|
Изобилие от “зелени панделки” Не винаги декорацията на едно морско корито е лесно достижим процес. Декорът на аквариума, който сме определили като бъдещ дом не е само аклиматизация на едно или друго растение, а е изключително костелив орех, който се лута между удобствата на обитателите и самото изкуство на подредба.
Аквариумни растения & с-е “Тропически рай”
Изобилие от “зелени панделки” Не винаги декорацията на едно морско корито е лесно достижим процес. Декорът на аквариума, който сме определили като бъдещ дом не е само аклиматизация на едно или друго растение, а е изключително костелив орех, който се лута между удобствата на обитателите и самото изкуство на подредба. На първо време изниква необходимостта от точна и ясна дефиниция по отношение на типа декор, който сме избрали. Малко акваристи обаче знаят, че от хармонията на самото декоративно растение с аквариума зависи и успешната украса, т.е. те са взаимно свързани. Например декор, образуван и оформен от куп скалисти, каменисти струпвания би се съчетал и хармонизирал напълно с “перде” от Vallisneria gigantea в един “скандинавски” аквариум, чийто обитатели биха се наслаждавали на гледката от многобройните видове растения, разположени поетапно на етажи в малки редици. Друг пример са растенията от семейство Sagittaria, - те са предназначени за украсата на аквариуми с умерена температура на водата, на която например се радват японските риби. Друга успешна декорация е частичното поетапно разкрасяване на самото дъно на аквариума подредено с финес и изтънченост. Към този тип декор се включват растенията от вида Crinum, чиито листни обвивки са сходни с тези на растенията от вида Vallisneria, които освен всичко, развиват една изключително магнетична разцветка, но за съжаления са изключително рядко срещани дори и в естествената им среда на съществуване. Още едно растение, което е в състояние да ни прикове вниманието е Aponogeton ulvaceus, което развива много красиви лентообразни полупрозрачни листа. Класиката на родът Vallisneria Видовете от рода Vallisneria съставят и съчетават в себе си най-класическите и най-познати растения с лентообразни листни форми. Някои видове са, разбира се, много трудно откриваеми и отъждествявани, но при всички положения те са кандидати за декорацията на дъната на аквариумите. Всички тези растения притежават спускащи се пълзящи стъбла т.е. те се характеризират с пораждащите се пълзящи стъбла, от които се съпровожда началото на ново и така до следващото. Този начин на вегетативно размножаване е много практичен, тъй като позволява създаването и образуването на вертикална декорация, която се простира от началото на стъблото до самия връх на листото, която се разполага по цялата дължина в едно направление. Така се получават и известните “перде-образни” растения, които “обличат” и също така придават особено индивидуалност и изящен вид на задната част на коритото и аквариума. А усилията вложени в тази декорация несъмнено ще бъдат оценени от вашите любими обитатели. Vallisneria gigantea – е известно и популярно растение, което е подходящо за големите и дори за много-дълбоките водни корита, тъй като листата му могат да достигнат до 200 см дължина. Затова би трябвало те да се отглеждат във водни пространства със значителна и внушителна дълбочина. В противен случай листата ще полепнат или ще се залепят едно с друго, като по този начин тежестта ще вземе връх и растението ще се провлачи надолу вследствие на което се образува широка сянка, която не би била особено благоприятна за останалата част от растителността. Стига да се развива в благоприятни условия Vallisneria gigantea е неангажиращо за отглеждане растение, което вирее във всички корита. Това растение се нуждае от достатъчно светлина, за да не могат стъблата му да се развиват под сянка. Температурата, при която се отглежда Vallisneria gigantea трябва да е по-висока от 20ºС. Когато е добре осветено и аклиматизирано, растението се развива изключително бързо, листата са широки, жилави и твърди, като по този начин правят растението по-устойчиво на атаки от страна на някои преносвачи и вегетарианци. Възпроизводството на това растение се осъществява чрез пълзящи стъбла. Vallisneria spiralis – е с по-малки размери, но също толкова лесно за отглеждане растение. Листата са му много по-забележимо увивни, усукани, издължени и фини от тези на Vallisneria gigantea. То е обитател на аквариуми с умерена температура на водата. Размерът и големината Vallisneria spiralis е 12 см височина, а листата са му по-устойчиви от самия размер, за разлика от тези на Vallisneria gigantea. Неговата положителна черта е ресничестият му засукан облик, който особено силно се очертава, когато то достигне 15 см височина. Този вид се чувства благоприятно в обществените азиатски аквариуми. Търговската мрежа и специализираните пазари се срещат и различни разновидности на Vallisneria tortifolia или наричани още torta – “извиващи се”, чиито листни стъбла се характеризират с тъй наречените “мустачки”. Но в този случай няма да става въпрос за Vallisneria spiralis, а за растение които се развиват на по-отдалечени места от брега. Тези растения се наричат Vallisneria americana и са много по-чувствителни от Vallisneria asiatica. Но нека да направим една малка забележка отнасяща се до всички видове Vallisneria, която засяга красивите им бледо-бели стъбла във формата на усукваща се непрекъснато връв. Когато растението достигне до повърхността на водата, то се разтваря, като след това с помощта на водата се разнася прашецът, тъй като мъжките и женските са разделени. Опрашвателният процес се характеризира с голямата си рядкост в аквариумна среда. Което на практика не е от голямо значение, защото така или иначе те ще се възпроизведат чрез пълзящи стъбла без проблемно. Няколко добре подбрани стрелковидни растения Стерлковидните растения са космополитни и много сходни с тези от рода на Vallisneria. Те са представени предимно в умерено-континенталните зони, но се срещат също така и в тропическите пояси. Съществуват различни разновидности на тези растения, но само определени бройки са подходящи за украсата на аквариумите. Един от видовете на стрелковидните са Sagittaria graminea – разновидност на Platyphylla, чиито размери и височина варират между 45-50 см максимум и издържат на темперетура между 15ºС и 28ºС до 30ºС. И тъй като се изравняват лесно бихме могли да ги срещнем в аквариумните среди и корита, населени от японски риби. При умерена температура на водата в аквариума, растението би се харесало дори на раковиновидните обитатели, които от своя страна ще му се насладят и няма да го подлагат на непрекъснати атаки. Sagittaria graminea – намира своето място и приложение в декорацията на дъната на някои поддържани аквариуми и корита. То би могло да се отглежда дори и без поддръжката на отопление а само на околната температура на всеобщото съжителство. Можем да го засадим в задната част, на фона между гладки или обли камъчета с тъмен цвят, за да се получи контраст. Всяко коренче ще образува и произведе пълзящо стъбло, което ние самите можем лесно да насочим. Присъствието на това растение е задължително за всеки един акварист – ценител на изяществото в своя аквариумен свят. То се използва и отглежда, за ад се изобилства растителното “перде” на дъното или би могло да “лази” по всички страни на коритото. Гледката, която се получава е изключително красива. Ако е необходимо, можем да премахнем пълзящите стъбла, докато женското растение произведе достатъчно корени за да се открие възможността да го разсадим и на други места. Sagittaria subulata или natans. Това растение също има много разновидности, в това число и Eatonii или Teres, които украсяват изключително добре предната част на аквариума и от тук лесно се подразбира, че едно растение с размер 20 см височина, което намира своето място в преден план на един аквариум от 1000 л, ще декорира и ще се съчетава с лекота в задната част на аквариум от 50 л. Растежът и в частност височината на Sagittaria subulata е в пряка зависимост от настаняването му в близост до светлината, която получава. Когато растението е подложено под силно осветление, то остава ниско и по-скоро ще послужи за “килим”, докато ако светлината е нормална или пресечена, растежът му се нормализира, като едновременно с това се оптимизират и благоприятните условия за развитие. Спираловидните растения са растения, които съжителстват и се развиват благоприятно дори и при наличието на други обитатели. Но стават по-издръжливи и здрави върху добре и старателно поддържана почва чрез добри хидрофонични методики. Sagittaria subulata са растения, които разцъфват и всяко растение съдържа мъжки и женски цветчета. Защо не и луковични растения? Нека спрем вниманието си и на някои растения като Iconoclastes и Rompons с традиционната картина за заден декор съставено от Sagittaria и Vallisneria растенията от рода Crinum принадлежат на семейство Amaryllidacees, които са много сходни с Liliacees, чиито замблаци са като тези на първо описаните и произвеждат изключително красиви цветчета. Ако сте замислили отглеждането на тези растения в огромен аквариум или по-точно в голямо открито корито ще е необходимо наличието на лампа HQL или HQI - в зависимост от дълбочината на водата. Тези лампи се използват за унищожението на различни микроби и бактерии и срещу образуването на зелени водорасли по стените на аквариума. Растенията от рода Crinum са малко по-чувствителни относно физико-химическия състав на водата която обитават и техните луковици изискват необходимост от търпеливи тестове спрямо тази си чувствителност преди да бъдат засадени в аквариума ви. Тези растения оценяват топлината и се наслаждават предимно на тропичните водни пространства. Те биха могли да понесат температура от 8ºС до 30ºС без проблемно. И обратно – растенията от рода Crinum не понасят новите аквариуми и поради тази причина е необходимо да се изчака един или два месеца преди да ги настаним там. Корените, които образуват са големи и бели на цвят, доста бавно нарастват и за това трябва добре да се потопят и закотвят луковиците с помощта на не много големи камъни, за да може растението добре ад се вкорени. Този процес, разбира се, не винаги е лесен за изпълнение, тъй като тази част от растението не трябва да се заравя с риск да не се провокира разлагане на шийката. При самата покупка на тази растителност трябва ад се внимава луковицата да е здрава и запазена и да не се отделя неприятна миризма. В противен случай се изрязват похабените и повредени части, но само ако нараняванията не са достигнали до върха на растението. Трябва или по-скоро е необходима дистанция от поне 12 см между две луковици, за да може водата да циркулира и светлината да минава между стъблата на растението. Съществува две познати нам акваристите растения със сходна форма на поддържане. Това са Crinum nataus и Crinum thaianum. Първото изброено растение от този вид притежава листна обвивка, покрита от множество дребни почти незабележими шарки. Понякога се случва тези видове да произвеждат малки луковички. Веднъж завършили оформянето си те се разделят, за да се засадят на отделни места. Вследствие на завишената си цена и доста задължаващото им отглеждане Crinum много рядко биха могли да се срещнат в аквариумите по света. И въпреки всичко тези препятствия не би трябвало да се отказваме от отглеждането им, защото резултатите ще бъдат изумителни. Третото растение (луковично) от семейство Aponogeton е напълно подходящо за дънна плантация. Става въпрос за Aponogeton ulvaceus. В самото начало на развитието си това растение е под формата на луковица с много малки размери, но леко наподобява миниатюрен кокосов орех. С напредването на растежа си Aponogeton ulvaceus произвежда дълги, широки, полупрозрачни и леко усукани листа. Листата на това растение са изключително чувствителни и крехки и поради тази причина трябва да се вземе под внимание популацията на рибите, с които то ще съществува. Aponogeton ulvaceus може да се закупи само в най-ранния си стадий на развитие като луковица, тъй като се подчинява на един изключително свойствен и индивидуален културен цикъл. След зрелищния си и ефектен процес на нарастване е необходимо точно зачитане на периода на почивка при охладено, мрачно и по-сухо място в продължение на около 3 месеца. Листната обвивка на Aponogeton ulvaceusможе да достигне до размер 50 см, а в случаите когато растението се радва на голям простор, големината му може да надвиши значително тази височина. Поради тази причина се засаждат само 2 или 3 луковици, с цел да се запълнят само 2/3 от дъното на дадено корито с дължина 150 см. Луковицата трябва да бъда затисната, но в никакъв случай заровена в основата си. Всеки лист притежава опашка с размер от няколко см. За да се получи желаният контраст между зеленият цвят на Aponogeton ulvaceus и светлината ви съветваме ви да оцветите задното стъкло на аквариума в черно. Така ще се открои зелената обагреност на листата на това растение. Vallisneria spiralis
Произход – САЩ
Размер – достига до 120 см
Осветление – силно
Температура – от 15ºС до 25ºС
Възпроизводство– размножителният процес се осъществява чрез спускащи се, пълзящи стъбла. Vallisneria gigantea
Произход – Азия, Нова Гвинея и Филипини
Размер – до 2 м
Осветление – силно
Температура – от 20ºС до 30ºС
Възпроизводство – репродукцията се осъществява чрез пълзящи стъбла Sagittaria graminea – разновидност на Platyphylla
Произход – Северна Америка
Размер – 50 см
Светлина – силна
Температура – от 15ºС, 28ºС до 30ºС
Възпроизводство – чрез пълзящи стъбла
Sagittaria subulata
Произход – Северна Америка
Размер – според осветлението
Осветление – средно до силно
Температура – от 15ºС до 28ºС
Възпроизводство – чрез пълзящи стъбла Crinum thaianum
Произход – Азия
Размер – до 2 м
Осветление – силно
Температура – от 24ºС до 30ºС
Възпроизводство – чрез луковици Aponogeton ulvaceus
Произход – Мадагаскар
Размер – 50 см
Осветление – силно
Температура – от 22ºС до 28ºС
Възпроизводство – чрез луковици или чрез пренасянето на семе от движението на водата
Коментари () |
|
|
|
 |
