Това една от най-древните породи кучета. Китай е родината на мопсовете, макар че преди 1500 години те несъмнено са били много по-различни от съвременните екземпляри. Китайците вярвали, че разпознават в трите челни гънки на мопса рисунки на техните йероглифи. Най-търсената от тях буква е била образувана от трите гънки, които заедно съставят думата „принц”.
През 950 г. император Канг Хси наредил да се състави речник за всички китайски породи кучета. В този речник са открити и най-старите засега данни за мопса.
През 1750 г., когато Китай започва търговски обмен с Португалия, Холандия, Испания и Англия, тези малки кучета често са подарявани на търговците - така започнало разпространението им в Европа. Първите от тях, слезли от корабите в Холандия, били наречени Mopshond - име, запазило се и до днес.
В Италия името на породата е друго – то е дадено в чест на актьора Карло Антонио Бертинаци, прочут през втората половина на 18 век с изпълнението си в ролята на Арлекино. Към края на едно турне в Англия той пожелал като отплата да му дадат един мопс и тъй като черната смачкана муцунка на кученцето напомняла прочутата венецианска карнавална маска, то било кръстено "карлино". Английското име на породата е пъг (pug), което пък идва от pugnus, значещо "юмрук”.
Най-известните в историята мопсове били тези от двора на Вилхелм III и Мария II Английска. Когато Вилхелм бил коронясан, той довел със себе си и любимите си кучета, украсени с оранжева панделка на врата, емблема на кралския дом Оранж.
Мопсовете често се появяват в литературата: в романа на Джейн Остин "Мансфийлд парк", например, лейди Бертрам се занимава със своя мопс повече, отколкото с близките си. Можем да цитираме oще Балзак и "Човешка комедия", Дюма и "Жозеф Балсамо", Томас Ман и "Фауст", Хенри Джеймс и "Американецът". Мопсът е главно действащо лице и в многобройни творби на художници като Гойа, Джузепе Мария Понте и Пизанело.
А в началото на 1900 г. е написана най-интересната до момента книга за породата: "Кучетата в Китай и Япония". Неин автор е един служител в императорския дворец в Пекин, който цели 75 години се е занимавал с отглеждането на кучета.
ХАРАКТЕР
Мопсът е куче с ярка индивидуалност. Почти няма порода кучета, която да показва по-силна чувствителност и привързаност към господаря си като мопсът. Той се привързва много силно и към останалите членове на семейството - от найвъзрастните до най-малките. Много обича да стои при децата. Мопсът иска да участва във всичко, което се случва в семейството. Освен това е много интелигентен и много лесно се подава на обучение. Нещо, което никак не обича, е някой да отклонява от него вниманието на любимите му собственици.
Мопсът е мързеливо куче, обожаващо да бъде носено на ръце или да дреме свито в краката на хората от дома. Страда наистина много когато е оставен задълго сам. Ако сте принудени да направите това, добре е да му намерите приятел. Между другото, мопсът отлично се разбира с екземпляри от същия пол. Защо не си вземете още един мопс? Или още няколко - като на снимката:))
Но имайте предвид, че това куче изпитва истинска страст към игрите - всичко от мебели до пантофи, които гризе щом му падне случай, се превръща в негова играчка.
