|
Отличен плувец със стремителен издължен силует. Това е една от нашите най-бързо плуващи риби след пъстървите и скобара. За съжаление не е повсеместно разпространен и затова не са много риболовците, които са имали щастието да го опознаят. Най-често расперът е бъркан с речния кефал, но за разлика от него рибата не е толкова вретеновидна, а по-скоро наподобява неимоверно пораснал гигантски уклей.
Фактът, че го бъркаме с подобни роднини и братовчеди, говори, че и расперът е от шарановото семейство. На дължина при обилна храна той може да нарасне до 60–80 см, а на тегло достига 6–7, а рядко и дори 10 килограма. Гърбът на сребристата отстрани риба е доста широк, синкав или тъмносив с леко странично преливане. Люспите са сравнително ситни, а плавниците – големи, щръкнали и сивкави на цвят. Очите на рибата са жълти със зелена черта в горния край. Опашният плавник е могъщ и широк с твърди лъчи, но за разлика от този на клена е с дълбоко стреловидно изрязване в средата. Устата на распера е голяма, с тъмна издатина на долната челюст, която се прибира в нарочно вдлъбнато място на горната челюст. Главата му е по-заострена от тази на кефала, пък и цялата риба има по-стремително удължен силует от него. Расперът е отявлен хищник, след като навърши година или по-скоро достигне към 200 грама тегло. От този момент нататък той безпощадно преследва дребните рибки, с които се храни – уклейки, бабушки и белици. У нас популацията му е главно в Дунав, но се среща и в долните течения на Струма, Места, Тунджа и някои по-големи язовири. Това е хищникът – мечта за спортния риболовец. Той не се крие из подмолите и шубраците като пъстървата и сома, а излиза на лов по откритите бързи и чисти води. Любими места за него са тлъстите бързеи и горните пластове на води с умерено до силно течение. Понякога обаче той се държи в по-дълбокото, откъдето изненадващо подхваща набег към повърхността. Атаката му е неотразима. Понякога той просто се преобръща насред стадото дребни рибета, удряйки с разперената си опашка по водата, за да ги зашемети. Друг път атакува ятото дребосък, изскачайки над водата и падайки върху него с разперени перки и отчетлив плясък. Третият му тактически похват се забелязва по-рядко, но е върхът в рибешкото царство. Расперът цепи със страшна скорост под самата водна повърхност, като понякога дори гръбният му плавник може да се види. Преди набелязаните за атака рибета той слиза на по-дълбоко и с едно контролирано завъртане ги повлича в направен от него водовъртеж. После от центъра на фунията ги чака огромната му зейнала беззъба паст. В тихо време без вятър шумът и плясъкът от атаките на распера се чуват надалеч, понякога на стотина метра. Расперът обаче е изключително дневна риба. В това отношение той се е нагодил към навиците на пасажите, които преследва. Все пак в началото на лятото, когато денят е най-дълъг, а нощта е лунна, той продължава да ловува чак до сутринта.
Коментари () |
|
|
|
 |
