Marmota marmota - Сънят е храна. Възможно ли е да се избегнат зимните студове? Прилепът, сънливецът, мармотът и някои други бозайници са решили този проблем много просто: сгушени в мекото си убежище, те спят дълбок сън. И после — защо да се мъчат да си търсят храна, която все по-трудно се намира по това време, като могат да си почиват повече от 4 месеца! Всяка сутрин мармотите излизат от дупките си и се пръсват из тревата. Един се изляга на някоя скала и се припича на слънце, други се боричкат, повечето се хранят. Пътечки от утъпкана трева очертават пътя им от една дупка до друга, до някой камък или се губят сред ливадата. Най-възрастните мармоти познават околността до най-малки подробности и въпреки че са много любопитни, те са недоверчиви към всичко, което им изглежда необичайно. Алпийският мармот живее на малки колонии в Алпите и Карпатите на височина между 1500 и 3000 м.
Голямото пролетно почистване. Леговището на мармота е галерия с дължина 3 — 10 м и диаметър около 20 см, която завършва със „стая", широка 1 м. То се намира на 1 — 1,5 м под земята. Когато снегът се стопи, мармотът разчиства натрупалите се пред входа на леговището камъчета и пръст и предприема основно почистване —изхвърля навън старото сено. Някои от дупките се използуват постоянно, други служат за убежище само понякога и не са свързани с галерии. Те са разположени по периферията на територия с дължина и ширина по няколко десетки "метра и спестяват на мармота необходимостта да бяга дълго, за да се спаси от опасност. В сравнение с други диви бозайници, които разчитат най-вече на острото си обоняние, зрението на мармота е добро.
Наши приятели
Дължина на тялото 60 см (+ 15 см опашка). Маса 5 — 7 кг. Продължителност на живота 13 години.
Алпийският мармот прекарва зимата под земята в летаргия. Когато игличките на лиственицата пожълтеят, преди да паднат, той струпва в дъното на леговището си тревата, която е изсушил. През октомври малко по малко се вцепенява и температурата на тялото му спада до около 9 °С. Свит на кълбо, вкочанен, студен, той изглежда като мъртъв. Сърцето му обаче бавно бие и той диша. Напролет камбанките на солданелата са предвестници на неговото пробуждане.
Като всички гризачи алпийският мармот има здрави резци. Те нарастват непрекъснато, а от постоянната употреба крайчетата им са заострени като длето. Следите на мармота могат да се видят напролет, малко след пробуждането му, по останалия тук-там сняг.
Силуета на прелитаща хищна птица е добре познат на мармота. Изправен на някой камък, той го забелязва и пронизително изсвирва. Незабавно всички останали се спускат към най-близкото убежище. По-късно един по един започват да надничат от дупките си.
Малките, 4 — 5 на брой, излизат от леговището, в което са се родили, през юли. Те са непредпазливи, допускат чуждо присъствие близо до себе си и често стават жертва на хищници. На 2-годишна възраст те вече са напълно пораснали. Майка им ги кърми 35 дни.
