Намирате се в: НачалоЗа ученици Как е възникнал живота на Земята?
Как е възникнал живота на Земята?
27 юни 2007
Още от най-древни времена хората са си задавали въпроса, как са се появили растенията и животните върху нашата планета. Хилядолетия наред различни религии и учени са обяснявали възникването на живите същества по Земята с волята и творческата сила на бога. Дори един от най-големите естествоизпитатели на всички времена шведът Карл Линей, който е живял през 18ти век, е твърдял същото, което е учила и християнската църква, а именно, че толкова са видовете растения и животни по Земята, колкото ги е създал всемогъщият бог.
Ала още в древността е имало и учени, които са се опитвали да обяснят с естествени причини появата на живите същества върху нашата планета. При тогавашното състояние на човешките познания техните представи са били твърде наивни, но ценен е стремежът на тези хора да обяснят възникването на живите организми по Земята без участието на бога. Така редица древногръцки и римски учени, включително и един от най-великите мислители на древността — Аристотел, са смятали, че дори висши животни, като риби и жаби, могат да се зародят направо от тинята под влияние на слънчевите лъчи.
Ваксинацията зависи от здравословното състояние на кучето!!!
През Средновековието вярата в самозараждането е била толкова силна, че съществували дори рецепти за получаване на животни. Според една от тях, като се поставят в гърне нечисти дрехи и житни зърна, могат да се получат ... мишки! Трябвало да изминат столетия, преди някои биолози да дръзнат да се усъмнят в непоклатимия дотогава авторитет на древните учени и чрез прости опити да докажат, че дори низши животни не могат да се самозараждат. През 1859 г. великият англичанин Чарлз Дарвин издава книгата си „Произход на видовете", в която излага своята еволюционна теория. Основните положения в неговото учение са следните. Видовете растения и животни не са постоянни, а се изменят, като живеещите в наши дни организми произлизат от други, живели преди тях. В природата има борба за съществуване и победители в нея излизат най-добре приспособените организми. Това става чрез естествен отбор, който лежи в основата на еволюционния процес. Човек е най-висшата брънка на организмовия свят и той е произлязъл от някаква отдавна измряла маймуна, а не е създаден от бога. Учението на Дарвин, което е било посрещнато враждебно от различни консервативно настроени учени и от църквата, положи началото на научната биология. То се утвърди в упорита борба срещу идеалистическите и религиозни заблуди и днес е всепризнато във всички културни страни на света. Дарвиновото учение поставя обаче следния въпрос: ако всички организми на Земята — измрели и днес живеещи — са произлизали винаги от някакъв по-стар от тях вид, то как са се появили първите живи същества на нашата планета? Този въпрос би могъл да има два отговора. Единият от тях е, че първите организми на Земята са попаднали на нея отвън, т. е. от космическото пространство, а вторият — че тези организми са се самозародили върху нашата планета. Кой от тези два отговора е верният? Твърдението, че животът на Земята може да е дошъл от космоса съвсем не е ново. Още от дълбока древност съществува така нареченото учение за панспермията. Съгласно него животът във вселената е вечен и неговите зародиши се намират навсякъде в нея. През 1865 г. германецът X. Рихтер изказа една хипотеза, известна като „теория на етернизма" („етернус" значи на латински „вечен"). Това учение се мъчи да съчетае дарвинизма с панспермията. Рихтер приема, че по-висшите растения и животни произлизат по еволюционен път от по-низши. Но най-простите организми според него са пренесени на Земята от космическото пространство, тъй като животът е вечен и той само бива пренасян от една планета на друга. Към края на миналото и началото на настоящото столетие привърженици на теорията на етернизма са някои от най-видните естествоизпитатели в света, като Херман Хелмхолц, Уилиям Томсън и Сванте Арениус. По отношение на това, как може да стане пренасянето на зародиши на живота, така наречените „космозои", от една планета на друга, са изказвани различни'предположения. Според мнението на самия Рихтер, а също така на Хелмхолц и Томсън, това става чрез метеоритите. Тези учени допускат, че като се откъснат от дадена планета, на която има живот, метеоритите могат/да отнесат в космическото пространство и да пренесат до друга планета различни „космозои" — напр. спори от бактерии. Сванте Арениус пък счита, че пренасянето на живот от едно небесно тяло на друго става посредством светлинните лъчи. Според него спори от бактерии и други микроорганизми могат да оъдат отнесени от възходящи въздушни течения в торните слоеве на атмосферата и благодарение на налягането на светлинните лъчи да попаднат в космическото пространство, а оттам и на други планети. И понастоящем периодически се появяват съобщения за намерени следи от живот в някои метеорити. До ден днешен обаче няма абсолютно сигурни доказателства за това. Видни учени твърдят, че при навлизането в плътните слоеве на земната атмосфера метеоритите се нажежават до такава степен, че всякакви форми на живот в тях биха загинали от високата температура. От друга страна, дори слънчевите лъчи да биха могли да отнесат спори от бактерии и други микроорганизми в космическото пространство, тези „космозои" пак биха загинали там поради убийственото въздействие на космическите и ултравиолетовите лъчи. Днес се допуска, че ако самозараждане на живи същества на Земята не е възможно понастоящем, то такъв процес е могъл да се извърши в далечното минало, когато условията на повърхността на нашата планета са били твърде различни от днешните. Естествено, не може да се очаква, че даден жив организъм, колкото и просто да е устроен той, би могъл да се зароди направо от неорганичната материя на нашата планета. Очевидно трябвало е да бъдат изминати редица етапи, преди да се достигне до първите, макар и най-просто устроени живи същества на Земята. Измежду всички съвременни теории, които обясняват произхода на живота на Земята, най-голямо признание има тази на съветския академик Александър Опарин. Тази теория се потвърждава от редица най-нови данни на положителните науки и нейната същност накратко е следната. Животът е особена, твърде сложна и съвършена форма от движението на материята, която липсва в неорганичния свят, но възниква като ново качество всеки път, когато за това се създадат подходящи условия. На Земята животът се е появил на определен етап от съществуването на нашата планета, като резултат от извършващото се на нея закономерно развитие на материята. До това възникване се е стигнало чрез четири последователни етапа. През първия от тях от неорганични вещества е станало образуване и натрупване на някои най-прости органични съединения, главно на въглеводороди. Днес е известно, че някои въглеводородни съединения се срещат на различни места в космоса. Метан има напр. в атмосферите на Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун, а по-сложни въглеводороди са констатирани в много метеорити, в които не са установени никакви следи от живи същества. През втория етап е станало по-нататъшно превръщане на по-простите органични съединения в по-сложни такива. Това е станало под влияние на ултравиолетовите лъчи от слънчевия спектър, топлинната енергия от земните недра, електрическите изпразвания в атмосферата и радиоактивното разпадане на известни елементи. Образуваните съединения са се натрупали главно в тогавашната земна атмосфера, чийто състав с времето се е менял. Заедно с дъждовете тези съединения са попадали в тогавашните първични водни басейни по повърхността на нашата планета — океани и морета. Тук са ставали нови химически реакции, вследствие на които са се образували още по-сложни вещества, които по своя строеж са се доближавали вече до съединенията, влизащи в състава на живите организми. Образували са се съединения, подобни на въглехидратите, мастите, белтъчините и нуклеиновите киселини. Има всички основания да се предполага, че на определен етап от развитието на Земята тогавашните първични морета и океани са представлявали своеобразен „хранителен бульон", т. е. възникнал е воден разтвор на твърде сложни органични съединения. Третият етап се характеризира с образуването в „хранителния бульон" на така наречените когщбрватни капки. Тези капки са представлявали групи от сложни органични съединения. Коацерватните капки са притежавали вече главните свойства на живата цитоплазма. Те са имали определена структура и способността да поемат избирателно вещества от окръжаващия ги разтвор, а също така да нарастват и да се делят. Някои от образувалите се коацерватни капки са били по-устойчиви, а други по-малко трайни спрямо условията на околната среда. Едни от тях са се разпадали и изчезвали, а други са съществували по-продължително време. Така е възникнал своеобразен естествен отбор между тях. В резултат на него коацерватите все повече са се усъвършенствували. В края на краищата най-сложните коацервати са дали началото на първите живи същества на нашата планета, което характеризира четвъртия етап от развитието на живота върху Земята. Първите живи същества, които са се зародили в първичните океани, са имали твърде примитивна структура. Те са били хетеротрофни организми, т. е. такива, които са се хранели с готови органични вещества, разтворени в морската вода. По-нататъшната еволюция на живите организми е била съпътствувана от тяхното все по-голямо усъвършенствуване. С течение на времето се е достигнало и до появата на първите автотрофни организми — т. е. на организми, които могат да образуват от неорганични вещества органични съединения. Това е било от огромно значение за по-нататъшното запазване и развитие на живота върху нашата планета, защото количеството на образуваните без участието на живи организми вещества в първичните морета и океани все повече е намалявало. Именно благодарение на автотрофните организми — и специално на появилите се след време зелени растения — е станало възможно по-нататъшното образуване на органични вещества, за чиято сметка в края на краищата са започнали да съществуват всички останали живи същества по земното кълбо. Появата на първите зелени автотрофни организми бележи началото на растителния свят на нашата планета. Животинският свят обаче произхожда от някогашни хетеротрофни организми, чийто начин на изхранване е запазил и при цялата си по-нататъшна еволюция. Някои находки показват, че животът върху нашата планета е възникнал преди повече от 3 милиарда години. Така в Южна Африка са намерени водорасли в земни пластове, чиято възраст се изчислява на около 3,1 милиарда години. Известно е, че свободният кислород в земната атмосфера дължи своя произход на фотосинтезата на зелените растения върху нашата планета. Според известни данни свободен кислород е започнало да има в земната атмосфера преди около 2 милиарда години, но някои автотрофни серни бактерии са възникнали още 800 милиона години преди това. За едни от най-древните познати останки от организми се смятат и тези, които са установени в някои утаечни скали в Трансвал в Южна Африка. В споменатите скали, чиято възраст се определя приблизително на 3 милиарда години, са намерени съвсем дребни, само 0,45—0,70 микрона дълги, пръчковидни телца с двойна обвивка, на които учените са дали името Еобактериум изолатум. В заключение може още веднъж да се подчертае, че появата на живота върху нашата Земя не е плод на някаква щастлива случайност, както са мислили до неотдавна някои учени, а то е резултат от закономерното развитие на материята върху нашата планета.
Чарлз Дарвин е основоположник на научната биология
Преди повече от 70 милиона години на Земята са живели гигантски влечуги
Съветският академик Александър Опарин създаде теорията за произхода на Земята, която получи световно признание
Амебите имат голо протоплазматично тяло, и са едни от най-нисшите животни
Много трипанозоми са кръвни паразити, някои от тях причиняват опасни заболявания по човека и домашните животни
Автор Димо Божков
Коментари (7)
strahotnata : гост
ami imam da pi6a za jivota na zemqta
март 14, 2008
mn tipo : гост
naistina ste pravi nqma smisil izobshto na nishto ne prilicha mn tipo napraveno
февруари 10, 2008
дддsf : гост
hm prav si nqma smisul naistina no e dobra dolo gore temata
януари 28, 2008
hm : гост
Има доста излишни неща. Не е нужно да се говори за ЕВОЛЮЦИЯ, когато въпросът е ВЪЗНИКВАНЕ!
януари 23, 2008
maiko0o hahaha : гост
dori ne go pro4etoh dokrai kato zapo4naha prostotiite na Darvin i se otkazah lele prosto kato q duhne6 taq teoriq i sama 6te si padne....zabluda otvsqkade!
