|
Измежду мнозината славянски учени, отдали силите си за организирането и развитието на просветното дело и зоологическата наука на България в трудните години след освобождението от османското робство, е и бележитият хърватски зоолог професор Стефан Юринич. За съжаление днес знаем твърде малко за живота и дейността на този скромен учен и голям приятел на България, но и това, което е запазено за него, го нарежда на почетно място в редиците на славянските просветители и обществени дейци, посветили живота си на културното развитие на нашия народ.
Стефан Юринич е роден на 15 ноември 1855 г. в с. Петровина, Хърватско, където завършва и основното си образование. През 1876 г. завършва класическа гимназия в Загреб, след което се записва да следва естествени науки в Загребския университет. След завършването на университета (1880) младият естественик е назначен временно за учител в гр. Пожега, Хърватско, където учителства до 1881 г. По това време новоосвободена България изпитва остра нужда от просветителски кадри и радушно приема пожелалите да дойдат и да работят в онези трудни условия чужденци. Един от тези ентусиазирани чужденци е и младият и енергичен Юринич, който изявява желание да работи в България пред известния по-късно български геолог проф. Георги Златарски. Златарски горещо го препоръчва пред българските власти и от 10.Х.1881 г. младият хърватски учен заема мястото на учител по естествени науки в Силистренското училище, където учителства до 13.ІІІ.1883 г. Следват няколко години учителстване в Софийската мъжка гимназия (1883 — 1885), Ломската реална гимназия (1886), Габровската реална гимназия (1886 — 1891) и отново в Софийската мъжка гимназия (1891 — 1898). Заобичал България и българския народ, младият хърватски учител се оженва за българка и решава да остане и да работи в нашата страна. Започва да се изявява не само като добър преподавател и възпитател на учениците в гимназиите, където преподава, но и като буден общественик, работещ за издигане културното равнище на целия народ. Заедно с Т. Г. Влайков той взема активно участие в основаването на просветното „Народообразователно дружество", а от 1892 до 1895 г. е и член на неговия Управителен съвет. По данни на проф. д-р Ст. Петков (ботаник) Юринич е чувствал България като своя втора родина и по време на Сръбско-българската война (1912 — 1913) се записва доброволец и участва в IV рота на Оряховското опълчение.
Между учениците си се ползва с името на добре подготвен, строг и справедлив преподавател. Хубавото отношение и искреното уважение, които са изпитвали учениците на Юринич към него, са изразени най-добре от неговия ученик, а по-късно колега и приятел Т. Г. Влайков в писмото му по случай 85-годишнината на проф. Юринич: „Мил и хубав спомен съм запазил за времето, когато Вие бяхте наш учител в Софийската мъжка гимназия. С вещина и дълбоко познанство на материята преподавахте Вие естествена история. Вашето преподаване ни увличаше и будеше у нас жив интерес към този учебен предмет..."
Добрата подготовка на Юринич като естественик и педагог, като преподавател с будно гражданско съзнание е оценена и от Министерството на просветата по това време. По решение на министерството той изработва първия „Правилник за реалните и класическите гимназии" в нашата страна, както и отделен „Правилник за провеждането на държавните зрелостни изпити".
През този период, както и по-късно, Юринич се изявява и като кореспондент от България на редица чуждестранни вестници. Той изпраща дописки, статии и преводни материали в няколко хърватски вестника и информира чуждестранната общественост за събития в България, за развитието на просветното дело и българската наука. Превежда и по-интересни материали от чужбина, които са публикувани в наши вестници и списания.
Като учител в София Ст. Юринич взема активно участие в създаването и уредбата на първото Висше училище в България, станало по-късно Софийски университет. Той е и един от първите преподаватели там и пръв професор по зоология. От 1899 до 1903 г. е извънреден професор във Висшето училище, а от 1.І.1904 г. до пенсионирането си е редовен професор по зоология и сравнителна анатомия на гръбначните животни в университета. През 1910/1911 г. е избран за декан на Физико-математическия факултет, а през 1911/ 1912 г. — и за ректор на Софийския университет. След 33-годишна активна преподавателска и научна дейност проф. Ст. Юринич доброволно се оттегля в пенсия на 1.ІV.1914 г.
Проф. Ст. Юринич е един от пионерите — изследователи на българската природа, и развива разностранна научна дейност. Още като гимназиален учител в Габрово той обстойно изследва пещерата „Полички" (сега пещера „Бачо Киро") в околностите на Дряновския манастир „Св. Архангел Михаил" и доказва за пръв път съществуването на праисторически пещерен човек по нашите земи. В обширна статия, публикувана през 1891 г., той подробно описва пещерата и съобщава интересни данни както за намерените в нея кости на животни и хора, така и за откритите съдове и оръдия на труда. В заключението на статията проф. Юринич отбелязва, че обитателите на тази пещера са от по-късна епоха, тъй като повечето от намерените съдове са керамични. Голям интерес представляват съобщените от него сведения за намерените кости на тур, елен, дива свиня, пещерна мечка и други животни, които изясняват състава и разпространението на фауната на нашите земи през праисторическо време.
През 1904 г. в „Сборник за народни умотворения и книжнина" проф. Юринич публикува обширна статия върху фауната на многоножките (Myriapoda) в България, в която съобщава за намирането на 16 вида хилоподи и 23 вида диплоподи. За всички установени видове са представени данни за тяхната морфология, биологични особености и находища в страната. Повечето от приведените данни за хоризонталното и вертикалното разпространение на намерените многоножки в България не са загубили своята стойност и сега. Материалите за това изследване проф. Юринич събира сам в околностите на Варна, Шумен, В. Търново, Берковица, Карлово, Калофер, Своге, Рила и др. За онова време, когато транспортните връзки в България почти липсват, можем да си представим какви усилия и трудности е трябвало да преодолява младият изследовател на българската фауна.
През същата година (1904) в „Периодическо списание на Българското книжовно дружество" проф. Юринич публикува още една научна статия, посветена на скорпионите от рода Euscorpius в България. В тази кратка научна публикация видът Euscorpius carpathicus, който според автора е разпространен в цялата страна, е описан подробно морфологично и е съставена сполучлива таблица за определянето на всички видове от род Euscorpius, живеещи в Европа.
Проф. Юринич е и един от първите изследователи на сухоземните мекотели в България. В две последователни статии, публикувани през 1906 и 1908 г. съответно в „Трудове на Българското природоизпитателно дружество" и в „Годишник на Софийския университет. Физико-математически факултет", той съобщава за намерените от него 5 вида голи и 16 вида и вариетета черупчести сухоземни охлюви в нашата страна. За всички намерени видове са посочени конкретни данни за техните находища, както и интересни сведения за изменчивостта на някои от намерените видове при нашите природни условия.
През 1906 г. в „Годишник на Софийския университет, ФМФ" проф. Юринич публикува и резултатите от своите изследвания върху сладководните миди в България. Този труд съдържа данни за морфологията, изменчивостта и разпространението в българските сладководни водоеми на 9 вида и вариетета миди от родовете Anodonta, Unio и Dreissena, които имат несъмнено практическо значение като промишлени обекти или вредители, обитаващи подводните съоръжения.
От фаунистичните трудове на проф. Юринич ще отбележим и неговия "Принос към фауната на паяците в България" (1917), публикуван в съавторство с П. Дренски в „Списание на БАН". В тази последна зоологическа работа на проф. Юринич в България са публикувани данни за 206 вида паяци, обитаващи нашата страна, от които 19 вида са намерени за пръв път в България, а 8 вида — за пръв път на Балканския полуостров. Описан е и един нов за науката вид, намерен в околностите на София и в Източна България.
Изследванията на проф. Юринич върху българската фауна, макар и извършени със средствата и методите на таксономията и фаунистиката от онова време, послужиха по-късно като полезна основа за по-нататъшни задълбочени изследвания върху животинския свят на нашата страна. В неговите трудове са публикувани ценни сведения за състава, разпространението и биологичните особености на голям брой безгръбначни животни, които днес се използват при подготовката и издаването на нашата национална многотомна поредица „Фауна на България".
Паралелно със своите фаунистични изследвания проф. Юринич се интересува и от някои общобиологични въпроси, за което свидетелства например трудът му „Серологичните изследвания (биологичен метод) и тяхното значение за биологията", публикуван в „Годишник на Софийския университет" (1914). Той написва няколко научни статии и за сравнителната анатомия и фауната на гръбначните животни, които за времето си са необходима основа за успешното развитие на българската зоологическа наука. От такъв характер е например статията му „Бележки по живота на рибите", публикувана в сп. „Естествознание".
За своята научна дейност проф. Ст. Юринич е избран за действителен член на Българското книжовно дружество (1900), а след преименуването му в Българска академия на науките е утвърден за неин дописен член.
След оттеглянето си в пенсия проф. Ст. Юринич се завръща в родината си, където доживява до дълбока старост. Той почива на 27 февруари 1947 г. в Загреб на 92-годишна възраст.
Името на професор Стефан Юринич ще остане в паметта на българската научна общественост като пример на скромен учен, педагог и голям приятел на България, посветил почти целия си трудов живот за развитието на нашата национална наука и култура.
Автори: Васил Големански и Димо Божков
Коментари () |
|
|
|
 |
