|
Твърде интересните риби от това семейство живеят в топлите, бавнотечащи и стоящи води на Централна и Южна Америка, Южна Азия и Централна Африка. Тук спадат около 200 вида, някои от които са обитатели и на аквариума на зоологическата градина. Поради тяхната войнственост не може да се отглеждат заедно с други видове риби. Повечето от тях са хищни и се хранят с малки рибки, насекоми и ларвите им. Има и такива, които се хранят с животинска и растителна храна. В аквариума им се дава тубифекс, живи и сухи дафнии и др. Добре живеят в престояла вода, поради което не е необходимо често сменяне на водата в аквариума, а само периодично опресняване. Има и такива, които не понасят прясната вода, и затова трябва да се пускат в аквариума, след като водата е престояла най-малко една седмица.
При образуването на двойки през размножителния период трябва да се полагат допълнителни грижи.
Обикновено аквариумът се разделя със стъкло, така че избраните риби да се наблюдават. Стъклото от време на време се маха и внимателно се следи за поведението на бъдещата двойка. Това се повтаря, докато се оформи размножаваща се двойка, след което стъклото се отстранява. Дори и в такива случаи обаче понякога може мъжкият да убие женската. Тези трудности не се отнасят за всички представители на семейство Цихлиди. Между тях има видове, които полагат грижи за хайвера, като го държат в устата си, докато се излюпят малките, или носят из лишените рибки в устата си.Род Ц и х л а з о м а (Cichlasoma). Включва сиви и доста войнствени представители. Зебровидна цихлазома (Cichlasoma nigrofasciatum). Разпространена е във водите на Гватемала. В Европа е пренесена през, 1939 г. Тялото е дълго до 10 см, с тъмносив гръб и по-светли страни с 8—9 напречни тъмни ивици. Перките са жълтеникави с метален блясък, тръбната и задната имат червени краища, при мъжките индивиди силно удължени. Отглежда се при температура на водата 24—26° С. Размножава се в същия аквариум, в който се отглежда, но когато водата е замърсена, хайверът бързо} плесенясва. По тази причина се препоръчва листата и камъните с полепналия по тях хайвер да се пренесат в друг аквариум със същата вода, обогатена с 3% разтвор от трипафлавин, и добре да се аерира. Малките се хранят с фино стрита храна. Не е много желана риба за любителските аквариуми, понеже постоянно
изравя и деформира дъното, с което се разваля хубавата декорация. Род Еквиденс (Aequidens) Еквиденс латифронс (Aequidens latifrons). Живее в стоящите и бавнотечащите води на Панама и Колумбия. В Европа е пренесена през 1906 г., където за пръв път е развъдена през 1910 г. В естествените води тялото й достига дължина до 15 см, а в аквариума до 6—8 см. Тялото е жълтеникаво до сивокафяво, със зеленикав гръб. Страните са с гълъбов оттенък и 3—4 преливащи се тъмни ивици, а по средата имат по едно черно петно. Всяка люспа има металносини, небесногълъбови или синьозелени точки. Хрилните капачета имат синьозелени до металносини блестящи точици и чертички. Тръбната перка е тъмногълъбова с многобройни златистозелени петна. През размножителния период оцветяването е по-ярко. Отглеждат се в по-големи аквариуми с умерена водна растителност при температура на водата 23—25° С, при размножаване до 26—28° С. Водата трябва често да се опреснява. Храни се с фино стрита храна. Род Птерофилум (Pterophyllum). В природата са известни три вида, които се ползуват с голяма популярност сред любителите-акваристи. Живеят в стоящите и бавнотечащите води в Северната част на Южна Америка. В аквариумите се отглеждат обикновено кръстоски, получени от двата вида. Голяма скалария (Pterophyllum attum) и малка скалария (Pterophyllum scalare). В Европа голямата скалария е пренесена през 1909 г., а малката — през 1924 г. В резултат на кръстосването на двата вида и чрез подбор са получени много разновидности — сива, воална, воалночерна, черна и много други високо, ценени и търсени аквариумни риби.
Скаларията има твърде интересна външност — почти кръгло странично сплеснато тяло със силно удължени гръбна и анална перка, от която се получава полумесец. Опашната перка е също много дълга, а гръдните са нишковидно удължени. Цветът на тялото е блестящо сивозеленикав до сребрист, на чийто фон красиво се открояват няколко черни напречни ивици и тъмночервеният ирис на очите. Скаларията се отглежда във високи и обширни аквариуми с подходящо подбрана и подредена водна растителност при оптимална температура на водата 22—26°С, която по време на размножаване се повишава до 28° С. В общия аквариум се обособяват брачните двойки и след това опитният акварист определя най-подходящата, която прехвърля в специално подреден за размножаване аквариум. Изхвърлените от женската хайверени зрънца се полепват по широките листа на водните растения. Малките рибки се излюпват за 24—30 часа и по формата на тялото си приличат не на родителите си, а имат обикновената форма на повечето риби.
Новоизлюпените рибки се хранят с фино стрита суха и жива храна. На скалариите трябва да се дава разнообразна жива храна, защото при еднообразно хранене апетитът им бързо намалява и те спират да се хранят, без да има друга видима причина за това. Д-р Станчо Матевски; Райна Кутова; Рита Ханджиева
"Разходка в зоопарка"
Земиздат — София—1981 Тази информация е посветена на сайта на Зоопарка в София: www.sofiazoo.com
На моите приятели от Зоопарка в София
Коментари () |
|
|
|
 |
