Намирате се в: НачалоКучетаПороди Запазване и възраждане на каракачанското куче
Запазване и възраждане на каракачанското куче
30 юли 2007
Първи национален селекционен преглед
Когато се говори за каракачанското куче, винаги се възбужда чувството за националност и дух у българина. Всеки един любител у нас на ловджийски или други породи кучета е чувал различни неща относно овчарските кучета на България. Наскоро бе регистриран регионален клуб на каракачанското куче в гр. София. Решихме да се запознаем с радетеля на клуба, който е и развъдник на породата.
- Здравей! Би ли казал няколко думи за себе си?
- Казвам се Росен Михайлов и съм отговорник по развъдната дейност на регионален клуб за каракачански кучета - гр. София, който пък от своя страна е член на МАКК (Международна асоциация на каракачанското куче). Отделно съм собственик на развъдник за автентични каракачански кучета "ТИТО", който разполага с 40 и повече чистопородни кучета. На 31 г. съм и имах възможността да обиколя света. Основната причина да се върна в България са каракачанските ми кучета, които обичам много, както и красотата на българските планини.
Каракачанското куче
- Кога се роди любовта ти към тази наистина българска порода - каракачанските кучета?
- Спомням си, че когато бях дете, дядо ми Петър ми подари първото каракачанско куче - както ги наричаше той, и винаги в разказите си за тези кучета той говореше с гордост и голямо уважение. Кученцето представляваше едно рошаво шарено мече с преобладаващ сив цвят. Кръстих го Дуло на името на града, откъдето съм. В моето семейство сме имали винаги по едно такова куче, с което много си играех. По-късно, след години, купих две кучета - мъжко и женско, през 1999 г., и тогава се роди голямата ми любов към тези герои-кучета, част от българската история. Изминал съм над 50 000 км в България, за да открия истината за чистопородните каракачански кучета. Пребродих Рила, Пирин и Родопите, както и другите планини. Познавам много от старите овчари.
- Колко кучета имаш в момента?
- В момента в моя развъдник за автентични каракачански кучета "ТИТО" имам 40 кучета. 25 от кучетата са при мен, а останалите са в с. Манолско Конаре (Пловдив) при бившите собственици на развъдника - сега големи мои приятели, Рангел Борисов и Петър Запрянов. Заедно извършваме развъдната дейност в развъдник "Тито". На тези приятели съм безкрайно благодарен за постигнатото в идеята запазване и възраждане на каракачанското куче.
През август 2006 г. закупих от Рангел и Петър 34 кучета наведнъж, от които оставих 20, а останалите 14 раздадох на други развъдници -членове на МАКК (Международна асоциация на каракачанското куче).
- С какво каракачаиското куче е по-различно от останалите?
- Хм, този въпрос е деликатен и не смея да го окачествя като по-различно, но мога да подчертая положителните му качества. На първо място бих поставил храброто му сърце. Това е едно от нещата, заради което каракачаиското куче е най-ценено и ще цитирам:
"Ами кучета? Стигат нашите. Само каракачан стига. Другите няма да посмеят. Тяхна работа ли е вълк да гонят..."
"Вълчето"от Г. Райчев (1882-1947г.)
Съгласен съм така също и с моя приятел - председателя на МАКК Светлин Стоев, който казва: "Каракачаиското куче или побеждава, или никога не се връща.". Преди време овчарите - хората, на които сме благодарни за породата и нейното запазване, са селекционирали тези кучета заради работните им качества в стадата, а не заради цветовете им или големината на самото куче. В днешно време нашите каракачански кучета са наследници именно на много известни доказали себе си истински кучета герои, пазители на стадата. Нещо характерно за каракачаиското куче е и високият коефициент на интелигентност, изключително умно куче. Вярно е, че имат по-суров характер, но ако го нямат, никога нямало да оцелеят в тежките условия на живот в дивата природа в борбата си да запазят стадата ни от вълци, мечки и др.
хищници. Истинското каракачанско куче е готово да даде живота си, за да запази повереното стадо или имот, и освен това е много вярно и всеотдайно на собственика си. Не трябва да забравяме, че каракачаиското куче е една много стара порода по Балканите, оцеляла с помощта на народната селекция и на естествения подбор. Само най-силните и здравите са оцелявали.
- Доколкото знам, отскоро има регистриран клуб на каракачаиското куче в гр. София. Кога и как се регистрира този клуб и какви са целите му?
- Да, така е. През месец октомври 2006 г. бе регистриран регионален клуб за каракачаиското куче - гр. София, който пък от своя страна е член на МАКК. Аз в момента заемам поста на отговорник по селекционната и развъдна дейност в клуба. В нашия клуб като новорегистриран членовете наброяват 20, кандидати има доста и очакваме в скоро време броят на членове да нарасне драстично. Това са и собственици на КК (каракачански кучета). Целите на клуба като регионален представител на МАКК са да запази и възроди чистопородното каракачанско куче в автентичния му вид. Засега се справяме успешно, защото като клуб сме много сплотени и с еднакви цели.
- Около името на кучето се водят най-различни спорове. В крайна сметка как трябва да се нарича то?
- В интерес на истината очаквах този въпрос. Но ще те запитам и аз нещо: Как според теб, баща ти или дядо ти или пък от разкази на други се нарича това куче? Каракачанско или с друго име?
- Ами каракачанско... - така си спомням отпреди.
- И аз така съм го чувал и така би трябвало да е. Така го нарича и народът - а защо?? В многобройните разкази от овчари по планините или равнините от всички краища на България всички го наричат "каракачанско". Преди няколко години група самодейци създадоха клуб и нарекоха каракачанското куче българско овчарско, но аз, ние като клуб, както и МАКК не се подвеждаме по модерните течения, а съхраняваме част от българската автентичност и история. Ще си позволя да използвам още малко от българските книги, писани преди доста години:
"Анадолеца или Пашата, както му казваха още, беше най-хубавото куче на Петра. То беше голямо, черно, с дълга космата опашка и увиснали уши, каквито са ушите и кози ната на каракачанското куче." "Борба до смърт" от Й. Йовков
"По този вълчи друм стопаните отглеждаха своите едри кучета вълкодави, наричани каракачански кучета заради това, че са разселени по тези места от овчарите каракачани." "Небесна благодат" от Й. Радичков
- Наскоро вашият клуб организира изложба, как мина това мероприятие?
- Това беше не толкова изложба, а първи национален селекционен преглед на каракачанското куче. Това бе един празник за породата. Много добре организирано мероприятие, спонсорирано от известни фирми със своите класни продукти като Vobra-Carocroc, Hill`s, Bayer, Pic-co, Actavis, Leekom, "Галисман - Джамбо" и др. На първо място искам да поставя оценяването на кучетата. Това стана с помощта на видни каракачани - овчари от гр. Самоков,
стари овчари от с. Костенец и Якоруда. За нас беше чест тяхното присъствие. От друга страна пък тези овчари показаха явно емоцията при наличието на толкова много истински каракачански кучета. С тяхна помощ се отсъдиха призовите места за шампион на изложбата, както и най-типична кучка и най-типично куче, като изборът им бе единодушен. Публиката беше изключително внимателна и благодарна за всичко. Виждаха се много млади хора с голям интерес към породата. Бяха дошли участници от цяла България. Като не на последно място искам да подчертая, че кучетата в ринговете бяха изключително автентични и много добри представители на породата. Видя се разнообразието от съхранени различни подтипове при каракачанските кучета. Развъдниците на МАКК показаха своя дял в породата през дългите и трудни изминали години.За мен беше едно красиво мероприятие, изпълнено с чувства и възторг както от нас - развъдчиците, така и от всички, които присъстваха там.
- Мислиш ли, че българинът свързва каракачанското куче с българския дух?
- За мен е така. Наистина много хора свързват духа на българската автентичност с каракачанското куче и мисля, че е правилно. Това е едно куче, което в продължение на хиляди години е било по нашите земи. Съпровождало ни е във всичко и навсякъде. Знае се добре за суровия характер, както и гордостта на каракачанското куче. Качества, които носи всеки един българин дълбоко съхранени в себе си.
- Трудно ли е да се занимава човек с една примитивна порода?
- Ами мога да кажа, че не е лесно. Преди всичко трябва да се опознае много добре каракачанското куче като нрав, характер, поведение и всички останали негови качества. В днешно време за съжаление повечето хора целят грандоманството, искат кучето им да е дори и 100 кг и да е 1 метър високо и шарено. Почти всяко едно шарено куче от улицата е наречено с името каракачанско, а не е така. Много хора си позволяват да спекулират относно
името.Преди всичко човек трябва с помощта на много фактори да съзрее в истината за каракачанското куче, а това не става бързо. В развъдната дейност е известно правило, че хубавите неща става бавно. Нужно е много търпение, за да се произведе едно желано куче, особено при нашите кучета, които имат няколко подтипа.
- Защо е толкова модерно в днешно време каракачанското куче?
- Според мен то не е толкова модерно, ами може би повече универсално като порода. Не искам да обидя никого, но мисля, че е по-редно да познаваме на първо място националните ни породи като каракачанско куче, барак и българско гонче и след това останалите. Мисля, че в последните 10 и повече години съвсем малко се направи-именно за тези три български породи кучета.
- Как трябва да изглежда каракачанското куче според теб?
- Ще се помъча да отговоря кратко, защото отговорът на този въпрос е много дълъг.
На първо място, каракачанското куче трябва да има много типичен и плътен глас - нещо, което е и все още впечатлява останалите малко овчари, както и запалените любители. Следва много добре навитата опашка -признак на храброст, както и наперените движения, защото при кучетата с вродено къса опашка няма как да се види. Трябва да има хармонично тяло.
Да е компактно. Широката предница е желана при всички -символ на силата, която притежава кучето.Главата - най-оспорваният момент, за експерта са нужни няколко секунди, за да разпознае чистопородното куче. Изражението и погледът на каракачанското куче са най-важни. Очите са пълни с история. Те са щастливи и мрачни, спокойни и бурни - трудни комбинации, които каракачанското куче владее добре. Характерът трябва да бъде уравновесен.
- И да завършим с последен въпрос - колко струва едно малко каракачанско кутре?
- За мен те са безценни. Човек не взема просто едно малко кученце, а взема част от българщината. Всеки един стопанин на такова куче може да се гордее с него. Каракачанското куче с нищо не отстъпва на останалите породи, напротив, това е единствената автохтонна национална патентована порода, официално регистрирана в патентното ведомство на Министерството на земеделието и горите в Република България.
Текста е взет от списание „Оръжие + Лов и Куче“ - май 2007г.
Коментари (8)
zdr : гост
tyrsih iz neta forumi za karakachankite no nemojah da otkriq
август 05, 2008
:) : гост
az imam karakachanka i iskam s neq da uchastvam v nqkoq izlojba no neznam kade ima izlojbi i koga i kakvo e nujno da uchastvam.ako moje da mi kajete nqkoi forum za izlojbi na chistokryvni karakachanki da se registriram i da uchastvam
август 05, 2008
IYI : гост
stana duma v intervyto za klub na karakachanskoto kuche,tezi,koito sa navlezli v tazi tema,znaqt,4e ima hora pre4e6ti na razvitieto na porodata i jivee6ti ot parite na 4lenovete na kluba,bez da imat zagrijenostta i patrioti4nata identi4nost,i kradat ky4eta zaedno s mytri(takiva ne6ta sa stavali v kv.Suhodol,sigurno i ne samo tuk) takiva hora nito imat pravoto da se narekat patrioti,nito da se dokosvat do karaka4anskoto ni ky4e!
юни 14, 2008
Кога : гост
Когато станат за гледане,че още не са във форма.
май 28, 2008
... : гост
ot varna sam i imam karakachanka na 50dni.iskam da chlenuvam v klub za karakachanki.kak da se svarja s vas.do sega sam imal koli i nemska ovcharka ,no karakachankata e savsem drugo neshto.ot sega pokazva harakter.tova mi beshe mechta i nay posle se sbadna.nyamam kompyutar,a gsm mi e-0886851916.kazvam se emil i shte se radvam da se svarjite s men.ili mi prATETE VASH NOMER SAS SMS AZ DA SE SVARJA S VAS.
декември 09, 2007
... : гост
По принцип на някой от изложбите има ринг за кучета без родословие. На Панчарево пак беше така. Опитай.
септември 10, 2007
karakachanka : гост
iskam da popitam ako moje i da mi odgovorite az imam karakachanka i iskm da go zaveda na izlojba no nqma sertifikat mojeli da se qvi na izlojba bez sertifikat za aftentichnos
