Подробна Статистика
Статии: 3280
Коментари към статиите: 3179
Снимки: 2072
Обяви: 1320
Връзки: 286
Фирми: 344
Теми във форума: 2771
Мнения във форума: 50762
Потребители във форума: 1793
Продукти в магазина: 2475
|
|
|
Лемур |
|
|
24 юли 2007 |
Лемурът безспорно е едно от най-екзотичните и оригинални животни, които човек би искал да има у дома си. Той произхожда от о-в Мадагаскар и до днес живее само там и на още няколко съседни островчета.
Денем се крие в клоните на високите тропически дървета. Дълго време той е бил смятан за тайнствено и дори зловещо създание. Местните туземци и до днес го приемат за пратеник на тъмните сили, който носи само нещастия.
До голяма степен тези вярвания се дължат на факта, че лемурите водят главно нощен начин на живот. През целия ден те седят в своите гнезда, откъдето се носят пронизителни крясъци. С настъпването на вечерта се отправят на лов.
Някои видове са великолепни акробати, които се движат така стремително от клон на клон, че е мнотго трудно да бъдат проследени. Други животни са изключително флегматични и прекарват по-голямата част от своето време в едно и също положение – висейки на някой клон и почесвайки се лениво.
Лемурът рядко се отглежда у дома, въпреки че се развъжда по лесно от популярните си събратя – маймуните. Той по-лесно се приспособява към по-сурови климатични условия. Ако се пази от простуда, може да се гледа в плен дълги години.
Простудата е най-опасна за лемура. Тя може да доведе до смърт. Животинчето страда също от специфична кожна болест, която се смята за неизлечима. Ветеринарите обикновено препоръчват заболелите животни да бъдат приспивани със смъртоносна инжекция.
В домашни условия лемурът се отглежда в клетка, предназначена за малки маймунки. Вътре задължително трябва да има здрави клони за катерене. Всички лемури се чувстват доста неудобно, когато са лишени от такава възможност.
Сандъчето за сън се настила с мека вата или чисто, добре изсушено сено. Ако го оставите на свобода, лемурът никога няма да счупи нищо в къщи, тъй като е изключително внимателен.
Животинчето обаче изисква поддържането на изрядна чистота. Необходимо е клетката всекидневно да се почиства. Освен това веднъж в мекеца нейният под се измива с топла вода и се посипва с пресни стърготини. Само в чисто помещение лемурите се чувстват сравнително спокойни. Самите те не са особено грижовни към собствената си хигиена и ако техният стопанин е също толкова немарлив, любимците започват да миришат неприятно.
В плен лемурите ядат главно бял хляб, мляко, варен ориз, плодове, зеленчуци, както и птичи яйца. Естествено, менюто се съобразява с конкретния вид лемур, тъй като някои се хранят изключително с животинска храна. Понякога към ежедневната порция се добавя малко варено месо или домашни и специално уловени насекоми. Някои зверчета обичат сами да ловят мухи и хлебарки и ще чистят дома ви от насекоми, ако ги пуснете да се разхождат свободно.
Лемурите рядко се хранят през деня, тъй като са нощни животни. Под влияние на едни или други причини обаче, те могат да изменят на този навик. Разбира се, не ги принуждавайте насила да ядат, защото това им вреди. Следвайки своя обичаен ритъм, те се събуждат към 8 часа вечерта. След този час са щастливи да зърнат на “трапезата” си нещо вкусно за ядене.
Почти всички видове лемури бързо се опитомяват и силно се привързват към своя стопанин. Трудно се опитомяват само старите животни, които са прекарали по-голямата част от живота си сред дивата природа. Отстъпвайки значително на маймуните по своя ум и съобразителност, лемурите компенсират това със спокойния си характер.
Не е препоръчително отглеждането у дома само на един лемур, тъй като това са животни, които скучаят и бързо се затварят в себе си, ставайки тъжни и недружелюбни. Известни са случаи, когато лемури са умирали от тъга. Ако животното има другар (при това съвсем не е задължително той да бъде от противоположния пол), то става много жизнено и способно да забрави природните си диви инстинкти. Все пак, не бива да забравяте, че въпреки спокойния си нрав, лемурите са доста плашливи животни и всяка намеса в техния живот трябва да бъде ограничена и добре премислена. Ако се съблюдават всички правила за отглеждане на лемурите в домашни условия, то от тях може да се дочака потомство, но все пак това става рядко.
Най-често като домашни любимци се отглеждат шест вида лемури. За разлика от повечето животни от това семейство, лемурът вари е дневно животно и неговото отглеждане у дома не е свързано с особени проблеми.
Вари е неголямо животно с твърде необичаен външен вид. Той повече от другите видове свиква с човека и позволява да бъде взиман в ръце. Има гъста, топла козина, която му позволява за кратък период от време да понесе безболезнено незначително понижаване на температурата (в никакъв случай обаче не бива да бъде подлаган нарочно на такива изпитания). Животното е оцветено в черен и бял цвят, като бели са предимно гърба и задната част на тялото, муцунката е обрамчена със своеобразна бяла “брада”, а дългата, пухкава опашка е черна. Когато този лемур е разгневен от нещо, издава силен рев, напомнящ ръмжене на млад лъв. Човек, който никога не е чувал такъв звук, никога не би се досетил, че го издава толкова малко същество. Вари често се размножава в домашни условия. Трябва обаче да е живял поне 2 години в плен и да е в отлично здравословно състояние.
У дома успешно могат да се отглеждат още черният лемур, лемурът магот, маки, удивителното зверче ай-ай и, разбира се, котешкият лемур.
Маготът е доста непретенциозен лемур, който добре се приспособява към живота сред хората.
Зомашният маки прилича повече на пришелец от Космоса, отколкото на лемур. Той има странна глава, приличаща на жабешка, огромни кръгли очи и възглавнички на пръстите. В дома спокойно може да преживее над 6 години. Храни се както и останалите лемури, много обича мляко и бързо се опитомява, като става много нежен и послушен.
Екзотичното зверче ай-ай идобщо не прилича на останалите лемури и може да се похвали с изключително дългите си пръсти, в с помощта на които се катери по дърветата и измъква ларви на насекоми от цепнатините на стволовете. Добре привиква към живота в плен, но има един навик, от който по никакъв начин не може да се отучи – винаги гризе нещо дървено, старайки се да прави колкото е възможно по-дълбоки следи. За да не се чувства самотен, ай-ай трябва да има на разположение в клетката си парче мека дървесина, с която ще си играе почти непрекъснато.
Автор: Владимир Йонев
Коментари () |
|
|
|
 |
|
|
|
|
