|
Тип Членестоноги (Arthropoda) — тази изключително важна за човека съставна част на животинското царство, са като една огромна жива мрежа, която обхваща насекомите, паякообразните, ракообразните, стоножките и още няколко сродни форми. Паякообразните обхващат много разнообразни видове, вкл. скорпионите, паяците, кърлежите, сенокосните и др. Кръвосмучещите кърлежи често са преносители на болести: възвратен, коремен и петнист тиф и северноамерикански петнист тиф (от областта на Скалистите планини). Смъртоносни за човека обаче са само микроорганизмите, приютени в тях, а самите животни са безвредни. От друга страна, паяците и скорпионите са опасни.
Арахнидизмът е отравяне или отровно ухапване или ужилване, причинено от отровно паякообразно. Единствено опасни за човека сред паякообразните са паяците и скорпионите, и то не всички. Ухапванията на някои други паякообразни могат да бъдат особено опасни за малко хора, но реакциите, колкото и да са остри, се окачествяват просто като алергии. Паякообразните нямат крила като насекомите и им липсва системата от антени, така характерна за клас Насекоми. Те са разпространени почти навсякъде. Паяците например се срещат от големите надморски височини (били са хващани, обрулени от вятъра, прикътани във вдлъбнатините на самолетните крила) чак до крайбрежните райони на морето, където се спускат на малка дълбочина, като задържат вдишания въздух в мехура. Те са стара, лесно приспособяваща се и бързо размножаваща се група. Същинските паяци принадлежат към разред Araneae, макар че сенокосните (разред Phalangida) и т. нар. солифуги (разред Solpugida) също навсякъде се смятат за паяци, така както и паяците погрешно се смятат за насекоми. В същност различията са съвсем осезаеми и няма паяк, същински или не, който да може да се нарече насекомо в който и да е смисъл на тази дума. Почти всички паяци са отровни; с отровата си те парализират и убиват плячката си, която често е много по-голяма от самите тях. Малко имат обаче достатъчно дълги зъби или достатъчно токсична отрова, за да бъдат опасни за здравето на човека. Ухапването на малко от тях би могло да се сравнява по степен на опасност или на болезненост с ужилването на оса или пчела. Но има няколко вида, които са изключително опасни. Паякът може да накара човека да изпадне в ужас и погнуса почти както при вида на змия. Хората се страхуват от него и го мразят много повече, отколкото заслужава. В същност той е полезно животно и принася повече полза, отколкото вреда. Паяците не унищожават нищо и по никакъв начин не съперничат на човека с препитанието си. Те упражняват необходимия естествен контрол върху насекомите. И все пак тези малобройни представители, които могат да наранят човека, също трябва да се отбягват. Болката, изтръпването и гърчовете в мускулите, които се появяват след ухапване, допълват картината и а най-големите мъчения, които могат да сполетят човека. В Съединените щати род Latrodectus включва видовете, които са потенциално най-смъртоносни за човека. На първо място е черният отровен паяк латродектус (L. mactans). Отровна е женската, чието убождане, макар и рядко фатално, може да бъде мъчително и много болезнено. Усещането наподобява парализираща болка, която преминава през всички крайници и през корема. Този вид е широко разпространен навсякъде в Съединените щати. Най-често се среща в южните селскостопански райони и през Мексико и Централна Америка достига чак до Южна Америка. Среща се и в незастроените парцели на големите градове. Обитава също много от Бахамските острови, Големите и Малките Антилски острови, както и Хавай. Ето и някои близки родственици на този паяк, които причиняват наранявания на човека, но много рядко смърт: L. tredecimguttatus — разпространен с по средиземноморското крайбрежие; Latrodectus hasselt — в Австралия, Нова Зеландия, Нова Каледония и на други южни тихо океански острови; Latrodectus indistinct — в Южна Африка. В своето забележително проучване „Черният паяк латродектус — най-отровният американски паяк" Торп и Уудсън изброяват всички познати случаи на наранявания и смърт, причинени от него през периода 1726—1943 г. в САЩ. Били са регистрирани 1291 ухапвания, 55 от които са се оказали фатални. Почти сигурно е, че този списък е непълен. В регистрираните случаи са били замесени и два подвида. Сега има противоотрова срещу ухапването на черния паяк латродектус, но тогава не е съществувало такова средство. Изглежда, в САЩ са разпространени три подвида на латродектуса (L. m. mactams, m. texanus и m. hesperus), които имат може би различна токсичност, но си приличат по общия механизъм на ухапването. Отровата се произвежда от жлези, разположени в главогръда, и се стича по съвсем тесни каналчета, които преминават през горните сегменти на хелицерите и достигат до двата зъба. Отровата се вкарва чрез убождане, а не чрез ужилване или истинско ухапване, тъй като тук не участвува никакъв челюстен механизъм — устните органи на паяците са пригодени за всмукване. Черният отровен паяк латродектус е малко, лъскаво черно същество с яркочервено петно, често във формата на пясъчен часовник, разположено от долната страна на по-големия сегмент на тялото. Среща се предимно, но не единствено в селскостопанските райони и следователно нещастните случаи са повече в слабо развитите области, където канализацията е по-примитивна. Дървените клозети са любимото убежище на този паяк. Като санитар в Масачузетската национална гвардия през 1944 г. (тогава бях на 16 години) бях повикан да лекувам един младеж, който беше използувал един запустял дворен клозет. Беше ухапан по пениса от черния паяк латродектус. Състоянието му беше отчайващо, когато линейката стигна до лагера. Остана жив, но по едно време смяташе, че ще умре. Черният отровен паяк латродектус не е отявлен враг на човека. В действителност е плахо същество и както повечето паяци живее на скрито. Ако обаче попадне в обувка и бъде приклещен, естествено, ще опита да се защищава. Относително големият брой на регистрираните случаи, станали в дворни клозети, се дължи на лошото зрение на животното. Подобно на другите паяци то реагира автоматично на вибрации, които започват, когато плячката се блъсне в паяжината. Нападението му е насочено към мястото, откъдето е дошло обезпокояващото вибриране. Обикновено клозетите се славят с многобройното си население от насекоми и е съвсем естествено черният паяк да изплете паяжината си именно там. А хората са толкова уязвими на това място. Има още пет опасни вида, които се срещат в САЩ, но никой от тях не може да се мери с черния паяк латродектус, макар че два от видовете са в близко родство. L. geometricus — среща се в Южна Флорида, а навярно и в Южна Каролина. По големина и окраска прилича на черния паяк, макар че характерното петно с форма на пясъчен часовник е по-скоро оранжево, отколкото червено. Коремната окраска е ярка и многоцветна. Този вид се среща в Централна и Южна Америка, на Антилските и Бахамските острови, по тихо океанските острови, в Африка, Австралия и Индия. Очевидно вероятността от убождане е много по-малка и последиците от въздействието на отровата му, макар и сериозни, не са били регистрирани като смъртоносни за човека. L. bishopi — смята се, че е ограничен само в южната половина на Флорида. Прилича на L. geometricus и някога е бил смятан за негова разновидност. Убожданията са редки и по-леки, отколкото при черния паяк латродектус, макар че в общи линии си приличат. Loxosceles reclusa — средно голям, дългокрак паяк с кафеникав цвят. Това е къщен паяк. Убождането се усеща като ужилване от пчела, но последиците са много по-сериозни. Високата температура и изтръпването свидетелствуват за въздействие върху органични системи, но причина за безпокойство е преди, всичко самото местно увреждане. Образуват се мъртви тъкани въпреки приложеното лечение и често стават инфекции. И в най-добрия случай убождането е неприятно преживяване, а са регистрирани и 7 смъртни случая. Chiracanthium inclusum — изключително дребно зеленикаво бяло паяче (дължината му е около 8 мм). Ухапването му е невротоксично. Отровна е не само женската, но и мъжкият паяк, макар че не са склонни да хапят освен при съвсем необикновени обстоятелства. Рядко се съобщава за нещастни случаи. Среща се в много райони на САЩ. C. diversum — типичен за Хавайските острови и по-склонен да боде от сродния му C. inclusum. Убождането на това дребосъче е болезнено, но няма съобщения, че е смъртоносно. При един широко разгласен случай от 1956 г. за една жена, която умряла, в същност е имало нещастно съвпадение. Аутопсията разкрила, че причината за смъртта е друга и няма връзка с убождането. Като малък работех в един бакалски магазин, където слушах много истории за ужасния космат паяк птицеяд. При всяка новопристигнала партида банани се разказваше за пренесени със стоката паяци, които изскачат внезапно от големите купчини жълто зеленикави плодове и поразяват жертвата със своето моментално убождане. Такива истории се разправят и днес и са се утвърдили като общоприета версия. В действителност паяците птицеяди (сем. Aviculariidae) са спокойни, хрисими и не много отровни същества и не са много опасни за човека. Ужилването от пчела е точно толкова болезнено, но е по-опасно, отколкото редките убождания на някое от тези интересни създания. Сем. Птицеяди се състои от около 600 вида: около 30 са разпространени в югозападните райони на САЩ, 270 — в Централна и Южна Америка, на много от Карибските острови, в няколко големи области на Африка, Австралия и Индия, в Мадагаскар, Нова Гвинея и Шри Ланка. Тарантулите (сем. Tarantulidae) дори не са паяци, а образуват отделен разред паякообразни, познати като камшичести скорпиони (Pedipalpi). Те са къси и плоски, с изключително дълги крайници: първата двойка са разположени както при богомолката, но са хоризонтални и служат за хващане, а втората образуват дълги, камшикообразни пипала. Тези. паяци са разпространени навсякъде в тропиците, субтропиците и в някои по-топли умерени зони. Изобщо не са опасни за човека. За голяма част от човечеството съществува обаче и същински паяк, който е бил наречен тарантула дълго преди животните да бъдат наименовани и разделени според съвременната научна класификация. Става въпрос за южно европейския паяк ликоза (Lycosa narbonensis), чието убождане е известно като отровно още от времето на римляните. Това въздействие обаче е било значително преувеличено през Средновековието и е намерило израз в невъобразими изблици на масова истерия, която е придобила формата на див, яростен танц. В основата му е залегнала специално композираната музика тарантела. Името произлиза от южно италианския град Таранто, където в древността се препоръчвало непрекъснато танцуване като единствен лек против убождането на този паяк. Смятало се, че ако танцуването не продължи, докато симптомите не утихнат, ще настъпи смърт. Танцът придобил заразителна сила и прераснал в странната истерична мания, наречена тарантизъм. В същност не е известно дали паякът наистина има нещо общо с цялата тази история. Френският ентомолог Фабр е изучавал този паяк и е установил, че ухапването му действува веднага фатално на насекомите; при едно малко врабче обаче смъртта настъпила след 3 дни, а при една голяма къртица — след 36 часа. Ученият прави заключението, че убождането ще бъде сериозно за човека и че трябва да се вземат всички възможни мерки, за да се противодействува на отровата. Ликоза са дългокраки паяци, често наричани вълчи паяци. Паяците птицеяди живеят дълго и са месоядни. В някои райони те могат да живеят близо един до друг, но не и на колонии. Всеки управлява свое собствено царство, като се разполага на най-разнообразни места: от гнездо в клоните на някое високо дърво при едни видове до дупка в земята, дълбока 60 см, при други. Когато бъде нападнат, паякът птицеяд се повдига на четирите си задни крака и посреща натрапника със зъби. Отровата е много слаба. Проф. Уилям Дж. Берг, който е изучавал тези животни повече от 30 години, е изпробвал отрова от 26 вида: 12 от пробите е изпитал на себе си. В книгата си „Птицеядите" той заявява: „Доколкото съм могъл да определя, всички видове в Съединените щати са безвредни за човека. Възможна е болезнена местна реакция, причинена от някои тропични видове, но не са известни смъртни случаи освен може би при анафилактичен шок. В Австралия има три вида паяци, за които се знае, че са най-малкото вредни за човека: червеногърбият паяк (L. hasselti) и паяците, които плетат фуниевидни паяжини (Atrax robustus и A. formidabilis). Червеногърбият паяк е причинявал и смъртни случаи, особено при малки деца. Той обича уединението и най-често е наранявал хора в откритите отходни места. Добре е да се отбягва, но рядко представлява заплаха. Имало е, разбира се достатъчно инциденти, за да се оправдаят създаването и производството на противоотрова. От Южна Африка се съобщава за наранявания и за някои смъртни случаи, причинени от Latrodectus indistinctus и L. geometricus. Един вид от род Harpactirella (вероятно lightfotti) също е известен като опасен. Трудно е да се определя точно кой вид е причинил няколкото смъртни случая, за които се съобщава, макар че туземците се страхуват от женската L. indistinctus. Не е необходимо, нито възможно да се обхванат всички паяци, но като че навсякъде, където се срещат отровни форми, важат едни и същи правила. Паяците са полезни унищожители на насекомите и рядко нападат човека, освен ако той не им се натрапва, а дори и тогава нападат много рядко. Рядко са опасни, а още по-рядко — смъртоносни. Малко са видовете, които могат да убият човек. За нещастие смъртните случаи най-често са сред малките деца. Ако се намирате в район, където се срещат отровни паяци, научете се да ги разпознавате и ги отбягвайте. Внимавайте, когато използувате примитивни и други отходни места, където се срещат много насекоми. Ако спазвате тези правила, вероятността да станете жертва на паяк е много малка. Английски учени са изчислили, че върху 1 декар пасищна площ може да има 5,5 млн. паяка. Следователно вероятността от среща с паяк е огромна и въпреки това дори леките наранявания са голяма рядкост. А ако това се случи, може би все пак ще бъдете благодарни, че не е била оса или пчела. Скорпионите (разред Scorpionida) са известни от дълбока древност и е почти сигурно, че са били първите сухоземни паякообразни. Те са отровни нощни същества, които обичат уединението; срещат се в почти всички топли райони по света. Разпространени са особено много в пустините и по-малко — в умерените зони. Приспособяват се изключително лесно и издържат на силна горещина. Съществуват около 650 вида, разпределени в 6 семейства. Някои са много опасни за човека. Отровният апарат на скорпиона е разположен на върха на петчленната му опашка, която представлява част от коремчето му. На края има единично остро жило с две съвсем миниатюрни отворчета. При 18-сантиметровия африкански скорпион (Pandinus imperator) жилото е огромно, а отровата — изобилна. Още по-голям е раковият скорпион от Суматра, но тъй като е скромен обитател на затънтените гори, никога, поне доколкото ми е известно, не е бил обвиняван, че е жилил човек. Щипците, т. нар. педипалпи, са безопасни. Истинската опасност се състои в това, че тези животни обичат да влизат в човешките жилища. За повечето редовни читатели на приключенска литература е познат изразът „скорпион в обувката рано сутрин..." Скорпионите са много по-коварни от паяците. Те редовно се настаняват в леглата, шкафовете, бюрата, обувките, под килимите и мебелите — с една дума, почти навсякъде във и около човешкото жилище. Сред природата се срещат под кората на дърветата, под листата и скалите. Нощем изпълзяват на открито и неизбежно се появяват по домовете, а дори и в превозните средства. За онези, които не внимават и не са особено наблюдателни, е рисковано да живеят в райони със скорпиони. Обикновено инсектицидите действуват срещу всички видове и често се използуват с отличен резултат на малка затворена площ. Добре е детските креватчета и кошарки да се слагат на известно разстояние от стените, а краката на мебелите в детската стая да се топят в кутии с газ за осветление. Децата, разбира се, са много по-чувствителни към отровното ужилване. В Съединените щати се срещат около 40 от познатите 650 вида. Сред тях има безопасни, отровни и такива с болезнено ужилване. Обикновено към отровните се причисляват два северноамерикански вида: Centruroides sculpturatus и C. gertschi. Те се срещат в крайните югозападни райони. Д-р Хърбърт Л. Станк, бивш директор на лабораторията за проучване на отровни животни при Държавния университет в Аризона, съобщава, че само в Аризона за 25 години са били отбелязани 67 смъртни случая. Върхов месец е юли и това е лесно обяснимо. Скорпионите се срещат както паяците по целия свят, но най-често в тропиците. При тях обаче има повече опасни за човека видове, които представляват много по-сериозен проблем, отколкото при паяците, Докато опасните паяци бодат рядко, ужилванията от смъртоносни скорпиони са много по-често явление. В Северна Америка, главно в САЩ и Мексико, от скорпиони загиват много повече хора, отколкото от змии. Белу Оризонти е столицата на бразилския щат Минас Жерайс. Разположен е на 900 м н. в. и има население около 1,5 млн. души. А само през 1954 г. са получили спешна медицинска помощ след ужилване от скорпиони над 171 души. Алжирците страдат много повече от скорпиони, отколкото от змии, а суданският вид Leiurus cinquestriatus е по-страшен от много по-опасни влечуги. Определено опасни са и някои от видовете, разпространени в Индия, както и други африкански видове. Единствено в Нова Зеландия и Океания не съществува такъв проблем. Често скорпионите живеят около жилищата на човека. При един лов, наречен от д-р П. Ж. Деорас от Хафкинския институт в Бомбай „случаен", били уловени 14 903 скорпиона в район с 13 000 жители. Ако претърсването е било по-внимателно, несъмнено броят им щеше да бъде много по-висок. Когато бяхме в Ангола (в пустините Мохамед и Намиб) аз и жена ми често попадахме в райони, гъмжащи от скорпиони. Нощем се срещаха на няколко крачки, а често и по — нагъсто. Веднъж ми се наложи да лекувам и един юноша, който беше седнал гол върху скорпион. Кракът му беше схванат в продължение на 24 часа, но други сериозни последици нямаше. От лекуващия се очакваха драматични ефекти и аз не си ги спестих. След като „приспах" малкия с антихистамин, залепих едно аспиринче върху раната и я превързах. Това „видимо" лечение беше високо оценено. Може би ще бъде полезно да разгледаме един случай на ужилване от скорпион, описан от д-р Деорас в сп. „Проуб" от 1961 г. Произшествието се случило в Ичалкаранджи, Индия, две години преди това. Нападателят бил Palamneus sp. Поместваме описанието с малки съкращения: „Беше докарано 15-годишно момиче, ужилено от скорпион час и половина преди това. Беше в състояние на припадък, потеше се обилно, кожата му беше студена и лепкаво влажна, тресеше го, пулсът не се долавяше. Скоро след ужилването момичето беше повръщало 4—5 пъти и се оплакваше от парене в корема. Веднага направихме 2 инжекции: с корамин в 25%-ова глюкоза — 100 см3 и 10%-ов калциев глюконат — 10 см3. Пациентката се почувствува по — добре и пулсът й започна да се усеща. Скоро след това тя отново затрепера и пулсът й изчезна... Тогава беше инжектиран 0,5 см3 адреналин... и в добавка — антихистамин, но потенето и треперенето продължиха... Потенето беше така обилно, че дрехите трябваше да се сменят на всеки половин час. Когато тръпките намаляха, започна хипертонична салинация. Още с постъпването започнахме да даваме кислород. .. Пациентката беше с напълно ясно съзнание и отговаряше на всички въпроси. Потенето продължи и момичето започна да чувствува затруднение при дишането... не й достигаше въздух, беше неспокойна и накрая почина (15 часа след ужилването), като от устата и ноздрите й изтичаше обилна пенлива течност." Някои представители на подклас Устнокраки многоножки (Chilopoda) достигат големи размери и са опасни за човека. В югозападните пустини на САЩ се срещат Scolopendra heros; те достигат 15—20 см и хапят (а не жилят) болезнено. Не е известно да са причинявали смъртни случаи. Отровата се произвежда в жлези, разположени в основата на челюстите, и се вкарва единствено чрез ухапване. Тропичните азиатски видове достигат почти 30 см и според сведенията ухапването им е много тежко. При нещастни случаи в Индия и Бирма жертвите са били приковавани на легло по цели три месеца. Един малайски вид (отличителните му белези не са ми познати) според сведенията е особено опасен и ухапването има по-силен ефект, отколкото ухапването на някои местни усойници. Сравнително малко са сведенията за тропичните устнокраки многоножки и човек трябва да е предпазлив с тях. Очевидно много видове са безвредни, някои хапят поразяващо, а други могат й да са много по-опасни. Някои видове от клас Chilopoda в Шри Ланка също могат да бъдат особено опасни. Сведенията са объркани и често противоречиви, но се препоръчва предпазливост при всички случаи, където съответният вид не е познат като безвреден. Тъй като са били идентифицирани повече от 1500 различни вида, по-добре е всеки, който не е специалист и не може да ги разпознава, да не се занимава с тях. Известните около 6500 стоножки (подклас Diploda) се различават от устнокраките многоножки по няколко очевидни белега: те са предимно растителноядни (смята се, че всички устнокраки многоножки са месоядни) и имат по две двойки крачка от двете страни на всяко членче от тялото — всичко около 200 крачка (устнокраките многоножки имат по една двойка крачка на всяко членче от тялото). Не е известно да са отровни и обикновено не е опасно да се пипат. Могат да отделят циановодородна киселина, която може да причини обрив. Известно е, че малки животни са ослепявали от тази киселина. Един вид от род Spirostreptus, разпространен на Зондските острови, и един от род Julus от о. Амбон са прочути като отровни, макар че в най-добрия случай това изглежда съмнително. Има един-два вида, от които жителите на Малая се страхуват, но очевидно без основание. И тук сведенията са противоречиви и липсва достатъчно информация. Оказва се обаче, че повечето, ако не всички стоножки по света са безопасни за човека. Един представител на разред Uropygi — Ecrebiche bois, който се среща в Хаити, всява страх поради известния си навик да отделя киселина. Познат също като оцетник, той мирише на киселина и наистина отделя неприятно вещество. В действителност истински застрашени са само очите, и то на дървосекачите. Някога Хаити изнасяше главно дървени трупи и славата на тези животни датира оттогава. Според сведенията някои паяци от разред Solpugida могат да причинят неприятности. Един от големите обитатели на северноамериканските пустини е прочут с болезненото си въздействие; обикновено той може да се види на пясъка, повдигнал предната си половина и застанал в бойна поза. За нещастие и за него липсва конкретна информация. Паякообразните са много и са разпространени по цял свят, но в никакъв случай не са напълно проучени. Повечето от тях са безвредни, някои бодат болезнено и дори опасно, а истински опасните са съвсем малко. Както видяхме, в известни райони на света някои от скорпионите убиват повече хора, отколкото змиите. И всеки, който посещава места, където са разпространени тези видове, трябва да научи колкото може повече неща за тях. На много места ужилването или убождането на паякообразни е единствената опасност, с която трябва да се съобразяваме.
Автор: Роджър Карас
 |
