Светът на флората и фауната от милиони гоздини е населен с удивителни създания, които са изпъстрени с всички цветове на дъгата. Понякога тяхната невероятна окраска и игриво съчетание поразява и най-богатото въображение. Най-ярките и разнообразни представители на животинския свят са хамелеоните. Отдавна хората са били омагьосани от тези прекрасни гущери: способността им да се преобразяват, невероятната палитра от цветове, използвана от хамелеоните за камуфлаж и като средство за общуване с околния свят, поразителната
Днес на Земята живеят над 80 вида хамелеони, обединени в 2-3 рода. Основния ареал на тези влечуги е Африка, главно на о-в Мадагаскар. Но отделни видове, например Chameleo chameleon, се срещат и значително по на север – до Турция и България., а Chameleo jacksonii може да се види и на Хавайските острови. Най-големия представител на семейството – Chamaeleo oustaleti – обитава остров Мадагаскар. На дължина той достига 50 см, понякога малко повече. Недалеч от Мадагаскар, на остров Нуси-Бей, живее миниатюрния хамелеон Brookesis minima, чиято дължина е само 4 см. Хамелеоните населяват главно високите храсталаци и дървета във влажните тропически гори. Гущери от този вид много рядко може да се видят на земята, където се спускат само при извънредни ситуации. Хамелеони живеят и в относително бедните на растителност степни и пустинни райони, където са се настанили предимно в зелените оазиси. Местните жители, и в частност аборигените в Африка, се отнасят към тези животни с известна предпазливост. Нещо повече, често хамелеоните предизвикват страх у хората. Според някои поверия, човек, чийто пръст или ръка са били обгърнати от опашката на хамелеон, скоро ще умре. Поради това, в Кения например, ловците на тези гущери предпочитат да носят своята плячка на дълги пръчки, а пресеклия пътя хамеелон се счита за предвестник на нещастие, подобно на черната котка. Тези религиозни предразсъдъци са довели до това, че безброй хамалеони са станали жертва на хората. В същото време множество ценители на живата екзотика мечтаят да имат в своите колекции хамелеони. Още повече, че своеобразния начин на живот на тези все още загадъчни същества не дават покой на любознателните любители на природата. Ако сериозно сте решили да се заемете с отглеждане, а още повече с развъждане на хамелеони, най-добре е да съберете колкото може повече информация на тази тема. Но дори и тогава, ще ви се наложи да се учите от собствените си грешки. Няма да мине и един ден, без да научите нещо ново за своите необикновени домашни любимци. Първата ви работа е да изберете подходящ терариум и да определите неговото място у дома. По принцип хамелеоните могат да живеят в терариуми от всякакъв тип, изработени от плексиглас, стъкло или мрежа. Друго нещо, обаче, е вашия естетически вкус. Мнозина опитни гледачи на хамелеони смятат, че терариумите от плексиглас са непрактични. Хамелеоните притежават достатъчно силни лапи с твърди нокти. При опитите си да разширят своето жизнено пространство животните често се приближават до стените и започват усилено да драскат по тях. В резултат на това скоро стените се зацапват и губят своята прозрачност, а терариума вече не е толкова привлекателен. Най-добре е да направите дома на своя питомец от стъкло, за което ноктите на влечугите не са страшни. За хамелеон със средни размери – дължина около 20 см, е идеален терариум, дълъг 50 см, висок от 50 до 80 см и широк около 40. Не е задължително височината да бъде доминиращ параметър – главното е животното да може да се придвижва както в хоризнотлана, така и във вертикална посока, а интериора в неговия нов дом максимално да съответства на условията на живот в природата или в предишния терариум на хамелеона. Едно от най-опасните явления за повечето обитатели на домашните терариуми са въздушните течения. Хамелеоните не правят изключение. Ето защо за място на терариума се избира най-топлия и защитен от ветровете ъгъл. Като животни с изразена дневна активност, хамелеоните обичат силната слънчева светлина, но тъй като в зоомагазините се предлагат спецални терариумни лампи от типа на “ReptyGlo”, производство на германската фирма “Hagen”, разполагането на терариума близо до прозорец съвсем не е наложително. На терариум с описаните по-горе размери е достатъчна една лампа от 15 W. Оптималната продължителност на нейната работа през деня е 12 часа. За придаване на по-голяма декоративност задната част на терариума е добре да се украси с подходящ фон. Това може да бъде фон, предназначен за декориране на терариуми с подходяща тематика на изборажението или пък вътрешен релефен фон. Добре би било ако бъдат декорирани и страничните стени. Целесъобразността на подобно решение е продиктувана не толкова от съображения за по-добър дизайн, колкото от безопасността на животните. Работата е в това, че повечето от гущерите не възприемат стъклото като преграда. Стремейки се да преминат през него, те често си протриват носа или травмират муцуната си. Ако своевременно не вземете мерки, това може да доведе до печални последствия. При това подобни рани, макар и доста малки и не представляващи заплаха за живота на влечугите, съвсем не украсяват тяхната оригинална външност и вродена привлекателност. Терариумът задължително трябва да се озелени. За тази цел може да се използват както изкуствени, така и живи растения. Последните са за предпочитане, тъй като някои видове хамелеони нямат нищо против да се полакомят за нежните им листа. В никакъв случай не бива да се използват за озеленяване на терариума отлровни растения. Хамелеоните не нанасят големи повреди на живите насаждения: малцина от тях използват растителна храна като добавка към основното си меню. А ако вашата разкошна зелена декорация само за няколко дни се е превърнала в невзрачен изпонаяден храст, не трябва да смятате за виновен единствено вашия любимец. Главен “виновник” може да се окаже някой скрит в растителността и останал незабелязан от гущерите щурец. Ако нямате желание и търпение да се грижите за живи растения в домашния терариум, може да ги замените с изкуствени. Но зеленина, при това на места достатъчно гъста, трябва да има задължително. Тя има не само декоративна функция, но и биологическо значение. Хамелеонът има нужда от скрито кътче, в което да може да се скрива въввсеки един момент. За целта не са подходящи никакви скални образувания или коренища, необходима е гъста растителност. Не си струва да злоупотребявате с богатото си въбражение при декорирането на терариума с изкуствени растения. Някои неопитни гледачи на хамелеони се опитват да създадат в жилището на гущерите истинска цетна градина, надявайки се в в такава шарена обстановка любимците им по-често и по-забележимо ще променят собствената си окраска. В действителност не се получава така. Прословутата цветова вариабилност на хамелеоните е ограничена в точно определени граници, обусловени от мимикрията. В естествени условия влечугите живеят сред листа и клони. Оттук произтича и диапазона на промените в окраската: оттенъци на зелено, жълто, кафеникаво, черно. Манипулирайки с тези цветове, животното се слива с околния ландшафт, ставо почти незабалежимо както за своите потенциални жертви, така и за онези, чиято жертва може да стане самото то. В подобна ситуация яркочервения цвят едва ли ще бъде от полза за хамелеона. Макар че хамелеоните от някои видове, например Furcifer pardalis, са оцветени много богато и палитрата от цветове при тях надхвърля далеч определените от логиката рамки. Идеалната температура за отглеждане на хамелеони зависи от конклретния вид, но денонощните промени в температурата са задължителни. Наред съссветлинния режим, това позволява на животните да усещат смяната на деня и нощта. Контролът върху температурата трябва да бъде много точен. При това измерванията трябва да стават не само в едно място, а в различни ъгли и нива в терариума – под лампата, в сенчестата страна и т. н. Най-добре е, ако разликата в температурата на различните места в терариума е в границите на 3-5 градуса по Целзий. В такива условия хамелеонът сам си намира място, където се чувства най-комфортно. В терариума задължително се поддържа висока влажност. Необходимо е домът на гущерите да се пръска два пъти на ден – сутрин и през втората половина на деня. По този начин се имитира падането на утринната и вечерната роса. За хамелеоните подобни процедури имат двойно значение: освен, че се поддържа влажността, оросяването им осигурява питейна вода – животните просто облизват дребните капчици от пвърхността на листата и терариумните стени. Пръскането се прави до тогава, докато всички повърхности на терариума не бъдат плътно покрити с роса. Това се отнася както за зелените растения, така и за грунта. Дънната настилка бързо попива вода и след това постепенно я отдава в целия терариум, в който се поддържа висока влажност. За пръскане е най-добре да се използва дистилирана вода, представляваща имитация на меката дъждовна вода, към която хамелеоните са првикналив природата. Освен това, изпарявайки се от повърхността на терариума, дистилираната вода не оставя след себе си варовикови отлагания, които са трудни за почистване. Ако не разполагате с дистилирана вода, може да използвате и водопроводна. Но тя трябва предварително да се дехлорира и да отлежи. Температурата на водата трябва да бъде около 30 градуса по Целзий. Не си струва да подлагате добре загретия хамелеон на студена баня. Хамелеоните са животни с ярко изразена поведенческа индивидуалност. Всеки индивид се отличава със собствен характер и маниери. Трудно би могло да се говори за някакво превъзптание на такова животно. Някои навици е невъзможно да бъдат променени. Ето защо, ако купувате възрастно влечуго с оформен характер, непременно се поинтересувайте какви са неговите пристрастия – с какво предпочита да се храни, как пие, общителен ли е и др. Едни хамелеони обичат постоянно да бъдат на видно място, други с всички сили се стремят да се скрият. В съответствие с това трябва да се планира оформлението на терариума. Хамелеоните се различават и по своята “общителност”. При това наличието или отсъствието на желание за контактуване с човека се определя не от видовата принадлежност на хамелеона, а от неговата индивидуалност. Едни животни може без всякакъв риск да се държат в ръце, към други човек трябва да се доближава с кожени ръкавици. Челюстите им са достатъчно силни: дори и младите гущери могат да хапят доста осезателно. Това трябва да се отчита и при храненето на животните с пинцета – ако хамелеона рязко затвори устата си, на пинцетата, разбира се, нищо няма да й стане, но влечугото може сериозна да нарани устата си. С по-сговорчив, мек характер се отличават хамелеоните, които са отгледани в плен. Пък и на външен вид те по-често печелят пред т. нар. “диваци”. В частност, да се намери в природата мъжки хамелеон с цели рога е трудно, докато в терариумни условия изолираните един от друг мъжкари запазват целостта на всички свои достойнства. При покупката на хамелеон не пропускайте да се поинтересувате дали животното е внесено легално и дали притежава необходимата документация. Тя ще ви позволи не само да научите миналото на гущера, но и няма да се чувствате участник във врварското изтребление на тези чудесни влечуги. Много видове хамелеони са вписани в CITES и са забранени за износ от местата на естественото им обитание. Въпреки това, контрабандата им продължава, тъй като носи големи печалби. По правило, в колекциите на любителите и професоналните тераристи най-често попадат хамелеони, уловени в дивата природа. Но по-добре е да се придобиват животни, които са развъдени в различни зоопаркове, екзотариуми, развъдници и т. н. В такъв случай продавачът трябва да има удостоверение, свидетелстващо, че даденото животно се явява второ поколение, отгледано в плен, и, по този начин, има напълно официален статут. Хамелеоните изискват постоянни грижи и внимание. Ако не разполагате със свободно време, най-добре е да се откажете от закупуването на такъв домашен любимец. Още повече, че тези гущери не са от най-евтините терариумни обитатели. Ако искате да имате в своята колекция няколко хамелеона, ще ви се наложи да осигурите на всеки един от тях отделен терарум. Съвместното отглеждане на хамелони от различни видове е недопустимо, особено ако става дума за екземпляри с различни размери. В подобна ситуация почти сигурно е че един от вашите питомци ще загине. Но и хамелеоните от един вид е по-добре да се отглеждат самостоятелно, дори само и заради това, че отделно отглеждания гущер е по-удобен за наблюдение и получаване на необходимите грижи. Ако все пак желанието ви да настаните заедно няколко хамелена е непреодолимо, постарайте се поне те да живеят в просторно помещение с множество укрития. Мъжките хамелеони са териториални, ревниво охраняват своите владения, и техните по-слаби опоненти трябвада имат достатъчно място за маневриране и убежища в случай на опасност. Имайте предвид, че външното мирно съвместно съществувание на няколко хамелеона в продължение на 2-3 седмици съвсем не е гаранця, че на четвъртата няма да се случи трагедия. Това се отнася както за еднополовите индивиди, така и за принудително сформираните двойки. Причина за агресия в последния случай може да бъде нежеланото чифтосване, бременността на самката или, обратното, нежеланието от нейна страна да стане майка. Така че, ако не сте си поставили за цел да развъждате хамелеони и нямате опит в тази област, по-добре е да не рискувате. Отношението на хамелеона към неговия стопанин до голяма степен зависи от това, колко внимателен е човек към животното. Дори агресивния индивид при грижливо отношение с времето разбира, че не му желаят злото, и става по-спокоен и доверчив и дори доброжелателен. Не мисля, че хамеелона е в състояние да познае своя стопанин, да го открои от останалите членове на семейството. По-скоро той просто възприема определени контури от приближаващия се обект. От друга страна, не са редки случаите, когато иначе благодушно настроено влечуго започва да проявява агресивност по отношение на приближаващ се непознат. Това се изразява преди всичко в широко отваряне на уста и издаване на силни звуци. Своето отношение към обкръжаващата ги действителност хамелоните изразяват не само с маниерите на поведение, но и с промени в окраската. Нюансите, наистина, не са твърде значителни и за невнимателния стопанин, приближаващ се към своя питомец 2-3 пъти седмичо, те могат да останат незабележими. Съществуват цвят на стреса, цвят на агресията, цвят на брачните игри и бременността... Има и цвят на лошото самочувствие, при това понякога той е много по-наситен и контрастен от обикновено. Така че не винаги има смисъл да се радвате на ярката окраска на хамелеона. Ако човек се ориентира само по окраската, трудно е да разбере, какво в действителност иска животното. Неговото поведение трябва да се оценява комплексно, с отчитане на навиците. Най-критични се явяват първите 3-4 седмици след настаняването на хамелеона у дома, докато все още изучавате неговия характер. Колкото повече информация получите за своя питомец от предишния му стопанин, толкова по-бързо и безболезнено ще премине адаптацията на хамелеона на новото място. Идеално би било ако си купите хамелеон заедно с терариума, в който живее. Най-малкото това ще ви избави от търсенето на начин за утоляване жаждата на гущера. Работата е там, че едни само облизват роса, други са привикнали да пият от течаща струйка, трети, които се срещат рядко, пият направо от поилка. Ако не се осигури на животните подходяща за тях форма на приемане на течности, те могат да умрат от обезводняване. Между другото, много точен симптом за проблеми при хамелеоните е продължителното стоене със затворени очи през деня. И в природата, и в плен хамелеоните демонстрират дневна активност. Техните очи, които се въртят независимо едно от друго в най-невъобразими направления, през деня трябва да бъдат отворени. Ако в терариума е включено осветлението, а хамелеона дълго стои съсзатворени очи, значи не му е добре. В нормално състояние той просто не може да си позволи подобен разкош; борбата за оцеляване е записала в неговия мозък тезиса: “затвориш ли очи – няма да видиш врага и ще загинеш”. За да привикне с новата обстановка, хамелонът може да има нужда от сравнително дълго време. Запасете се с търпение, нищо не налага да ускорите този процес. Но със сигурност ще почувствате голямо удовлетворение, когато първите трудности бъдат преодоляни и установите контакт с животното. Хамелеоните, които са се адаптирали добре, позволяват да бъдат държани в ръце, при приближаване на човек към терариума не се стремят да се скрият сред растенията. Не злоупотребявайте с доверието на животното. Дори ако то с желание идва към вас, не прекалявайте с държането в ръце. Когато все пак се намира в ръцете ви, не го стискайте силно. Пзете го от падане. Разбира се, и в природата, и в терариума хамелеоните рядко падат от клоните, по които лазят. Но при това те, по правило, или успяват да се хванат за друго клонче, или се казват върху по-малко или повече мека настилка от листа и друга растителност. Падането от голяма височина на пода у дома може да доведе до сериозни наранявания. Опашката на хамелеона също изисква грижливо отношение. Тя спокойно издържа тежестта на своя стопанин, но лесно може да бъде счупена и дори откъсната от човек или домашно животно. Не се надявайте, че вместо откъснатата опашка ще се появи друга. Разбира се, загубата на опашката не е най-голямата неприятност. И все пак по-добре е да не подлагате живота и здравето на хамелеона на неоправдан риск. Не изпитвайте както гущера като цяло, така и отделни му крайници колко са издръжливи и здрави. На грижовното отношение и внимание животното ще отговори с прекрасен външен вид, подвижност, добър апетит. При това, за разлика от много терариумни животни, хамелеоните не се нуждаят от зимен сън и ще ви радват през цялата година. Ключов момент в отглеждането на хамелеони е проблема с рахита, който е широко разпространен сред тези влечуги. Това е свързано с бързия им растеж, и следователно, с повишената нужда от калций. Първите признаци на започващ рахит са изкривените кости на крайниците. За нормалния растеж на животното са необходими условия, при които постъпващия в организма калций, ще се включи в обмяната на веществата. Калцият може да се предложи във вид на калциев глюконат, калциев лактат или по-добре като яйчена черупка. Стритата черупка се наспива на дъното на терарума в близост до някое клонче. В повечето случай хамелеона се научава да яде от парченцата, като по-този начин самостоятелно регулира употребата на калция. Наблюдавайте по-често своя любимец, за да се уверите, че поглъща достатъчно калций. До момнта, в който не сте напълно сигурни, че хамелеонът сам взима калций, при всяко хранене обилно посипвайте насекомите за хранене с витаминни и минерални препарати. За асимилиране на калция влечугите имат нужда от витамин D3, кйто те самостоятелно синтезират под въздействието на ултравиолетовите лъчи. Ето защо облъчването на хамелеоните с ултравиолетова лампа има голямо значение. От много години успешно се отглеждат хамелеони, които се облъчват на всеки 5-7 дни по 10 минути от разстояние 1 метър.
Автор Владимир Йонев
Коментари (1)
... : гост
iskam da si zakupq xameleon,ako imateinformaciq molq svurjete se s men!
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
