|
В настоящата статия ще се опитам да разкажа по-подробно за аквариумните растения, като ще използвам отчасти своя собствен опит, отчасти сведенията от различни литературни източници (Карел Ратай, Станислав Франк, Семьон Глейзер и др.).
ПОДВОДНАТА ГРАДИНА (по желание на нашите читатели Красимир Гичев, Петко Димитров и др.) В настоящата статия ще се опитам да разкажа по-подробно за аквариумните растения, като ще използвам отчасти своя собствен опит, отчасти сведенията от различни литературни източници (Карел Ратай, Станислав Франк, Семьон Глейзер и др.).
Да започнем с отговор на въпроса “защо са ни необходими” растенията¹ в аквариума. На първо място, трябва да поставим фактът, че в естествени условия растенията – както всички знаем – са източник на живота. Те поглъщат въглеродния двуокис издишаш от рибите и другите обитатели и с помощта на светлината и хлорофила отделят кислород, който е жизнено необходим на почти всички организми. Освен това растенията използват за храна минералните вещества, които са продукт на екскрементите на рибите. Ако ги няма растенията количеството на тези вещества ще се повиши недопустимо, което ще доведе до замърсяване на водата, че дори и до отравяне. Вие сигурно ще кажете: просто ще поставим аератор за доставяне на кислород, ще сложим биологичен филтър за пречистване на минералните вещества и готово. Това всичко е вярно и е възможно. Но аз ще изкажа едно, може би крайно мнение, като кажа, че декоративния аквариум без растения не е аквариум (изключвам само размножителния и карантинния). Красотата на един добре подреден с водни растения аквариум в никакъв случай не може да се сравнява с друг, в който има даже и най-красивите риби. В никакъв случай обаче, не искам да подценявам ролята на техниката в акваристиката. Искам да кажа, че трябва да служи само като допълнение на естествената среда създадена от рибите и растенията.
Не на последно място трябва да поставим фактът, че желаем аквариума да се доближи максимално до естественият водоем, а това не може да стане без наличието на растения. В много случаи растенията служат за укритие на новоизлюпените малки рибки – например ричията, яванския мъх, хилядолистника и др. В други като средство за изготвяне на гнезда – ричията или салвинията (Salvinia sp.) – при лабиринтовите риби. Някои видове могат да се използват за подкиселяване и за омекотяване на водата (Elodea densa, Lagarosiphon muscoides var.major).
В аквариумите по света могат да се срещнат (по-често) над 200 вида водни растения. У нас в търговската мрежа често могат да се срещнат не повече от 15-20 вида. Сред тях са:
Пистията (Pistia stratiotes)
Ричията (Riccia fluitans)
Явански мъх (Vesicularia dubyana)
Водната чума (Elodea densa)
Някои видове ехинодорус (Echinodorus)
Дъбчета (Ceratopteris)
Криптокорини (Cryptocoryne)
Хилядолистници (Myriophullum)
Апоногетони (Aponogeton)
Бакопа (Bacopa)
Хигрофила – върба (Hygrophila salicifolia) Понякога на пазара се появяват и някой по-ценни растения, най-често от внос, и естествено цената им е доста висока. Повечето от тези растителни видове се отглеждат сравнително лесно, особено ако се следват някой основни правила.
Един от основните въпроси се отнася до това как да се изберат растенията при закупуването. Сред любителите е разпространено погрешното схващане, че растенията при закупуването трябва да имат добре развити корени. Това не е вярно. Първо, много видове аквариумни растения имат слаба коренова система. Второ, преди да се продадат растенията се изскубват от грунда и тогава кореновите власинки (чрез тях растението поема хранителните вещества) се откъсват от корените. Последните не могат да се развиват и в повечето случаи умират. На тяхно място се образуват нови, млади корени. Поради това се прави следното: преди засаждането на новото растение старите му корени се изрязват с помощта на ножица. Остава се едва 1-3 см, колкото да се закрепи растението за грунда.
Друга заблуда е това, че растенията трябва да се избират по-големи за да се захванат по-лесно. Както казах при пресаждане корените на растението се обновяват. Ако растението е много голямо, то след преместването му, корените трудно го изхранват и листата може да му опадат и то да започне да расте отново. В никакъв случай не искам да кажа, че не трябва да се купуват големи растения. Просто казано, по-младите могат по-лесно да се захванат. Но това също не е гаранция. Дали растението ще успее да се “свести” зависи най-вече от условията, които ще му създадете.
Така, че при закупуването на растения наблюдавайте те да имат най-вече здрави, а не загнили листа и стъбло, могат да нямат корени, а ако имат те също да бъдат здрави. Листата трябва да имат свежи цветове, а не жълтеникави, кафеникави, или пък да имат рани и дупки. Най-добре е да се изберат растения достигнали около 1/3 от максималния си размер, така вероятността те да се захванат е по-голяма, а същевременно и по-бързо ще се развият. Повечето растения имат силна “воля” за живот, така че ако им създадете добри условия те могат да поникнат “от нищото”. Веднъж пресадих един микрозолиум Microsorium pteropus от аквариум, в който не вирееше, в друг. Бях го отписал, тъй като от него беше останало само коренището и една половинка от лист. За учудващо кратко време – една седмица растението се възстанови и все още живее.
След като закупите растението, трябва внимателно да го промиете в слаб разтвор на калиев перманганат или в кислородна вода (има я в аптеките). След което трябва да го измиете с топла вода. И тук както при рибите можете да поставите растението в карантинен аквариум – малък съд 2-5 литра с лечебен разтвор (калиев перманганат, трипафлавин, и др.). Също така трябва да се отстранят повредените листа. Ако растението е с корени, то те трябва да се подрежат. То се засажда като се “издълбава” дупка в пясъка и се постави вертикално с корените надолу. Ако корените се закривят растението ще се развие по-бавно. Грундът, който може да се използва е описан в брой V. Дебелината му не трябва да бъде по-малка от 2-3 см, като колкото е повече толкова по-добре. Тя не може пък да бъде и много голяма, тъй като в грунда може да се образуват мъртви зони, до които да не постъпва вода и кислород. Лично от опит бих препоръчал дебелина на грунда 6-7 см. Когато температурата на водата и тази на околната среда (а съответно и тази на дъното) се различават значително и водата не може добре да циркулира, то е възможно корените да се намират при много по-ниска температура, отколкото останалата част на растението. Тогава те не могат да изхранят растението и то може да умре. Най-доброто разрешение на този проблем е двойното дъно (ще го изясним в статията за филтрите). Ако нямате двойно дъно е достатъчно веднъж, до два пъти седмично да изравяте със стъклена или плексигласова пръчка пясъка по дъното. Това няма да позволи корените да изгният и същевременно ще вдигне нечистотиите от грунда, за да ги улови филтъра.
Сред акваристите е разпространено следното схващане – гъстотата на растенията не трябва да бъде по-голяма (на 100 см² - 4-10 екземпляра) и броят на видовете в един аквариум не трябва да бъда повече от 10-12. Първото твърдение може да се опровергае веднага ако се покаже снимка на “холандски” аквариум. Някои видове обаче растат поединично и за тях трябва да се остави достатъчно място. Такива са нимфеята (Nymphaea alba, N. Lotus и др.), някои видове Апоногетони (Apomogeton crispus, A. ulvaceus и др.), баркля (Barvlaya longifolia) и т.н. Повечето видове разпространени у нас растат в групи и могат да се засаждат едно до друго. Например на 100 см² (10х10 см) може да се засадят около десет екземпляра спирална валиснерия (Vallisneira spiralis) или 5-6 екземпляра хигрофила-върба (Hygrophila salicifolia).
Второто твърдение мога да го опровергая от собствения си опит – в момента в един мой аквариум (100х55 – 270L) добре се чувстват 21 вида, а понякога съм имал в 100 л-а/ум 18 вида. Друг е въпросът как ще се подредят отделните растения и дали ще бъдат красиво ако “наблъскаме” много видове накуп.
Светлината е другият основен фактор за развитието на растенията. Тя може да бъде естествена (слънчева) или изкуствена. Повечето аквариумни растения произлизат от тропиците и субтропиците. Там слънчевия ден е еднакъв по дължина през цялата година (12 часа), а не както при нас (от 10-15 часа). Поради това за препоръчване е изкуствената светлина. Тогава може да се дозира количеството, силата и продължителността и на действие. По подробно на светлината и светлините ще се спрем в следващия брой в статията “Осветлението”. Повечето акваристи определят като главна причина за развитието на зелените водорасли силната светлина (под силна разбирам 20W луминесцентна лампа или 60 W лампа с нажежена жичка). Лично от свой опит съм се убедил, че това не е вярно. Водораслите се появяват най-вече вследствие от прекаленото количество храна (повече от необходимото за рибите). Тогава остатъците се разлагат и появата на водораслите е неизбежна. А последните са голям бич за аквариста. С течение на времето те покриват листата на растенията и затрудняват достъпа на светлина и хранителните вещества до тях. Това може да доведе даже и до умиране на растението. Освен това водораслите придават лош вид на аквариума. От стените на аквариума те лесно се почистват, но от листата – много трудно. Като се извадят растенията на сухо даже почистването са памук може да ни затрудни.
Много автори дават рецепти за борба с водораслите. За съжаление повечето от тях или са трудни за изпълнение, или са вредни за обитателите на аквариума. Лично аз бих препоръчал не да се търси “лекарство” против тях, а да се търси причината за появяването им. Още веднъж ще повторя, че най-често това се явява наличието на много храна, а на второ място може да се постави прекомерната слънчева, а не изкуствена светлина. Освен това пряката слънчева светлина подтиска растежа на растенията и не е за препоръчване.
Нека спрем до тук за да не си омръзнем. Ще продължим в следващия брой, където ще изусним и понятието “холандски” аквариум и подредбата му.
*Не бива да се бъркат понятията водни растения и водорасли. © Милен Александров
Коментари () |
|
|
|
 |
