от отглеждането на дискусите, а да изясним отговорността, с която се нагърбват и правилата, които трябва да спазва всеки любител на тези превъзходни представители на подводния свят.
Род Symphysodon включва два вида, отглеждани в аквариум : кафяв и син дискуси. Най – характерен белег е формата на тялото, което заедно с гръбната и аналната перка е почти кръгло и силно странично сплеснато. Това, в комбинация с красивите цветове, прави дискусите толкова забележителни.
За отглеждане на дискуси е необходим съд с обем поне 150л и височина не по – малко от 50см. Добре е да се вземат десетина малки риби, които да се аклиматизират и от тях естествено да се отделят родителските двойки. От изключително значение за успешното развитие на младите са чистотата на водата, изобилите от качествена храна и стабиоен температурен режим (мин.26ºС, оптимално 28-30ºС). За предпочитане е дъното на съда да няма грунд, който да затруднява храненето и почистването. Водата трябва да е мека и леко киелка, добре буферирана. Присъствието на хуминови киселини е желателно. В аквариума с дискуси трябва да се осигури добра аерация и филтрация, като се избягва предизвикването на силно течение, което потиска рибите. Добра работа вършат помпите, връщащи филтрираната вода във вид на слаби струйки над повърхността. Дебитът на филтъра за 1 час трябва да е равен на 2 до 3 пъти обема на съда. Водата се опреснява с 1/5 от обема 2 пъти седмично, като веднъж седмично се почиства филтърът. Осветлението е добре да е слабо и разсеяно, като задължително светлината пада отгоре. Отглеждането на дискуси с растения и други риби е неуместно. Като декоративни елементи могат да се използват импрегирани корени, керамика и каменни плочи. Храната трябва да е жива, прясна и богата на протеини – тубифекс, артемия, хиромонидани ларви, едри дафнии, специализирана суха храна с добро качество, млечно – яйчен омлет. Последният е богат на белтъци и витамини, не пренася зарази и е лесен за съхранение. Приготвя се от едно яйце, 50мм прясно мляко, щипка сол, щипка захар, по 1 ч.л. червен пипер и сухи дафнии, 2капки вит.А. цялата смес (добре разбита) се сгъстява при непрекъснато разбъркване при слаб огън и се промива добре. Съхранява се в хладилник. Храненето на младите риби се извършва поне 3 пъти на ден, а на възрастните – 2 пъти.
Размножаването на дискусите се извършва в аквариума, където живеят. Добре е той да има обем от 200л нагоре. Половият диморфизъм при тези риби е слабо изразен. Мъжките са по – едри и с по – големи глави. Най – сигурен полов белег е формата на гениталната папила, видима през размножителния период, която, както при всички цихлиди е заострена (конусовидна) при мъжкия и заоблена (цилиндрична) при женската. Лсед като се сформира родителска двойка, останалите риби се отделят. Хайверът се отлага след относително кратка брачна игра върху предварително почистен от родителите субстрат – плосък камък, саксия, керамична плоча или направо на стената на аквариума. рОдителите охраняват и почистват хайвера. Често, особено при по – млади риби, се наблюдава канибализъм. Причини за това може да са неоплоденост на яйцата, неблагоприятни условия или стрес. При температура 31- 32ºС ларвите се излюпват след 48 часа. Родителите ги пренасят на друго място и след още 60 часа малките се настаняват върху тялото на възрастните, по – често върху майката. Те се хранят със специален кожен секрет, отделян от родителите. Една седмица след разплуването на малките те се подхранват допълнително с чехълчета или ротатории, отпипетирани в близост до тях. Рибките нарастват бързо и след 3м. добиват характерната дисковидна форма.
Родът е представен с два вида:
Син дискус – S. aequifasciata, с дължина 15см и няколко подвида - S.ae.axelrodi, S.ae.heraldi, S.ae.aequifasciata, като от тях са получени чрез кръстосване и селекция редица цветови форми. По – известни са тюрокоазеният, кобалтовият и турско синият дискус. Те са по – трудни за отглеждане от неселектираните форми.
Кафяв или истински дискус – S.discus, с дължина 20см. По – слабо разпространен в аквариумите, по – издръжлив, но изискващ по – големи аквариуми поради по – големитеси размери.
Използвани са препечатки от сп."Обичам те, животно", издател:ЕТ "Животно"
Коментари () |
|
|
|
 |
