Намирате се в: НачалоКучета История на най-добрите ми приятели
История на най-добрите ми приятели
05 юли 2007
Когато бях мъничка всяка година пращах следното писмо на Дядо Коледа "Скъпи дядо Коледа искам куче за Коледа а ако не е възможно искам вълшебна пръчица на която да си поискам куче."Естествено нямах нищо напротив да ми донесат и коте но смятах че е прекалено да искам и коте щом съм поискала вече един вид животно. Така и не получих в продължение на 11 години. Живеехме при баба ми и дядо ми и баба не искаше да взимаме животно, защото откакто нейния котарак Джукльо бе отишъл при Доктор ох Боли завинаги не
искаше да гледа друго животно. Обожавах да ходя на село и да стоя сред животните. Сестрата на дядо ми там гледаше всякакви животни - зайци, овце, прасенца, кокошки и кози и макар и да бяха със стопанска цел се отнасяше с уважение и обич към тях и те изглеждаха щастливи. Аз прекарвах часове сред тях. В двора на къщата ни на село живееше през лятото, когато бяхме там котката на една приятелка Радостина - просто ни беше избрала за летен курорт и за място, където да ражда по две поколения котенца. Винаги есента, когато си тръгвахме за София аз се опитвах да взема поне едно от тях.. Никога не успях.
Когато станах на 11 се преместихме да живеем в Дружба. Нов апартамент за семейството ни и баба не можеше вече да забранява животни. Тогава веднага взех едно котенце от една от новите ми приятелки в новия квартал - котката й - сиамка беше родила 4 малки сладурчета. Тогава майка ми каза: "Не я взимай, върни я на момичето. Не можем да я вземем, но ще видиш защо. Изненада е!" Аз ща не ща върнах котенцето, то си намери друг дом а аз съм щастлива, че изчаках и до ден днешен. Една братовчедка на майка ми ни дойде на гости със семейството си на новия апартамент и ни донесе един незабравим, прекрасен подарък. Най-добрата ми приятелка, моята незабравима любов ДУШКА - малко пухкаво, 3 месечно кученче. Породата й беше смесена от болонка, накакви тириери и какво ли още не. Самата майка на Душка бе намерила сама стопаните си - бе се скрила от дъжда в двора им. Когато Душка дойде вкъщи тя почти два месеца тъгува за майка си и предишното си семейство. Правеше номера и обръщаше яденето си, беше сръдлива и не искаше нито да я галим, нито да я гушкаме. Когато обаче разбра,че я обичаме тя се промени и стана най-милото и любвеобилно куче на света. Тя остана с мен 19 години. До 13 април тази година, когато най-добрия лекар, когото изобщо мога да си представя ме посъветва да й позволя да си почине и да заспи завинаги. Не искам да разказвам за болестта на Душка а за това какво всеотдайно куче, какъв истински приятел беше тя. Никога не позволяваше на родителите ми да се карат - заставаше между тях и започваше да лае. Веднъж, когато бях на 13 години а Душка само на две бях заспала и бях забравила да спра газта на газовия котлон - Душка вярно ми издра лицето и ме стресна със силния си лай, но ми спаси живота. Когато за първи път стана майка - роди 3 прекрасни кученца, тя дотолкова искаше да бъде и добро куче, че облизваше всички мръсотии, които създаваха нейните бебенца - и от малката и от голямата нужда. Когато стана майка за втори път - този път роди 5 на 13 януари 1994 едно от кученцата й се роди без краче. Така започва иторията на моята втора прекрасна приятелка - Рора. След като установихме, че Рора ще може да живее нормално макар и лишена от една предна лапичка ние не искахме да рискуваме да я отглеждат други хора и я оставихме у дома. Тогава отново Душка доказа колко всеотдайна майка е. До последния си час Душка отстъпваше дори своята паничка на Рора ако последната все още беше гладна, възпита я сама (ако искайте вярвайте) да не прави тоалетни бели у дома. Когато бяхме на море с кучетата и Рора тръгна след татко във водата Душка, която не обича вода започна да лае панически и да вика детето си (което вече беше на 3 години) да се върне на брега. Душка до последния си ден разбираше какво й говоря дотолкова, че не се налагаше да й говоря като на куче а като на човек. разбрах че разбира всичко още откакто беше на 10 години. Един лекар бе казал че трябва да се храни само с течна храна или кашички .. Дотогава не можех да я накарам да ги яде.. След посещението при ветеринаря тя започна да се храни с онова, което й давам. След това доктор Беровски я оперира и тя вече можеше да яде отново вкусни мръвчици. Доктора го спомена пред нея и тя до последния си ден - т.е. от 13тата до 19 тата си година никога повече не помириса попара. През последните й дни много я болеше. Тя лаеше от болка и се гушкаше в мен, защото знаеше че искам да й помогна. Аз можех единствено да й поставям инжекции с болкоуспокояващи. Още не знаехме точната фатална диагноза - рак на черния дроб, поредния лош тумор - защото Душка героично претърпя 4 операции - от 13 до 18 години и след всяка една от тях ставаше и весело се завръщаше към живот. Когато я водех към клиниката на доктора аз й казах, че ако не мога да спра болката й ще и помогна да си отиде без болка. До този момент тя трепереше от страх въпреки болките и болкоуспокояващите - знаеше че отива на лекар. Но когато и го казах спря да трепери и заспа. Аз я изпратих докато заспи от упойката, но когато лекарят щеше да бие инжекцията която спира сърцето излязох навън и я оставих с татко. Когато излязох едно листенце подулнато от вятъра се завъртя и аз сякаш чук шума от ноктенцата на Душка по асфалта. Знаех че си е отишла и е свободна да тича..Когато пиша това плача, защото животът ми никога няма да е същия без нея. Сега Рора свиква да живее без майка си но не може да се спогоди с чудовището.. Чудовището е третата ми любимка, ..Не обичам никоя повече от другата. За мен те са равностойни членове на семеството ми. Чудовището се казва Гея и я намерих преди 8 години на спирката. бушу току що прогледнала - датата бе 5 декември, имаше много сняг и бе много студено. Аз отивах на една вечерна лекция. ВИдях паленцето перди да се кача на автобуса но си казах - няма да се спирам, ще ми стане жал и ще трябва да го взема а майка ми ще ме убие. СКачих се на автобуса. На третата спирка вече плачех... И слязох. И се върнах. Взех малкото колкото дланта ми същество и го заведох право при кварталния ветеринар да му даде нещо профилактично за глисти и тения, защото Душка и Рора са пазени от всякакви подобни болести. След това го заведох у дома. То почувствало топлина заспаи и спа 3 часа. След това стана и изяде огромна паница с попарка - малко сиренце и млекце, въпреки че нямаше зъбки още дори. След това пак поспа... И след това стана започна да снове из къщата и да хапе на всички краката на ред. Тя стана пазача на къщата - не пуска никого, няма доверие на никого и не дава на никого да се доближи до мен. Опитва се да наложи властта си над Душка и Рора доста грубо и за това вече не им даваме да пребивават дълго в едно помещение. Но Гея е прекрасна, красива и наистина умна 54 килограмова госпожица. В момента спи на спалнята между баща ми и майка ми хърка като дъскорезница. Рора пък пази баба ми - баба, която се бе зарекла никога да не взима животно сега живее у нас откакто дядо почина. И кучетата по цял ден са й нейни приятели, грижат се тя никога да не се почувства сама дори и ние да сме по работа. Това е само мъничка част от историята на моите кучета. Но най-важното е, че много много ги обичам!
Автор - Anahronia
Коментари (2)
... : гост
Много се натъжих като про4етох историята Ви.Раджам се за ва6ите ку4енца и много съжаляжам за Ду6ка.Надявам се другите Ви ку4ета да не изживяват такижа мъки каквито е преживяла Ду6ка
ноември 26, 2008
... : гост
Много тъжна,история.Ако имаше повече хора като Вас сега нямаше да има толкова студуващи и гладуващи малки душички,но уви малко сме хората,които наистина обичат животните!!!
