|
|
 |
Намирате се в: Начало  FAQ Годините - следи и документи
|
Годините - следи и документи |
|
|
05 юли 2007 |
„Времето е тъканта, от която е направен животът"
С. Ричардсън
Човек често има склонност да се обръща към миналото, защото там са скрити много негови съкровени тайни. Погледът към историята винаги е свързан с представата за неумолимия ход на времето, но малцина имат ясна идея за дълголетието на света, в който живеем. В нашия космически век почти никой не се изненадва, когато чуе за
„милиони светлинни години", които ни отделят от други галактики. Вероятно това е така, тъй като в обикновената човешка представа разстоянието, изразено с понятието „светлинна година", много често се свързва с бъдещето. А годините на миналото — пряк израз на течението на времето? Как се отчитат те, какви са следите и документите, по които може да се измери изтеклото време?
Водно конче DatsoPic 1.2 © 2007 by Andrey Datso
Обикновено историкът възстановава картината и атмосферата на миналото по документи, написани върху хартия, пергамент или камък Така се осветляват събития, отдалечени от нас стотици години. Археологът възстановява начина на живот на човека и характера на човешката култура по останки от оръдия на труда и бита: накрайници за стрели, глинени съдове, украшения, следи от човешка дейност и пр. Така се хвърля светлина към най-древната история на човечеството, измервана с хилядолетия. Геологът е събрат на историка и археолога, но той изучава следи в земните пластове и използва методи, които позволяват да се надникне в мрака на далечни геоложки епохи, отделени от наше време с милиарди години.
Същността на трите науки — историята, археологията и геологията, е пронизана от хода на времето, но мащабът в погледа към миналото е различен. Като нагледен пример за това някои привеждат един разговор между трима приятели - историк, археолог и геолог. Историкът разказва, че проучва .много стари документи отпреди 150 години". Археологът казва, че при последната археологическа експедиция той е установил керамични съдове отпреди пет хиляди години и това е удивително свидетелство за древността на. света. "О възкликва геологът, в Южна България има скали, чиято възраст е няколко милиарда години." Този разговор естествено е измислен от добри приятели и популяризатори на геологията; той няма претенцията да постави в йерархично съподчинение трите исторични науки. Това е само пример за вечността на времето, отделните отрязъци от което се изследват от различни науки.
Може би в историята на човешката цивилизация никой не е успял така образно да представи идеята за течението на времето с пластичния език на изобразителното изкуство, както гениалния Микеланджело. В неговата забележителна скулптурна композиция в капелата Медичи, във Флоренция, фигурите „Вечер", „Зора", „Ден" и „Нощ" неотразимо показват една от големите тайни и най-характерното свойство на времето — вечното движение и непрестанната смяна на циклите.
В природата са познати някои бързи или експлозивни геоложки явления: земетресения, вулкански изригвания, свличания на огромни скални маси, но повече от геоложките процеси протичат бавно. Поради това те не могат да се обяснят с всекидневната (обикновената) човешка представа за времето. Уместно е да се отбележи, че геолозите определят като млади даже скали с възраст 1 млн. години.
Но даже възрастта на земни пластове, изразена с милион години, за нас, които живеем един миг от това време, е толкова неосезаема, както и разстоянието, изразено с милиони светлинни години. Подобно на скоростта на светлината или размера на атома тези величини се възприемат от обикновения човек твърде трудно, несвързано с нещо познато и лесно обяснимо.
Нека си представим, че Африканският континент се навлича постепенно над Европа. Разбира се, не трябва да се безпокоим от това, тъй като този процес е много бавен. Но геолозите са доказали такива явления, макар че и за тях е много тъжно, че след време ще изчезнат прочутите средиземноморски плажове.
Преди десетина години изследователският кораб „Гломар Челенджър" кръстоса Средиземно море. Ръководителите на международната експедиция Уилиам Райън от Геоложката обсерватория Ламонт — Догерти до Ню Йорк и Кенет Ксю от Цюрихския университет публикуваха интересни данни за младата (15—20 млн. години) история на Средиземноморския басейн. Тази история е записана в утайките, образувани на морското дъно. Те свидетелствуват, че преди около 15 млн. години Средиземно море е било широко отворено към Атлантическия и Индийския океан. Преди 10 млн. години е започнало стесняване обхвата на морето и то се оказва откъснато от двата океана. Изолацията е била пълна и се е придружавала с интензивно изпарение на морската вода. Това е обусловило образуването на дебели пластове соленосни утайки, които покриват повсеместно по-старите отложения на Средиземно море.
Според Райън и Ксю на мястото на пресъхващото море се е образувала падина, дълбока до 5 км. По-късно в западната й част се е образувал проток, през който са нахлули атлантически води. В самото Средиземно море между Испания и Мароко, от сондажна ядка, учените са установили факти за силна ерозия на морското дъно през това време.
Резултатите от сондирането в Средиземно море показват, че акваторията му се стеснява постепенно в резултат на сближаването на Африка и Европа. За това свидетелствува и подпъхването на по-млади отложения под по-стари скали, установено на юг от Гърция, на 240 км от остров Тир. Изключително интересно откритие е развитието на едно издигане на морското дъно, което се проследява субпаралелно в източната част на Средиземно море. Върху това издигане се установява тиня от р. Нил с възраст 2 млн. години. Следователно то е съвсем младо. Сега този вал пречи на разпространението на север на нилската тиня. На неговия западен край е разположен остров Кипър. В тази област деформацията на морското дъно е много силна, поради което издигането излиза над морското ниво и образува острова. Образуването на планините става в течение на милиони години, а процесът на формирането или изчезването на големите океански понижения обхваща не по-малко от 100 млн. години.
Нашите познания за геоложките процеси се основават върху наблюдаването на последователната проява на различни събития във времето, следите за които, се установяват в пластовете, изграждащи земната кора. Следователно същността на геологията е пропита от хронология. Подобно на човешката памет земните пластове пазят сведения за минали събития. Но геоложкият летопис, както и човешката памет, също има свои слаби страни.
В десета глава на „Произход на видовете" великият Ч. Дарвин пише: "Аз гледам на геологичния летопис като на история на света, не напълно запазена, написана на променливо наречие — история, от която имаме само последния том, който се отнася до две или три страни; от този том се е запазила само тук-там по някоя къса глава и от всяка страница са оцелели на места само по няколко реда. Всяка дума от бавно променливото наречие, повече или по-малко различно в последователните глави, представлява форми на живота, погребани в нашите последователни формации, и които погрешно считаме за внезапно проявени" (Дарвин, 1950, с.528). Някои геолози наблягат върху тази образна мисъл на Дарвин, за да покажат, че по своята същност геоложкият летопис е непълен. Но ако аз не съм присъствувал на някое събитие или имам слаба памет, моите приятели и съседи сигурно са го наблюдавали и запомнили. Не бива да се забравя друга мисъл на Дарвин (1950, с. 503), че ако геологът съсредоточи своето внимание само върху една област, „... никога не би се досетил, че през онези периоди, от които не са останали паметници в неговата собствена страна, на други места са се натрупвали дебели пластове утайки, които съдържат в себе си нови и оригинални форми на живота". Прекъсванията в пластовите последователности са често срещано явление, но те никога не са с глобален характер. Това явление разкъсва цялостната картина и усложнява работата на геолога и особено на палеонтолога, но то крие и своите предимства за търсещия ум.
Възстановяването на цялостната пъстра картина на отделните геоложки епохи по следите в земните пластове е трудна, но вълнуваща задача. В това отношение често палеонтологът е като следовател; неслучайно знаменитият Шерлок Холмс твърди, че своя метод за възстановяване на минали събития той е взел от палеонтологията. „Какво е станало в началото", „какво е станало след това", „кои събития са едновременни?" „Какво", „кога", „къде" са неделими въпроси при всяко изследване на минали събития. А истеричната геология трябва да изясни какви събития (материализиран летопис на които са земните пластове) са станали, кога и с каква продължителност и къде са се проявили те. Самото поставяне на тези въпроси вълнува човешкото въображение, а разкриването и възстановяването на картините на геоложките епохи крие непреодолимо очарование за човешкия дух.
Автор Тодор Г. Николов
Водното конче е едно от най-древните насекоми на земята.....
Коментари () |
|
|
|
 |
|
Статии: 4109
Коментари към статиите: 4628
Снимки: 2077
Коментари към снимки: 487
Обяви: 102
Връзки: 292
| Фирми: 352
Коментари към фирми: 102
Теми във форума: 4285
Мнения във форума: 75775
Потребители във форума: 2746
Продукти в магазина: 3488
|
|
|
|
