|
Distichodus noboli (Boulenger, 1899)
Дистиход ноболи е представител на африканските харациди и е най-малката риба от род Distichodus. Достига 8 см дължина. Основният цвят на тялото е бронзово-срсбрист. В спокойно състояние и при добри условия от двете страни на тялото се появява пъстро тъмно петно. Плавниците са оранжеви до наситено червени, с кремав кант. На гръбният плавник имат черно петно. Тялото с Високо, странично сплеснато. Дистиходите обитават долното течение на река Конго. Към параметрите на водата са непретенциозни: рН=6,5-7,5;до 15 dН; температура 22-28 °С. Като типични вегетарианци те се придържат към средните и придънните слоеве на водата, където се хранят с висша водна растителност и стъбла на поникнали крайбрежни треви. Половият диморфизъм при тези рибки е слабо изразен - мъжият е построен и по-малък. По време на размножителния период на гърдите, зад хрилните капачета на мъжкия, а понякога и на женската, се появява керемидено петно.
В България дистиходусите са внесени за първи път през 1982 г. от Москва. През лятото на 1989 г. се снабдих от приятели със седем броя от тези бронзово-сребристи рибки. По-късно се оформиха 4 женски и 3 мъжки. С голяма охота ядяха магданоз, листа от глухарче, спанак, салата, маруля, хляб, овесени ядки. Не се отказваха и от тубифекс, телешко сърце, чернодробна храна. Дистиходите живееха в един аквариум с метиниси (Metynnys hypsauchen) и каудовитатуси (Hemigrammus caudovitatus). В съжителство с някои други видове риби, например скаларии, дистиходите се държат агресивно - хапят им плавниците. Агресивност проявяват и един към друг. В края на 1991 г. ми попадна прясна хипофиза от леща (вид риба от водоемите на Русия) и реших да се опитам да ги развъдя. Приготвих един аквариум с метиниси (Metynnys hypsauchen) и каудовитатуси (Hemigrammus caudovitatus). В съжителство с някои други видове риби, например скаларии, дистиходите се държат агресивно - хапят им плавниците. Агресивност проявяват и един към друг. В края на 1991 г. ми попадна прясна хипофиза от леща (вид риба от водоемите на Русия) и реших да се опитам да ги развъдя. Приготвих един аквариум с размери 60x25x35. Водата беше чешмяна, отстояла 5 дни в аквариум, с параметри рН=6,8-7,0 и 3-4 dН.На дъното поставих решетка с отбори 20x20 мм и една саксия счупена в единия край, с отвора надолу (диаметър 200 мм), за да има къде да се крие женската. По време на размножителния период мъжкият се превръща в жесток тиранин и има опасност да нарани или убие женската. Поставих и четири пластмасови растения. Инжектирах един чифт с комбинирана инжекция от гонадотропин и хипофиза от леща и го пуснах В така приготвения аквариум. Температурата на водата беше 24 °С. Долях 10 литра прясна вода и повиших температурата на 28 °С. Дистиходите плуваха спокойно един до друг, обикаляйки и разучавайки аквариума. От време на време някоя от рибите влизаше в саксията. Десет часа след инжекцията на гърдите на мъжкия, зад хрилните капачета се появи червеникаво петно, а женската - голямо яйцеполагало. В един момент мъжкият опъна гръбния плавник, побутвайки женската с муцунка по коремчето, след което започна да я гони и хапе. На 12-тия час вече бяха хвърлени първите порции хайвер. Хвърлянето продължи около 2,5 часа. Хайверът се изхвърля на порции от по 20-45 зрънца, според големината на женската, и има розов цвят. Пада на дъното, но е много лек и ако има течение започва да плува. Щом мине някоя риба над него, Веднага бива изяждан. 10-15 минути след хвърлянето хайверът бухна и достигна размер 2-2,5 мм. Количеството му беше около 800-1000 броя. Извадих чифта от аквариума, саксията, решетката и пластмасовите растения - също. Намалих нивото на водата до 15 см и прибавих трипафлавин. Затъмних аквариума. След едно денонощие от хвърлянето на хайвера 1/3 от него беше здрав. В зрънцето се виждаше зародиша, който се въртеше. Вследствие на това някои зрънца се клатеха, други се търкаляха по дъното. Стъбълцето на зародиша е бяло, а коремчето (жълтъчното мехурче) - кафяво. 2-ри ден: Имаше излктени личинки, които Въпреки трипафлавина и затъмняването бяха покрити като с пелена от дебел слой сапролегния, но за мое голямо учудване оживяха.
3-ти ден: Почти Всички личинки бяха излюпени и лежаха пръснати по цялото дъно на аквариума. Бяха големи 3-3.5 мм. Имаха добре оформени очи. Като се тропнеше по стъклото, подскачаха на височина около 5 см.
5-ти ден: Растяха много неравномерно. Най-големите бяха с размер 5-5.6 мм и плуваха хоризонтално по дъното. Някои се опитваха да достигнат. повърхността и да глътнат Въздух, а други още лежаха на дъното и жълтъчното им мехурче не беше още изразходвано. Имаше и болни от водянка. Реших
да им дам малко новоизлюпена артемия и открих аквариумчето. Хапнаха само хоризонтално плуващите личинки.
15-ти ден: Дистиходчетата наближават вече дължина 10 мм. При силна светлина започват да правят всякакви безразборни движения. До тримесечна възраст са много страхливи и лесно изпадат в стресов шок, особено когато се ловят.
30-ти ден: Започват да се оформят люспите и редовете. Ядат нарязан тубифекс, циклопа
40-ти ден: Вече са с изрязани перки, които са розово оцветени. Малките вече приличат на възрастните. Между 30-тия и 40-тия ден, когато започнаха да им се изрязват перките малките заболяха от Оодиниум. След приложеното лечение с бензацилин, оживяха само най-едрите и най-силните - около 50 броя част, от които раздадох на Антон Минчев, Стефан Лалев и др.
След третия месец започнаха да преминават на растителна храна, като избират водни растения с по-меки листа, като например дъбчето.
Дистиходите достигат полова зрелост след 8 месечна възраст. Михаил Трашлиев София, 1996 г.
В-к "Аквариум"
Коментари () |
|
|
|
 |
