|
Първата проява на този вид папратово растение във водния свят е през 30-те на нашия век. Негови характерни особености са бързият растеж, лесното размножаване, както и еднакво доброто му съществуване в и извън водното пространство. Идеалното растение в няколко варианта! Ако прибавим към всичко това, положението му на пазара и леко завишената цена, ще си обясним и дългогодишният му търговски успех, който му завоюва приза на едно от най-красивите декоративни водни растения.
Аквариумни растения & с-е “Тропически рай” Растението в няколко варианта Ceratopteris thalictroides Първата проява на този вид папратово растение във водния свят е през 30-те на нашия век. Негови характерни особености са бързият растеж, лесното размножаване, както и еднакво доброто му съществуване в и извън водното пространство. Идеалното растение в няколко варианта! Ако прибавим към всичко това, положението му на пазара и леко завишената цена, ще си обясним и дългогодишният му търговски успех, който му завоюва приза на едно от най-красивите декоративни водни растения. Ceratopteris thalictroides – “суматрийската папрат”, се развива безпроблемно в аквариумно пространство. Идеално растение за любителите на подводния свят. Ceratopteris са представители на хомоспорестата папрат, която се среща в някои от тропичните и субтропичните зони на Земята. Фрондите на Ceratopteris са диморфични, т.е. съществуват под две различни форми при един и същ растителен вид. Вид. Първоначално те са стерилни трипреградна форма, но с течение на времето се развиват придобивайки плодоносен характер. Това са хидрофилни растения, които живеят във водни условия, но могат да съществуват и на земната повърхност. Местностите с естествените им условия за живот се ограничават до локви, мучурища, реки или сред други, но достатъчно влажни за съществуването им места. Те биха могли ад се срещнат дори и в някои ровове, канавки и оризища. Повечето от тях могат да се отглеждат в саксия или в парници, като единственото и най-важно условие е осигуряването на достатъчно влага.
Но нека се върнем няколко години назад. Тогава, когато декоративните качества на това растение са били заменени с хранително вкусови. Учудващо, нали? Но в Южна Азия Ceratopteris е служел, като средство за прехрана на месното население. И тъй като това растение се смятало за не комерсиално, по-късно големите папратови плантации били преместени на Филипините. От този момент нататък започва и употребата му, като декоративно водно растение. Това от своя страна води до бързото популяризиране и изкачването му по стълбицата на най-красивите водни растения. Красотата на това растение достига такъв връх, от който започва и производството на негови копия от пластика.
Но при всичко казано до тук, трябва ад се отбележи, че извън декоративната си стойност, това растение притежава изключителна размножителна способност и много голяма устойчивост. Едногодишното растение Противно на повечето от хомоспорестите папрати, характеризиращи се с дълготрайни и устойчиви грудки, Ceratopteris е едногодишно растение и се отличава с плитко разположени грудки. Фрондите на този вид папрат съществуват в две различни форми. При самото си образуване първите фронди са стерилни и притежават тристенна опростена форма. Постепенно при растежа и развитието на растението тези фронди започват все повече и повече да се делят, придобивайки способност да се оплождат, образувайки спорангии.
Поради голямото разнообразие от морфологични характеристики на този род, можем да разпределим различните видове в едно или друго семейство, въпреки че поради това разнообразие, филогенетичните свойства са съмнителни и неясни. През 1993 г д-р Робърт М. Лойд прави основен таксономичен преглед, като разпознава четири вида Ceratopteris: Ceratopteris thalictroides, Ceratopteris richardii, Ceratopteris pteridoides и Ceratopteris cornuta.
Ceratopteris thalictroides е един от най-познатите видове и разпространени видове във водният свят. Тази разновидност е открита за първи път през 1753 г.
В Европа Ceratopteris thalictroides е донесен през 1934 г от Х. Ньортел. Растението обаче не пристига в първоначалната си форма, което е последствие от дългогодишното му развитие във водна среда. Фрондите на този Ceratopteris thalictroides са с по-голям размер, заоблени и с леко вдлъбната форма, с по-гъста и удължена плаваща част. Листата на Ceratopteris thalictroides се видоизменят съобразно растежа на растението
Този вид амфибия (земноводно растение) може едновременно да се срещне на земната повърхност или като плаваща растителност. В някои случаи, когато то расте под вода, в основата си е затрупано.
Както при повечето блатни растения основната форма на листата му се видоизменя съобразно с растежа. Съставната част на сложния му лист се състои от много подразделени малки листчета, които са нечетни на брой. Те са подредени под формата на възел, който много напомня конфигурация на пеперуда, а в самото начало на растежа си са усукани едно в друга.
Умалените образци на стръкчето от растението, което вирее на повърхността, показват способността на фрондите да се делят под силно изразена форма, като по този начин ярко се открояват, а опашката на листото или шийката е леко удължена.
Тези, които живеят в подводни условия притежават леко отпуснати, разширени и много бледи на цвят фронди. Те са малко по-изострени от тези на земното растение. Което не може да се потвърди със сигурност, породено от самия факт, че параметрите на фрондите могат да се видоизменят в зависимост от обстоятелствата и условията им за съществуване.
Обитаващите водната повърхност или плаващи растения от този вид, са сходни с останалите. Техните фронди са по-заравнени, по-плоски, а в основата си (корените) са свободни под водата или още плаващи. Естествения цвят на фрондите на Ceratopteris thalictroides е в силно наситено зелено, повлияно от количеството светлина и хранителни елементи, които са от голямо значение.
Ако се остави суматрийската папрат сама да вирее и расте в достатъчно обширно за нея пространство, може да достигне доста внушителни размери – до 60 см височина и 1 м диаметър. Но за щастие, растението може да се адаптира лесно и в аквариум със значително по-прилични размери, тоест ако се намира в аквариумна среда, то ще расте и развива съобразно позволените пространствени условия.
Размерът на стъблата на стерилните листа е с около 15 см дължина и 5 мм дебелина. В разширената си част дължината на листата достига от 20 до 30 см, а ширината от 2 до 10 см. Основната форма на листата е копиевидна, но се срещат и такива с яйцеобразна или триъгълна форма, като тя позволява наличието на едно или три перести листа.
Плодоносните листа са с малко по-големи стъбла, чиято дължина достига до 30 см и дебелина десетина см. Разширената им листна част достига до 50 см дължина и 30 см ширина, като броят на перестите листа е четири. Те са с леко наклонени и силно изострени връхчета. Гладката им повърхностна част е подкрепена от една или три редички от спорангови продължения, които са покрити чрез фрондовата извита форма, която ги предпазва, образувайки навес.
Във всеки спорангий се съдържат закрити по 32 спори. Когато е засадено, растението расте и вирее по-много бърз и мощен начин Формата и светлозеленият цвят на листната покривка на този вид притежават много декоративни елементи, които са строго индивидуализирани. Силно се открояват и лесно се асоциират към останалите водни растения. Но за по-доброто им асоцииране, са необходими растения със сходни или подобни нему свойства, като например: Cabomba, Heteranthera, Limnophila, Ludwigia и още.
Обратното на Ceratopteris cornuta, Ceratopteris thalictroides расте по-бързо и мощно тогава, когато е засадено.
Сам по себе си обаче процесът на засаждане носи известни рискове. При самото засаждане често могат да се заровят и шийките на възеловидните листни разклонения, което води до смърт на растението. Този етап е твърде деликатен, тъй като растението е твърде чувствително, а самите фронди са много уязвими и лесно чупливи.
Поради запълващите качества на корените, които лесно и бързо се колонизират, разпростирайки се върху основата на която са поставени. Ceratopteris thalictroides бързо намира своето декоративно приложение в аквариумите по цял свят.
Този начин за отглеждане на растението е може би един от най-ефективните и удобни, тъй като водната среда позволява на леките му като перце листа да се развиват и плават свободно под водната повърхност.
Водата, в която се отглежда растението трябва да е сладка и мека, с температура между 20ºС и 28ºС и рН 5,0 до 7,2.
Минималната температура нужна за отглеждане на суматрийската папрат е 20ºС; за нормалното и развитие температурата е 25ºС, а за максималното бързо развитие 28ºС. Средната осветеност е 1 W за 3 л вода, а интензивната 1 W за 2 л вода.
Засадената Ceratopteris thalictroides се подсилва с помощта на торф и други подхранващи растежа субстракти, които обаче трябва да се прилагат умерено. В противен случай рискувате растението ви да заеме цялото аквариумно пространство, дори и малко извън него. Зимна почивка Действително, когато се намира в опасност суматрийската папрат притежава способността да изчезва, но не напълно. Повечето от спорите, които са много малки, често остават закрепени от вътрешната укрепена част на възлово увитите листа, като по този начин остават добре закотвени в някой воден или земен “ъгъл” и успяват да се съхранят през целия период чак до следващата пролет.
Противно на останалите хидрофилни папратови растения, като Bolbitis heudelottii, които се развиват единствено при порой Ceratopteris thalictroides предпочита съществуването си в спокойни и тихи води. Изграденото вече спокойствие породено от условията им на живот, не подтиква самосъхранителната им способност за оцеляване, т.е. то не би могло да се адаптира или да се предпази от бурните течения, развивайки жилави, твърди и годни за защита фронди. Листата на това растение са толкова меки, гладки и нежни, че водните охлювчета откриват в тяхно лице царствения си дворец. И обратно, тези нежни фронди не привличат по никакъв начин тревопасните риби, което позволява на листата им да се развиват и растат незасегнати. Лист върху лист Малките пъпчици, намиращи се върху многобройните подразделения на фрондите, могат много бързо и лесно да покълнат, когато стерилните листа достигнат до повърхността на водата, образувайки “лист върху лист”. Първоначално те са свързани с майчината фронда, като този процес завършва с разпръскването им във водата, поради факта, че същите са неблагоприятни за майката и за размножителните процеси. На този етап те вече притежават светлозелен цвят и типичната за този вид подредба във формата на розетка. Образуването на корени в долната част на кълновете е ускорителен процес и след не дълъг период, новите образувания се проявяват на водната повърхност. Когато нивото на водата спадне, корените се ориентират към дъното, като по този начин допринасят за развитието на подводната им част. Това разбира се не означава, че трябва да изпразните аквариума си. Нужно е само предварително да задържите на повърхността старите фронди, докато диаметърът им достигне 5 см и се развият корени. В началото на образуването им ги задръжте с помощта на камъче. Те сами ще се фиксират на дъното до две седмици. Спори и гаметотип Развитието на Ceratopteris thalictroides продължава, докато оплодните фронди или още наричани спорофили се развият напълно. Те съдържат в себе си спорангови редици, в края на долната си лицева част.
Към края на есента, спорите се утаяват под формата на кафяв прашец. След покълването, се образуват протали – органи, във формата на скоба с еднороден хромозомен състав, като всяка една клетъчна верига – съдържа по една гамета (полова клетка). Тези проталии от своя страна водят до образуването на опрашници – това са органи в които се сформират мъжките клетки и архегони – специфични органи във формата на бутилка, съдържащи женските клетки. Характерни особености на Ceratopteris thalictroides 1. Разред – водолюбиви.
2. Семейство – от рода на Pteridaceae или Parkeriaceae.
3. Научно название - Ceratopteris thalictroides дадено от Лине Броняр през 1821 г.
4. Популярни наречия – суматрийска папрат; тънка папрат; американска папрат.
5. Многобройните му синоними са – Acrostichum siliquosum (Лине Броняр), Belvisia siliquosa (Лине Броняр), Ceratopteris siliquosa, Ellobocarpus cornuta (П. Бов), Furcaria thalictroides (Лине Броняр), Naias obvoluta Blanco, Onychium cornutum (П. Бов), Pteris thalictroides.
6. Потекло - Ceratopteris thalictroides води началото си от тропиците в Азия и Северна Австралия. Някои от тях от Централна и Южна Америка, а също и от Флорида и Танзания.
7. Размери – височина, достигаща до 60 см, диаметър, достигащ до 100 см, дължина на стерилните листа е от 3 до 20 см, а ширината им от 2 до 10 см. Дължината на оплодните листа е от 10 до 15 см с ширина от 3 да 30 см.
8. Вода – ТН (твърдост) – мека и сладка с рН=5,0 на 7,2
9. Температура на водата – минималната темперетура на водата е 20ºС, средната (за нормално развитие) 25ºС, максималната 28ºС.
10. Осветление – средна осветеност – 1W за три литра вода, интензивна осветеност – 1W за два литра вода.
11. Растеж – растежа на Ceratopteris thalictroides е изключително бърз при добри условия за развитието му.
12. Отглеждане – непретенциозно. Тълковен речник на научните термини използвани в тази статия 1. опрашници – органи, в които се образуват мъжките полови клетки.
2. архегони – органи във формата на бутилка, съдържащи женските полови клетки.
3. гаметофити – (гаметотип) – индивидуален производител на гамети (полови клетки).
4. диморфизъм – съществуване на две различни форми при един и същ растителен вид.
5. индузия – мембранно образование, чиято функция е предпазването на спорангиите.
6. лапатовидност – характеристика на леко вдлъбнатата, заоблената част на фрондите.
7. папрат – орган с формата на скоба притежаващ еднороден хромозомен състав, като във всяка клетъчна верига, една клетка съдържа по една гамета.
8. розетка – индивидуално подразделение на листата във формата на възел, напомнящ конфигурация на пеперуда.
9. “саморасляк” – млад кълн, който расте и се развива по собствен начин, извън нормално извършваните процеси.
10. сенчестолюбиви – растенията, които се развиват на сенчести места.
11. спорангии – спорангиите са торбичките носещи спори. Във всеки спорангий се намират тридесет и две спори.
12. спори – образувани клетки, които осигуряват отвяването на семето при неговото узряване чрез безполово размножаване.
13. таксономия – наука за законите за класификация на живите организми.
14. филогенетични – това са видовете, при които поколенията са последователно свързани в зависимост от историята на тяхното развитие.
15. фронди – име, дадено на листата на папрата.
16. хомоспорест – вид, чиито спори носят едновременно мъжки и женски полови клетки.
Коментари () |
|
|
|
 |
