|
Описание и особености
Тази сребриста риба също обитава Дунав, но е от семейство шаранови. Тялото є е саблевидно източено, откъдето идва и името є. Местните риболовци я наричат и калъч, което на турски пак означава сабя, голям нож. Характерен за сабицата е изразеният остър кил от долната страна, който започва под хрилете и завършва до опашната перка.
Устата е малка, горна като на уклей. Характерна е и страничната є линия, която не е права, а плавно вълнообразно извита. Сабицата достига на дължина до 60 см, а на тегло до 2 кг. Най-често обаче се ловят парчета до 500 грама. Рибата е полупроходна. В нашия участък на Дунав тя идва през есента, зимата и пролетта. Лови се на чепаре, но с едра подвижна плувка. Най-добрата стръв е белият червей. Слагат се куки за морски риболов от №6–№8. Важно е да се знае, че стадата от сабица най-често застават в места с обратно на основното течение. С едно замятане на чепарето могат да се извадят няколко риби.
-----
още по темата
-----
Описание и особености
Карагьозът, или дунавската скумрия, е представител на семейство селдови. Това е типично проходна риба, която навлиза в Дунав и другите големи реки с отток в Черно море – Днепър, Днестър, Дон, само в период на размножаване. Обикновено миграцията започва в края на април и е най-силна през май. Размножаването є трае до края на юни. Тогава многобройни пасажи се движат нагоре по течението. Сребриста риба с голяма уста и лесно опадващи люспи. Стадата издават характерно пляскате и лесно се забелязват. На дължина достига до 40 см, а на тегло 600–700 грама. Може да се лови на чепаре с подвижна плувка и стръв като сабицата, но излиза и на малки – №0 – №1, въртящи се блесни. Рибата се задържа в повърхностните пластове, там се подава чепарето или се води блесната. Месото на карагьоза се цени високо, то е мазно и с вкус на типична морска риба.
Коментари () |
|
|
|
 |
