Както е известно на всеки, някой животни са полезни за човека а други са вредни. Пряката полза, която човек има от голям брой животински видове, е многостранна.
Кучето при човека например пази неговия дом и страда и го придружава на лов. Копринената буба и медоносната пчела дават ценни продукти. От кожата и вълната на различни бозайници се изготвят дрехи и различни други предмети. Не малко видове служат като ездитни или впрегатни животни (кон, магаре, муле, биво и т.н.). има и множество животни, които пренасят косвена полза на човека. Такива са опрашващите цветовете насекоми, различни насекомоядни птици, горските червени мравки и пр.
Измежду всички полезни за човека животни на първо място стоят обаче тези, които той пряко консумира или чиито продукти използва за храна. В това отношение съществува голямо разнообразие, което понякога дори не се подозира. Ето защо, не е безинтересно да поговорим за това какви животни и животински продукти ядат хората по света. На всеки са познати животните, които доставят на нас – европейците, месо и други животински продукти за храна. Това са най-вече говедата, овцете и свинете, кокошките, патиците, гъските и още някои домашни бозайници и птици. Ядем също така космат и пернат дивеч, риби и рибни продукти, още раци, миди, охлюви и някои други животни. Ала броят на видовете животни, които се употребяват за храна от различни народи и племена по нашата планета е огромен и за него заслужава по – подробно да се разкаже. Впрочем известни различия съществуват между вкусовете на отделните народи и на нашия континент. Така, докато за италианците и французите жабешките бутчета са истински деликатес, това не може да се каже и за нас – българите. Много разнообразни са и начините по които се приготвя храната в различните племена и народи. Още праисторическият човек се е научил да употребява огъня за печене, варене и опушване на различни хранителни продукти, най-вече на месо. Но и до ден днешен на много места в света ядат сурово или полусурово месо. На езика на Северо Американските индианци названието „ескимос“ значи „ядящ сурово месо“. И до сравнително не много отдавна ескимосите напълно са оправдали това име. Различни източни народи и племена ядат охотно сурова риба. В Япония това блюдо е традиционно и се нарича „суши“. Таитяните също обичат много сурова риба, като я накисват от начало в лимонов сок, след това в кокосово мляко и едва тогава я консумират. Впрочем и в Европа някои животни се ядат в сурово състояние. Такива са стридите, които в много страни са голям деликатес. Туземците от някои Тихоокеански острови много обичат сурови морски краставици – животни, които спадат към групата на бодлокожите. Жителите на островите Самоа, Тонга и Фиджи в Тихия океан ядат сурови, варени или печени части от тялото на марския червей Палоло, които събират в огромни количества по повърхността на океана през известни дни от годината. Туземците в Австралия не се отказват от суровите ларви на свирепите дървесни мравки, а бушмените в Африка се нахвърлят стръвно върху прелетните скакалци, като най-лакомите измежду тях ги поглъщат сурови, след като предварително откъсват главата, крилата и краката на тези насекоми. Различни диви племена в Южна Америка и Австралия ходят на лов за едри пеперуди с лък и стрели, като ядат понякога телата на тези до 26см големи, красиви тропически създания. Известно е, че сушено месо, сушена риба и сушени месни произведения се консумират много от най-различни народи и племена. Нали и ние – българите, обичаме луканка, пастърма и чирузи. Обаче по отношение на месото вкусовете на различните народи могат да бъдат различни. В България например не се продава за консумация конско месо, докато във Франция, Германия, Белгия, Италия и някой други страни то се търси много. В Япония, Корея и Южните области на Китай ядат охотно кучешко месо, нещо което съвсем не е по нашия вкус. В Аржентина ценят много месото на броненосците, а в различни страни на Южна Азия и Африка ядат месото на прилепи. Някои индианци в Бразилия ядат месото на известни видове маймуни, но маймунското месо се консумира също така в Индонезия, Филипините и в Африка. Традиционно ядене при свадбен пир на бедуините е печената камила, но неговото приготвяне е твърде сложно. От начало слагат варени яйца в риба, след това рибата се слага в кокошка, тя пък се поставя в овен, а овенът се натиква в коремната празнина на камилата. В Африка различни племена ценят много слонското месо, а в Бирма и Индия края на хобота на слона се смята за деликатес. В Африка туземците ценят много месото и мазнината на хипопотама, те ядат охотно и месо от носорози. В различни страни на света се консумира и месото на различни морски бозайници – китове, делфини, тюлени и моржове. Птичето месо играе голяма роля в храната на човечеството. Консумират се не само различни домашни птици, но и много диви видове, най-вече яребици, пъдпъдъци, фазани, гълъби, бекаси и други. В някои средиземноморски страни ядат дори такива птички като славеите, лястовичките, чучулигите, стърчи опашките, кадънките и червеношийките. Рибата заема особено важен дял в храната на някои племена и народи. За населението на редица Тихоокеански острови тя е много по-важна от хляба. Риболовът и рибната промишленост са от първостепенно значение и за някои държави, като Норвегия и Исландия. Норвежците приготвят Селдата и Треската по най-различни начини и тяхната национална кухня е немислима без тези два вида риби. В страните на Далечният Изток ценят особенно много ястия приготвени от месо на акули. Прочута е супата от акулови перки, която наричат „чудото на китайската кухня“. Заслужава да се спомене, че тази супа се приготвя в течение на цели....36часа! Множество видове сладководни риби се използват за храна в различни страни на света. У нас например високо се цени балканската пъстърва. Много племена и народи консумират освен месото на бозайници, птици и риби и това на някой земноводни и влечуги. В САЩ годишно се изяждат около 100 милиона жаби. За едрата жаба – бик, която достига до 600гр, там ходят на лов дори с огнестрелно оръжие, ловят я с мрежи и въдици и я отглеждат в специални ферми. В Япония и Китай се цени особено много месото на най-едрото земноводно на нашата планета – гигантската японска саламандра, която достига над един метър дължина. Измежду влечугите змиите се консумират масово в различни страни на Азия и Африка. В ресторантите на някои азиатски държави се поднася редовно ястие, приготвено от месо на питон. Интересно е да се отбележи, че дори в САЩ консервирана гърмяща змия конкурира в някои щати успешно обикновенните месни консерви. Впрочем и у нас има хора, които ядат смоци и твърдят, че тези змии били твърде вкусни. С особенна слава сред любителите на хубавото ядене в различни страни на света се ползват костенурките. Супата, която се изготвя от месото на живеещата в района на Сейшелските острови зелена морска костенурка, се цени особено много. На ежегодния банкет, който дава главният кмет на Лондон, по традиция се поднася обезателно и тази супа. В Англия внасят и филе от зелена морска костенурка, което се нарича „калипи“. У нас също ядат някъде месото на сухоземните костенурки. Впрочем това става и в други европейски страни. Узбекистан например изнася годишно десетки хиляди степни костенурки, които намират добър пазар във Франция, Белгия, Холандия, Германия и Дания. Човечеството консумира масово и месото на множество безгръбначни животни. В тялото на медузите има съвсем малко хранителни вещества, тъй като то съдържа до 98% вода. Независимо от това, само в Китай и Япония например биват изяждани годишно хиляди тонове медузи, които са богати на витамините В1 и В2. Особено голямо е количеството на мекотелите, които ядат различните племена и народи по земното кълбо. Освен стридите и мидите значителен дял в храната на различните морски народи заемат главоногите мекотели – калмари, сепии, октоподи и др., от които годишно се улавят около 1 милион тона! По пазарите на Италия, Франция и много други страни главоноги се продават както в прясно, така и в сушено състояние. В Япония по настоящем се правят първите опити да се създадат специални ферми за октоподи. На трапезата на човека не липсват и представители на сухоземните мекотели. Само във Франция например годишно се консумират около 250 милиона градински охлюви, а е известно, че тези животни се употребяват за храна и у нас. В различни морски страни особенно Източна Азия, ядат и някои бодлокожи животни. Вече бе споменато за морските краставици, които са известни в Далечният Изток под името „трепанг“. От тях приготвят най-често супа или рагу. В Италия също ядат морски краставици като ги пекат. Особено се ценят на някои места морските таралежи и по-специално техният хайвер, който се консумира варен или печен. От няколко години насам Руския рибоконсервен комбинат на Южно-Курилските острови изготвя и консерви от хайвер на морски таралежи. Едно от първите места между морските безгръбначни животни, които човек консумира, заемат различни видове раци. Такива са скаридите, крабовете (между които с особена известно се ползва Камчатският краб), лангустите, омарите и още други видове. Във водите на Японско, Охотско и Баренцово море годишно се ловят милиони крабове. Само в Австралия се ловят за една година около 4000 т лангусти. Омарите също много се ценят и на места дори ги отглеждат в тихи морски заливи. Източник на хранителни вещества за човека може да бъде и животинският планктон, в състава на който влизат различни дребни животни, принадлежащи към различни класове. Според изследванията, направени през последните години, животинският планктон по-хранителност се доближава до говеждато месо. В Тайланд например ежегодно се изяждат над 5000т животински планктон. Известно е, че някога варени мравки били поднасяни на обедите на древният владетел на Мексико – Монтесума. Днес печени мравки ядат охотно всички индиански племена в басейна на р. Амазонка в Южна Америка, а също така много туземци в Австралия и Африка. И пак там много племена считат за деликатес и печените термити. Гъсениците на различни видове пеперуди също така се консумират в много тропически страни. Скакалци в печено или варено състояние са любимо ястие на различни племена, населяващи най-топлите области на земното кълбо. Може ли човек да се насити, като яде печени или варени насекоми? На този въпрос някои изследавния дават твърде убедителен отговор. Изглежда на пръв поглед невероятно, но докато в 100гр говеждо месо се съдържат средно 130 калории, то в същото количество печени термити се съдържат 560 калории!! В заключение може да се подчертае, че действително огромно е разнообразието от животински организми, което различните народи и племена по земното кълбо използва за храна. Какво ли наистина не консумира човечеството – като се започне от такива дребни насекоми, кактвито са мравките и термитите и се стигне до гигантите на земната фауна – слоновете и китовете!!
Автор : Димо Божков
Коментари () |
|
|
|
 |
