|
Тази риба е първа братовчедка на речния кефал. И макар че външното сходство в чертите е очевидно, все пак мъздругата е друг шаранов вид. Тя е риба на слабите течения, предпочитаща и избираща тихи, дълбоки и спокойни води. Разпространението є у нас е главно в Дунав и долните течения на повечето от вливащите се в него реки. Инцидентно се среща и в някои язовири в Северна България. В Русия, Беларус, Полша, Чехия и Словакия чиста линия на мъздругата е култивирана и е разпространена като промишлено отглеждан вид.
Дори в някои държави от Средна Европа нейна “златна” разновидност, наречена орфа, по традиция се отглежда и от любители в аквариуми като красива декоративна риба. В действителност обаче на свобода братовчедката на клена си е една едра и пълноценна риба за спортен риболов. На дължина мъздругата достига 60–70 см, а на тегло са регистрирани и парчета до 8 кг. У нас тя е по-слабо разпространен вид, но в Дунав все още се улавят екземпляри до 4–5 кила. Главата на тази речна красавица е някак по-малка от тази на кефала, устата є е значително по-малка, а очите за сметка на това са уголемени. Другата сигурна отлика от клена е в това, че при мъздругата аналният плавник е леко вдлъбнат навътре, а при кефала е леко заоблен навън. Мъздругата е много красива и хармонично сложена риба. Люспите є са малко по-ситни от кленските и бият повече на златисто, но невинаги, защото има и съвсем сребърни въдовици. Тялото е странично сплескано и леко нараства във височина. Гърбът е тъмен и сивее. Страните са светли, а коремът сребристо бял. Перките са червено-оранжеви, но през пролетта придобиват и по-ярък червен цвят. Типично всеядна риба, която покрива почти пълно менюто на речния кефал, което е достатъчно известно, за да го повтаряме. Насекоми, тестени примамки, червеи, пиявици, жабчета, рибки са любими и на мъздругата. Все пак едрите парчета минават и на по-специфични храни като линеещи речни раци, попови прасета, дребни мекотели. Начинът на живот на тази плаха и обичаща спокойствието риба не е така добре проучен както на клена. И все пак тя обича да има запас от дълбочина, по възможност дъното да е равно и глинесто или дори с тиня. Малките и средните екземпляри живеят на стада, но големите са самотници. Рибата е активна през цялата година и се лови дори под леда на дупка заедно с костура и бабушката. Но най-добри резултати при нея все пак се постигат през топлите месеци на годината.
Коментари () |
|
|
|
 |
