Какво е това джунга ?

Думата призхожда от “джангал”, което на езика хинди ще рече пустиня. По-късно приема смисъл на ниски, вечно зелени разпръснати храсти. Днес тя е синоним на влажни тропически гори с почти непреходима растителност, гъмжаща от животни.
Влажната гора, изключително богата на растителни видове, обикновено е мрачна, тъмна, с рядка ниска приземна растителност и е леснопроходима. Там, където светлината си е пробила път, покрай просеките и бреговете на реките и езерата, избуява гъста и трудно проходима растителност. Повечето от посетителите са я видели било от лодки или през просеката и са създали мита за “непреходимата”, “гъстата”, “трудно достъпна” тропична гора. Джунглата по-скоро е техническо понятие и се отнася за гъстата и трудно проходима, предимно по-ниска растителност, появила се там, където тропичната гора е отстъпила. В литературата и, а и в разбирането на местните и жители понятието се покрива с влажна тропична гора.
Това подсказва, че при формирането на този тип гора валежите са от важно значение. Влагата, обикновено над 1800мм, е един от най-съществените елементи, но не и единственият от широката гама съставки на географската среда – темперетура, почви, релеф.
Сложно е делението на горите от областа на екватора, а и в близост до него – “екваториални”, “тропични”, “субтропични” и т.н. Възприети са понятията “екваториални вложни гори” и “субтропични гори”, докато “тропична влажна гора” или само “тропична” се отнася и за двата вида. Все още се среща и понятието “селва”, което изцяло съвпада “тропична влажна гора”.
И така прието е, че тропичната гора е вечнозелена, влаголюбива, поне 30 метра висока, но обикновено много по-висока, богата на дебелостеблени лиани и тревни епифити.

Повече от половината дървестна растителноста на планетата ни е тропична. В тропична Африка тя заема 38% от горската растителност, в Южна и Централна Америка 73% е от тропични видове, или около 6 млн. кв. км., и в Югоизточна Азия и Австралия ( без Океания ) тропичните гори покриват 3 млн.кв.км или 83% от горската растителност.
Екваториалните влажни гори се срещат в места с постоянен климат, почти равномерен през годината валеж, високи средни темперетури, с незначителна разлика между високите и неските стойности и липса на изразени сезони. Средните дневни темперетури са около 28º до 30º С, а средните нощни – 20º-22º С. В тези гори се наблюдава едно рядко срещано климатично явление – средната месечна темперетура е почти равна на средогодишната. Отклоненията са рядкост, поради което разликата между най-топлия и най-студения месец е 1º-2º С. Средното отклонение между най-високите дневни и най-високите нощни темперетури обикновено е 5º-8º С, поради което се приема, че нощта е “зимата” в екваториалната влажна гора. Ако въобще може да се говори за сезони, то трябва да бъде направено на основата на валежи, а не темперетури.
Годишните валежи варират между 1500-3000 mm, които са почти равномерно разпределени през годината. Понякога се наблюдава кратък по-сух, с по-слаби валежи период а в някои райони се наблюдават и два максимума на валежите, които съвпадат с най-високото издигане на слънецето на небосвода в 12,00 часа по обяд.
Обилната влага е причина за отстраняването на хранителните вещества от почвата и за нейното ерозиране. Високите темперетури и постоянните валежи предопределят интензивни химически реакции. Растежат на растителните видове е бърз и непрекъснат.
Екваториалните влажни гори покриват обширни райони от басейна на реките Амазонка и Конго, преговата зона между Нигерия и Гвинея, части от Индонезия, няколко островни групи в тихия океан.
Влажни гори се среща и на места, където валежите и темперетурите са значително по-различни от посочените по-горе. Там влагата има друг източник. Нейното изобилие и високата темперетура спомагат на образуването на растителност, която удивително прилича на тази от екваториалната влажна гора.
Постепенен е преходът на екваториалнта влажна гора в субтропична влажна гора, в мусонни гори и на височина в тропична планинска гора.
Субтропичната влажна гора се среща и по-наветрените брегове, на около 10º северно и 10º южно от Екватора до тропиците. Отличава се с наличието на сезон с намален валеж, т.нар. сух сезон, въпреки, че преобладаващ е влажният сезон. С отдалечаването от екватора нарастват колебанията в темперетурите и продължителността на деня. Тази е и причината гората да бъди по-открита, по-ниска, с по-малак брой растителни видове ипо-малко лиани. Това са типични гори за Централна Америка, Карибския басей – предимно наветрените брегове на островите – западните Гати в Индия, бреговете на Бирма, Виатнам, Филипините, Малайзия, Сингапур, части от крайбрежията на Бразилия и Мадагаскар.
Мусонната гора, известна още като широколистна гора, се е образувала под влиянието на мусоните – переодично духащи ветрове, които пък са дали името на едноименният климат. Налице са два сезона – влажен, с обилни валежи, и сух. Средните темперетури са високи – над 25ºС, на разликата между високите и ниските темперетури са много по-големи, отколкото в екваториалните гори. Сухият сезон е една от причините за преобладаването на по-ниски широколистни видове с много добре развите корона. Тиковото дърво е доминиращо, а така също и лиани, епифити и гъсталаци от бамбук. Ниската растителност е много по-богата, отколкото в екваториалната гора. Не е случаен фактът, че понятието джунгла се отнася предимно за мусонната гора.
Този вид тропична гора е характерен за мусонна АзТози вид тропична гора е характерен за мусонна Азия – Бирма (за бреговете на субтропичните гори), Тайланд, Камбоджа, Индонезия (предимно Ява и Целебс), Североизточна Австралия, часто от Западна Африка и Южна Америка, граничещи със субтропичната влажна гораия – Бирма (за бреговете на субтропичните гори), Тайланд, Камбоджа, Индонезия (предимно Ява и Целебс), Североизточна Австралия, часто от Западна Африка и Южна Америка, граничещи със субтропичната влажна гора.
Мангровите гори се срещат по бреговете на тропичните, ниски заблатени брегове. Дървестните видове са високи от два до десет метра, а в редки случаи достегат и тридесет. Мангровата растителност не е взискателна към почвите и най-често се развива край делтите и естуарите на реките.
Влажните гори на умерените географски ширини, известни също като лаврови гори, имат много по-малко растителни видове, които са значително по-ниски и на по-голямо отстояние един от друг. Разрпостират се предимно в зоната на умеления климат с достатъчно и добре разпределени валежи и не особено големи темперетурни различия. Срещат се в два основни района: по западния бряг на континетите в географските ширини 35º и 55º и по протежение на източния бряг между 25º и 40º.
В първата група попадат Южно Чили, западния бряг на Нова Зеландия, тихоокеанското крайбрежие на Сащ. Във втората група са Югоизточната част на Сащ, Югоизточен Китай, югоизточното крайбрежие на Бразилия и съседните територии от Парагуай и Уругуай, Югоизточна Южна Африка, Югоизточна Австралия и Южна Япония.
Специфично за района е голямото почвено разнообразие, което в съчитание с по-слабите валежи и по-ниските темперетури е спомогнало за образуването на относително дебел хумусен слой. Това се дължи и на значително по-слабото изпарение и по-бавното разлагане на орагничните вещества.
Тропичната планинска гора е типична с вертикалното си развитие в границите на тропичната гора – планините на Нова Гвинея и на Калимантан, платото Амхара в Етиопия, подножието на Камерун, склоновете на Андите в изворната област на Амазонка. Тук релефа е най-същественият елемент обуславящ и типичната растителност – полупланинска към 1 000 м и планинска от 1 500 м н.в.
Обиланата влага и топлината са основната причина за образуването и на преобладаващите в тропичните гори почви: червеноземните и латеритните.
Червеноземните, наричани още тропично червени почви, са дълбоки, пръхкави и лесно се обработват. Глина, в съчетание с железни окиси образуват и основната съставка, която им позволява да запазят порьозността си в условията на обилна влага.
Латеритните почви имат много тънък повърхностен слой, състоящ се от органични и минерални вещества. Следва мощен слой, богат на желязо. Под влияние на обилната влага и богатата растителност повърхностния слой е мек, рохкав и лесно може да се обработи. Веднъж изложен директно на слънчевите лъчи, настъпва втърдяване, което прави почвата негодна за земеделие. Това е т.нар. процес латеризация, донесъл много злини на живеещите в зоната на тропичните гори.
Наложилото се схващане, че всички почви в тропичните гори са латеритни, е погрешно. Например в Южна Америка тъмни латерити са се развили върху скали, богати на калций и магнезий, червени латерити – върху скали богати на поташ, кафяви латерити – върху скали, богати на базалт или вулканска пепел.
Не на едно място се срещат и най-плодородните – вулканските почви. Вулканскта пепел е тази, която подобравя плодородието на почвения слой. Те са характерни за Индонезия.
Подзолните почви, образувани върху бедни скали, каквито са пясъчниците, са широко разпространени в Гвиана, Малайзия, Калимантан и Тайланд.
В планинските дъждовни гори латеритите са в по-ниските части, а над тях са подзолните почви.
На други места с блатни гори е налице силно киселинна почва с много торф – Ява, Суматра, Калимантан, Целебес, Малайзия, Гиана. Торфищата са обширни, с дебелина над 6 метра.
Независимо от наличието на богата растителност почвите в тропичните гори не са плодородни. Разпадащият се листен и друг растителен материал бързо се усвояват от растителността, като много малко или почти нищо не остава за подсилване на почвата. Тази е и причината хумусният слой да бъде дебел едва няколко сантиметра.
В тропичните гори като правило валежите значително надвишават изпарението. Относителната влажност е висока и постоянна. Само малка част от дъждовните капки падат направо върху повърхността. Повечето се улавят от листата или се стичат по стеблата. Установено е, че около 30% от валежите в тропичната гора въобще не достигат до почвата, при гъстата висока трева – 15%, при зърнените култури – 10-15%, а на гола почва – 100%.
Малко история
Тропичните гори в далечното минало са покривали много по-обширни площи от нашата планета, отколкото днес. В края на карбона, преди около 280 милиона години, необятни гори от гигантски хвощове, папрати и плауни са заемали огромни пространства и техните останки са образували въглищните пластове. Иглолистните се появят в края на карбона, вероятно в условията на трипичния климат, и доминират като растителен вид през триаса и юрата (преди около 225 милиона до 136 милиона). През кредата (около 136 милиона до 65 милиона години) покритосеменните растения вземат надмощие и през еоцена (преди около 54 до 38 милиона години) растителни видове, вече подобни на днешните, покриват много райони.
През терциера (преди около 65 до 2,5 милиона години) климатът е бил по-топъл, отколкото днес, и горите са били много по-широко разпространени. В началото на средния терциер средновисоката растителност от Северна Америка, Европа и Азия е била като тази на влажните субтропици, подобна днес на горите в северните части на Нова Зеландия. През средния плейстоцен (преди около 2 милиона години) широколистните гори нахлуват от високите географски ширини в средните; това съвпада и с по-голямото разпространение на иглолистните
През последните приблизително милион години климатът на Земята е бил в зависимост от ледниковите епохи. Когато ледената покривка е нараствала на полюсите, настъпвала промяна в климатичните и растителни пояси. Предполага се, че екваториалния пояс бил относително постоянен. Тук продължителността на деня и нощта и слънчевата радиация били почти неизменни, само валежите и средната темперетура показвали известни колебания. Вероятно темперетурата слабо се е променяла, но значително по-малко, отколкото в другите географски ширини. Някои учени приемат, че влажните периоди отговарят на ледниковите периоди на полюсите, където валежите били по-обилни, отколкото сегашните, но в областа на влажните екваториални гори дори и малки промени в общия валеж нямали особено значение, защото в тези части влагата била в изобилие. Предполага се, че именно тогава пояса на екваториалните гори е бил с около 250км по на север и по на юг от екватора, отколкото днес.
Други учени приемат, че по-сухите, а дори и сухите периоди съвпадат с ледниковите периоди на извънекваториалната зона. По-ниска степен на слънчевата радиация през ледниковите периоди е причинила и по-слабо изпарение от океаните в зоната на тропиците, което пък водело до по-ниски валежи в екваториалните зони. Съвременни изследвания в Африка, Южна Америка и Австралия доказват, че ледниковите максимуми съответствуват на по-широкото разпростарнение на пустините в тропиците. По време на студения сух максимум големите реки в Централна Америка почти пресъхват и откритите в наши дни растителни изкопаеми могат да се проследят от Сахара и Калахари чак до басейна на река Конго. Поради това много често може да се чуе известната фраза – едвали не корените на всяко дърво в басейна на Конго стигат до пустинен пясък.
Ако е било на лице едновременно заледяване в двете полукълба на нашата планета, поясът на влажните тропични гори се е променял, т.е. разширявал или свивал за сметка на граничещите пустини. Но тъй като според някои учени заледяването е било несиметрично, то пясъкът на екваториалните гори вероятно периодически се е премествал ту по-на север, ту по-на юг.
В наши дни без съмнение влажните екваториални гори се “СВИВАТ” т.е. чезнат от лицето на земята. Причината е само една ЧОВЕКА.
И така джунглата в долината на Амазонка си останала непроменена и почти необезпокоявана през последните 100 милиона години. За да можем да разберем смисъла на тези стотина милиона години, е необходимо само да си представим, че горите в Европа са на възраст 11 000 години. Амазония е едно от редките места на планетата ни, където можем да надникнем далеч в миналото – където, докосвайки дървета и лиани, изпитваш усещане, че това са пришълци от преди милиона години.
Има и други тропични гори, най-вече в Африка и Азия. Но няма друга толкова огромна, недокосната от човека, така девствена каквато е тази в долината на Амазонка. Поради това, че заобикалящата географска среда е била почти непроменена толкова продължително, растителния и животинския свят са имали достатъчно време да се развият без прекъсване в безброй форми. Резултатът е наличието на много по-голямо разнообразие на растителни видове, отколкото навсякъде другаде. Но колкото и старнно да звучи, много е трудно да се открият повтарящи се растителни видове. Те са разпръснати единично и на двойки и много, много рядко на групи както в Европа. В басейна на Амазонка, ако откриеш един вид, ще трябва да извървиш километри, за да го откриеш отново.
Това което е валидно за растителния свят, е в сила и за животинския. Например видовете риби, съгласно съществуващата литература, са безброй – пирани, акули, морска крава, риба игла, скат, морски език, и много други. В басейна на Амазонка за сега са известни повече от 2 000 вида, в басейна на Конго те са 500, а в реките на Европа те са едва 150. И тази несъразмерност е може би много по-голяма. През 1982 г експедиция на Кралското географско дружество от Великобритания откри в южната част на басейна на Амазонка около 38 вида риби, непознати на науката.

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари