Това малко, изключително любопитно животно от семейството на приматите, не е сред честите обитатели в домашния зоопарк, тъй като много рядко се предлага в зоомагазините. Тънкият цейлонски лори е много бавно създание и за разлика от малките палави маймунки, не създава грижи на своите стопани с постоянните си бели. “Лори” в превод от холандски означава клоун, което навярно е свързано с характерните черни кръгове около очите на зверчето.
Тънкият лори в действителност е много малко животинче – дължината на тялото му рядко надвишава 25 см, а теглото достига до 300 грама. Опашката му е толкова малка, че може да се смята за напълно липсваща. Всеки, който поне веднъж е имал рядката възможност да види лори отблизо или да го погали с ръка, остава завинаги запленен от удивителното и наивно изражение на неговото “лице” и, което е напълно естествено, иска незабавно да се сдобие с такъв оригинален домашен любимец. Това е напълно възможно. Тънкият лори и неговият близък роднина, дебелият лори, могат да живеят в домашни условия до десетина години. Лори се отличава с тънки, стройни крачета, като предните са малко по-къси от задните.
Особен възторг у хората, видели лори, предизвиква неговата фантастична, голяма и закръглена глава и, разбира се, “лицето”, представляващо заоблена муцунка с огромни кръгли очи. Животинчето е покрито с къса мека козина, обикновено сива или малко рижава на цвят, като надолу става все по-светла. По своите външни белези самката малко се различава от самеца. В дивата природа лори обитава влажните тропически гори в Цейлон и Индия, като понякога се среща и в по-сухите райони, но това са единични случаи. Зверчето води нощен начин на живот, през деня се крие в гъстите корони на дърветата, свито на кълбо и здраво хванало се с лапички за клоните. Животните се обединяват в неголеми групи, но се срещат и единични екземпляри. Общо взето, това е изключително бавно животно, като всичките му движения изглеждат много предпазливи и стотици пъти обмислени. В природата лори се храни предимно с насекоми, дребни птици и дървесни гущери. Интересен е начинът, по който това удивително създание се справя със своята плячка: преди да вкара някое насекомо или животно в устата си, лори го убива, като няколко пъти го удря силно по ствола на някое дърво. Лори е доста мълчаливо зверче. На учените е било необходимо много време, за да чуят и запишат едва шест-седем звука, които животното рядко издава. Придвижвайки се бавно в дървесните корони, лори постоянно уринира по лапите си и по клоните в зелените си владения, отбелязвайки по този начин своето присъствие. Зверчетата се размножават два пъти в годината – през май и декември. Дебелият лори обитава Югоизточна Азия, о-в Калимантан, Виетнам, Лаос и островите Ява и Суматра. На пръв поглед той е по-масивен, козината му е по-гъста и пухкава и освен това притежава едва забележима къса опашка, напълно скрита в козината. Характерна особеност на всички лори се явяват пръстите и извънредно здравите крайници. Дебелият лори например, може да се придвижва по твърде тънко клонче като се държи само на пръстите на краката си, а за това упражнение се изисква много голяма сила. Лори се приспособява сравнително добре към живота в домашни условия, подобно на много други примати. Зверчетата имат нужда от просторна клетка с множество разклонени дръвчета в нея. Желателно е също животното да разполага със своя “спалня”, оформена от две-три клончета, излизащи от основния ствол под ъгъл от 90 градуса. Именно в такива места лори предпочита да прекарва времето си през деня. В плен лори става доста мълчалив и тъжен. Не е изключено за целия период на съвместнното ви съществувание вие да не чуете от това животно нито един звук. Освен това, за да се порадвате на своите любимци, вие ще трябва да се приспособите към техния начин на живот. Както и в природата, в плен лори през целия ден спи и едва привечер, когато слънцето напълно залезе, се събужда и бавно се заема със своя “тоалет”. За да полагат грижи за своя добър външен вид, тези чудесни създания притежават специални приспособления: специален нокът и “зъбно гребенче”. Събуждайки се зверчетата започват без да бързат, както става всичко в живота им, да се ближат и чешат. И едва след около час и половина животните ще обърнат внимание на стопанина си, който им предлага храна. Животинчето обичайно хапва насекоми и дребни влечуги, в домашни условия с удоволствие ще яде всякакви плодове. По принцип, храненето на лори не отнема на стопаните им много време и сили. Просто сложете в клетката плодове, каквито можете да намерите. Може да разнообразявате това плодово меню с нарязано на тънки ивици варено пилешко месо. Периодично в храната трябва да се добавят витамини и микроелементи. За да задоволите любопитството си подхвърлете в клетката няколко майски бръмбара, а за празниците зарадвайте своя любимец с някое гущерче или малка жаба. Лори не отказва да яде дребни птичи яйца. Обича и прясно мляко (препоръчва се то предварително да е сварено и изстудено). Лори е бавно животно, той няма да скочи и да бяга из дома ви, както неуморните капуцини, макаци или зелени морски котки. По принцип, няма особен смисъл да пускате тези зверчета от клетката навън, тъй като те не са приспособени за придвижване по плоски повърхности и то ъгловати предмети от обзавеждането като шкафове или бюфети. Целият си живот лори прекарват в бавно оглеждане на околните забележителности със своите огромни, тъжни и умни очи. Зверчетата предпочитат да висят по клоните надолу с главата, бавно придвижвайки се по тях в безмислени, на пръв поглед, посоки. Трябва да знаете, че взимането на тези животинчета в ръце и галенето им не е съвсем приятно занимание. Миризмата на урината им непременно ще се прехвърли и върху вас. Къпането на лори е безполезно: те не обичат тази процедура и сами могат да се изчистят по-добре от всеки шампоан. Синтетични миещи препарати въобще не трябва да се използват. Лори притежава много остър слух: дори и когато спи и у дома цари албсолютна тишина, той чува пълзящо наблизо насекомо. Дебелите лори са по-приспособени за размножаване в плен. Рядко дават живот на едно-две бебета. Младите лори само 24 часа след раждането си могат да се придвижват самостоятелно по клоните. В природата малките остават заедно с родителите си около шест месеца, но в плен те се държат заедно доста по-дълго. Не рядко по-здравото и развито новородено от двете малки носи на гърба си по-слабото. Ако имате у дома си лори, възможно е много скоро, може би след два-три месеца, да разберете, че сте го обрекли на затворничество. Лори никога и по никакъв начин не проявява привързаност, той просто седи и мълчаливо ви гледа. А в неговите огромни очи вие ще прочетете неземна тъга. Понякога може да ви се струва, че лори живее в някакъв друг свят, където всичко се диктува от съвсем други закони. По правило, това животно не допуска никого до своя вътрешен свят. Така че помислете си добре, преди да си потърсите за домашен любимец зверче, което може да бъде истински щастливо единствено в тропическите джунгли.
Автор: Владимир Йонев
Коментари (1)
Pic : гост
Iskame da pratite snimka na Lori na e-mail:
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
ako moje. Blagodarq vi predvaritelno !!!
