Колкото и невероятно да изглежда, но дори и такова животно, като бодливото свинче, може да се сприятели с човека. Но само че, в известна степен, то може да бъде наречено домашно животно. Всички бодливи свинчета са сравнително едри животни, имат дълги бодли, които покриват плътно тялото и опашката. При някои видове иглите на определени места са заменени от плътна, твърда четина. Външният вид на тези животни се променя в зависимост от конкретния екземпляр и от условията на живот.
Умението на бодливите свинчета да изстрелват игли по своите неприятели се е смятало за легенда. Зоолози обаче установили, че това “оръжие” наистина действа. Бодлите се държат на специално мускулче и лесно се отделят от него. Бодливото свинче предварително разтърсва иглите си като заплаха.
След това с бърз скок (със задницата напред) то пронизва с иглите си тялото на врага с такава сила, сякаш са стрели, изстреляни от лък. Дълго време учените си блъскали главите над въпроса как бодливите северноафрикански свинчета са попаднали в Сицилия и Италия? Най-вероятната хипотеза е, че те са били донесени от римляните. Месото на бодливите свинчета било високо ценено, а с позлатените игли богатите римски дами украсявали своите прически. Природният ареал на бодливите свинчета е много обширен – от пустините и полупустините до влажните тропически гори. Повечето зверчета обитават естествени пещери, но някои от тях си изкопават дупки, при което са в състояние да нанесат значителни вреди на земеделските стопани. Природното меню на тези бодливци се състои предимно от растителна храна – свежи зелени филизи на всякакви треви, корени и луковици, нискорастящи и паднали на земята плодове. Нерядко свинчетата изгризват кората на дърветата. Все още не е установено със сигурност дали тези животни се лакомят за насекоми и техните личинки. Сред местното население в Африка отдавна съществува поверие, че бодливите свинчета са жестоки хищници, тъй като около техните дупки често се намират кости с неизвестен произход. Всички бодливи свинчета са изключително нощни животни. В търсене на храна те могат да се отдалечат от своя дом на значително разстояние. Ако колония от тези животни се е заселила в близост до жилището на човек, то със сигурност може да се каже, че скоро ще посетят градината. В плен живеят два вида бодливи свинчета: дългоопашатото и приличащото на него четкоопашато, като условията за отглеждането им са сходни. Дългоопошатото бодливо свинче е най-малкият представител на семейството. Дължината на тялото му не привешава 45 см, а опашката е дълга 25 см. За разлика от четкоопашатото свинче, тялото на което е покрито със здрави иглички, дългоопашатият му братовчед се ограничава с меки дълги игли, смесени с твърда четина. Крайчето на опашката му представлява своето рода четчица. Външно дългоопашатите бодливи свинчета наподобяват уголемено морско свинче, покрито с игли. Преобладаващият цвят на тези зверчета е кафеникав. Иглите имат бяла основа, цветът от гърба към коремчето става все по-слабо наситен и най-отдолу преминава в бял. Ако смятате, че това зверче е подходящо за ваш домашен любимец, следва да очитате, че в природата бодливото свинче предпочита да живее в много влажни места, с други думи сухият въздух и отсъствието на сочна храна ще тормозят животното. То не бива да бъде пускано свободно да се разхожда из дома, най-добре е да му се предостави голяма волиера или дълга клетка с живи вечнозелени растения. В качеството на укритие може да се приспособи обикновен дървен сандък или, ако позволяват условията, да му се изгради “пещера” от камъни. В природата бодливите свинчета обикновено предпочитат да се заселват далеч от хората, но ако животното се е оказало в близост до някоя плантация, то непременно ще я посещава, когато е гладно. Четкоопашатото бодливо свинче е много близко до дългоопашатото, но е по-едро. Тялото може да достигне дължина над 60 см, а опашката – 25. Този вид се отличава с преминаващата по гърба линия от плътни, много здрави и остри игли. Краят на опашката е увенчан с твърди, здрави косъмчета, удебелени в края. Както и някои видове кобри, бодливото свинче използва тази природна хитрост за плашене на враговете си. Иглите по гърба и страните могат да бъдат доста опасни и болезнени при убождане. По корема и краката те не са толкова меки и приятни на пипане, че да държите с удоволствие това животно в ръцете си. Всички четкоопашати бодливи свинчета са нощни животни и чакат падането на нощта, за да се отправят на лов. Характерната външност на бодливците е добре позната, но четкоопашатото зверче съвсем не е това, което сме свикнали да виждаме. Бодливите свинчета, които обикновено се показват в научно-популярните филми са значително по-едри и почти не стават за отглеждане в плен. Ако става въпрос за отглеждане на тези зверчета на открито, то с времето те свикват с човека, който ги храни. Това е нещо, на което трябва да обърнете внимание: бодливкото се отнася благосклонно само към този, който го храни. Това означава, че трябва да изберете един член от семейството, който ще храни и ще се грижи за общия домашен любимец. По неизяснени все още причини бодливото свинче често обърква окръжаващите го хора и ако те са няколко, може в края на краищата да се “скара” с всички. Четкоопашатото свинче привиква с един човек и след известно време дори започва да го следва по петите като вярно куче. Животинчето може да живее в барака или подходящ навес на двора. Осигурете на своя бодлив любимец възможно най-добрите условия за живот и той никога няма да ви напусне. Всички бодливци, независимо от своя грозноват външен вид, изискват много нежно и ласкаво отношение. На грубото отношение и на виковете те отговарят с крайна възбуда и дори могат да убодят своя стопанин или негови приятели. Намирайки се в такова състояние, свинчето тресе иглите си, които издават характерен звук. В плен бодливото свинче се храни с различни зеленчуци: варени картофи, моркови, ряпа, зеле. Никога вашият бодлив приятел няма да се откаже от предложените му плодове. При такова меню той пие малко вода, а при определени условия може и изобщо да мине без вода. Не е за препоръчване да давате пълна свобода на едно бодливо свинче в закрито помещение: то се държи доста активно, ходи навсякъде и може сериозно да нарани някой от присъстващите в стаята. Освен това, свинчето с удоволствие ще започне да гризе дървените предмети, особено ако към тях се е допирал човек – зверчето се възбужда от всичко солено. Дървена клетка, дори и когато е подсилена с железни елементи, е напълно неподходяща за бодливците, тъй като ще бъде изгризана за няколко часа. В апаратамента на свинчето трябва да бъде отредено отделно помещение, стига да разполагате с такава възможност. Експерти твърдят, че свинчетата постепенно свикват с дневния начин на живот. Дори ако сте напълно сигурни в лоялността на вашия избрани, никога не му се доверявайте изцяло: ръководейки се от съвършено неразбираеми за вас причини, той може да ви ухапе или убоде, дори когато го храните.
