|
Това е едно от най-разпростаранените сомчета срад любителите акваристи. Наричат го още обикновено сомче, петнисто сомче, палеатус или коридорас полеатус – както е латинското му име. Родината на палеатуса е Южна Америка – Югоизточна Бразилия, басейна на Ла Плата и Парана. Мъжките достигат дължина до 5 см, женските до 7 см. Имат два чифта мустачки – по един на горната и долната челюст – които са с приблизително с еднаква дължина. Характелрна черта е малката мастна перка, която се среща при всички видове представители на род Corydoras. Тялото е жълто-сиво на цвят изпъстрено с големи тъмни петна. Страните на тялото имат слаб метален отблясък. Мъжките са по-малки и по-стройни от женските и имат леко издължена и заострена гръбна перка.
Сомче палеатус
Corydoras paleatus
( Jenyns, 1842 )
род Corydoras
Lacepede, 1803;
семейство Callichthyidae;
разред Siluriformes. Това е едно от най-разпростаранените сомчета срад любителите акваристи. Наричат го още обикновено сомче, петнисто сомче, палеатус или коридорас полеатус – както е латинското му име. Родината на палеатуса е Южна Америка – Югоизточна Бразилия, басейна на Ла Плата и Парана. Мъжките достигат дължина до 5 см, женските до 7 см. Имат два чифта мустачки – по един на горната и долната челюст – които са с приблизително с еднаква дължина. Характелрна черта е малката мастна перка, която се среща при всички видове представители на род Corydoras. Тялото е жълто-сиво на цвят изпъстрено с големи тъмни петна. Страните на тялото имат слаб метален отблясък. Мъжките са по-малки и по-стройни от женските и имат леко издължена и заострена гръбна перка. Разположението на лъчите в перките е: D 1/7-8; A 1/6.
За първи път палеатусите са внесени в Европа през 1878г ( 1876г по други източници ) от Карбоние, който ги докарал в Париж под наименованието Callichthys fasciatus. Скоро били размножени и в началото на века били масово разпространени сред акваристите, доколкото е имало такива. Палеатусът е непретенциозна и може би една от най-издръжливите аквариумни риби. Живее във вода с dH 2-30º, pH=5.5-9.5 и t=15-32ºС ( според някои автори издържа понижение на темперетурата t=2-3ºС ). Естествено не трябва да се допускат крайните стойности на тези показатели. Оптималните параметри са: dH до 20º; pH=6.5-8.0 и t=20-26ºС. Добре растат и се размножават в средно големи и големи аквариуми ( над 50 литра ) с чиста филтрирана вода. Не са зависими от аерацията, защото имат чревно дишане – поемат въздух от повърхността и усвояват кислорода в задната част на червата. Не обръщат внимание на растенията и другите риби. Могат да се отглеждат с всякакви други мирни риби и са едни от най-безобидните обитатели на аквариума. Повечето време прекарват лежейки на дъното, като от време на време ровят в него и се придвижват близо до него. Переодически се издигат до повърхността и поемат въздух, но не са зависими от него както лабиринтовите риби.
Палеатусите са всеядни риби – приемат всички видове храни. Много обичат тубифекс, но не бива да се прекалява с него. Въпреки, че изглеждат тромави и бавни с удоволствие ловят хирономуси, дафнии и циклопси. Храната си търсят предимно в дънния слой и неподсредствено над него. Много са полезни за аквариума, защото събират неизядената от другите риби храна.
Размножаването на палеатусите не е проблем дори за начинаещите акваристи. Хайвера си лепят най-често по стъклата на аквариума и рядко по други предмети в него. По принцип не го ядат – воъбще не го забелязват, но всяко правило си има изключение. Ако в общия аквариум в който живеят няма риби, които да изядат хвърления хайвер, то от време на време можем да го събираме с ножче за бръснене. Ако размножаването става в отделен размножителен аквариум, то може да бъде групово ( много женски и мъжки ) или една женска и два-три мъжки. На всяка женска се пускат два-три мъжки, защото един не е достатъчен да оплоди хайвера. Непосредствено преди копулацията женската е неспокойна и непрекъснато обикаля аквариума, като че ли го изследва. Мъжките плуват непосредствено след нея. След това тя избира място и започва да “лази” по стъклото-вероятно го почиства. Самото хвърляне на хайверните зрънца става на друго място – до дъното. Женската и мъжкият се притискат и тя изхвърля няколко ( 2-5 ) зрънца, а той ги опложда. Зрънцата остават между коремните перки на женската. След като са оплодени женската ги отнася до избраното място и чрез леко притискане ги залепя на стъклото. Това се повтаря, докато бъдат хвърлени и залепени всичките хайверни зрънца – до 250 на брой. Зрънцата са едри и прозрачни. При темперетура 24ºС те се излюпват за около 7 денонощия, при 20ºС за 10 денонощия. След още 2-3 дни малките проплуват и могат да се подхранват направо с артемия. След една седмица ядат ситно нарязан тубифекс. Растат много бързо и след 3 месеца магът да се различат мъжките от женските.
Много популяпна сред акваристите е албиносната форма C.p.albino. Рибките са бледорозови с тъмночервени очи. Сомчетата албиноси хвърлят по-малко хайверни зрънца и малките растат по-бавно в сравнение с естествената форма. Важно за акваристите, отгледали палеатуси е да знаят, че сомчетата са много чувствителни към наличието на сол във водата. В аквариума с палеатуси не бива да се слага сол, дори в малки количества. Рядко боледуват и при добри условия и правилно отглеждане живеят дълго и щастливо. Иво Младенов
В-к “Аквариум”.
Коментари () |
|
|
|
 |
