Когато човек види за първи път дивата котка генета, едва ли ще познае какво е това животно. Тялото й е на точки като при гепарда. Главата е кръстоска между котка и пор. Опашката е “заимствана” от миещата мечка. На всичко отгоре тя е “коронясана” с лисичи уши, заоблени по краищата. Когато си отвори устата, издава комбинация от кучешки и котешки звуци. Когато е гладна или иска да й бъде обрънато внимание, лае като кученце от породата чихуахуа. Щом обаче е доволна, мърка като домашна котка, сякаш някой я чеше под брадичката. Понякога издава и звуци, подобни на кашлица, пухтене, лаене или цъкане. Това се случва най-често, когато е изплашена или недоволна. Колкото е по-разочарована от обстановката, толкова по-силно пухти, кашля и цъка. Накрая започва да лае.
Има десет вида генети, призлизащи от Африка, Близкия изток и Югозападна Европа. Най-често за домашни любимци се предлагат два вида от тях – обикновената малка петниста генета и голямата петниста дива котка. И двата вида имат тъмни петна или райета по дължината на тялото, върху кафяв или сив фон. Опашките им са извити на халка като при миещата мечка, но не са толковар пухкави. Затова пък са дълги почти колкото тялото им. Лицата им са продълговати, с остри муцуни, дълги мустаци и широки заоблени уши. Те иман уникални възглавнички на краката, които се простират нагоре по задната част на крайниците над стъпалото. Тези необичайни възглавнички им позволяват да слизат като залепени за дървото с главата напред. Ако подът на клетката е телен, генетите могат да наранят краката си, което води до инфекция и дори смърт.
Храната, която трябва да присъства на трапезата на тези диви котки, е комбинация от половин пуешка консерва, кучешка храна от пилешки дреболии плюс по една мишка сутрин и вечер. Ако не разполагате с мишки, те не са задължителни. Като лакомство можете да давате на любимците си ябълкови бисквити. Хищниците харесват парчета банани, ябълки, киви и други плодове. Те трябва винаги да имат на разположение купа с прясна вода. Освен това са големи любители на кижлите с плодов пълнеж. В клетката им е добре да сложите електрическа възглавница, включена на най-ниската степен. Малките генети са изключително забавни. Те могат да се катерят по крачоли (и по голи крака), ризи, докато кацнат на рамото на своя стопанин. С часове можете да ги разнасяте из дома като папагал, стига да им дадете тази възможност. Това е любимото им място и когато се возят в автомобил. Ако пътувате в продължение на час ще заспят изтегнати на раменете ви. Когато бебетата станат на 6 седмици, може да ги пуснете да тичан из къщата. През нощта обаче, те трябва да се държат в клетка. Обичат да си играят там, където има повече хора или се катерят на високо, за да имат по-добър поглед върху всичко, което става у дома. Докато са бебета, те винаги заспиват на едно и също място, след като са се уморили да тичат из къщата. Най-любимата им “спирка” е саксията на някое растение. Към десетия месец младите генети енергично нападат паяци, гонят слънчевите лъчи, които влизат през прозореца и огряват килима, сръчно ловят пръстите, които шават под чаршафа. До 12-тата седмица се хранят с биберон. След това опитайте да им дадете кучешка храна, смляна пуйка, малки парчета варено пилешко. Твърдата храна може да се дава само веднъж седмично. Все пак, не се обезкуражавайте, ако не искат нищо по-твърдо до 16-тата си седмица и дори по-късно. Щом започнат малко по малко да я приемат, ще мине месец докато се откажат напълно от биберона и преминат на смесено хранене. В това отношение са доста бавни. Майките им в природата не ги отбиват, докато не станат на шест месеца, а често и на година, макар че им носят от уловената плячка доста време преди това. Генетите трябва винаги да се държат на каишка, когато са навън. Щом се подплашат, те се втурват да търсят безопасно място и чак след това оценяват обстановката. Това може да ги изложи на опасности. Не трябва да ги държите дори во градения заден двор, защото те без проблеми ще се покатерят по оградата и ще избягат. Кученца, котенца и порчета приемат сравнително приятелски тези африкански котки. Те обаче гледат на домашните птици като на свой обяд. Генетите, уловени в дивата природа, са отлични за развъждане, но не стават за домашни любимци. Много е опасно да купите млада, уловена в природата дива котка. Вносители и търговци, които не са се занимавали с такива животни, не могат да определят възрастта им. Обикновено продават 1012-седмични бебета за 6-месечни, тъй като ги сравняват с домашни котки. Ако са на10-12 седмици, те са много малки за твърда храна, а няма да сучат и от биберон. Те по-скоро ще умрат, отколкото да ядат. Ако се оплачете пред търговеца, че не се хранят, ще ви каже, че сте ги изложили на стрес и че вие сте виновни. Затова, ако искате малка дива котка, купете си домашно отгледана и хранена с бутилка. Спестете си неприятните преживявания. Генетите, както и останалите диви котки, които като малки са били хранени с бутилка, а после са били затворени в клетка и занемарени, не стават за домашни любимци. Те вече няма да понасят да бъдат пипани и галени. Дивите котки трябва да получават много обич. Още от малки те се възпитават с твърдост, но внимателно, за да се научан какво не им е позволено да правят. Ако не им се позволява да се качват на масата в кухнята, никога не ги слагайте там, а ако сами се качат, твърдо и остро кажете “Не!” и ги свалете долу. Към осмия месец животните вече започват да се съобразяват с наложените от вас забрани. Генетите трябва колкото се може по-отрано да влизат в контакт с всичко, с което по-късно ще общуват. Срещнете ги с децата веднага. Слагайте животните в подвижна клетка и ги носете на ветеринар, за да узнаят животните кой е този човек и какви са миризмите при него. Карайте ги с кола. Заведете ги в центъра на града на каишка, до магазина и в парка. Към осмата седмица е време залагеруване на плажа и за возене с лодка. За тях всичко става възможно, ако са запознати с преживяванията между 6 и 24-седмична възраст. Преди шестата седмица те предимно спят. Не забравяйте, че генетите могат да бъдат чудесни домашни любимци, ако са правилно обучени още от началото.
