Критически анализ на състоянието на Западносибирската лайка

Знаете ли до колко е агресивно кучето ви? Ако знаете пишете ни? Опишете ни неговата агресивност и към кого е насочена?

Търсете в Зоомагазина

Промоции

Новият брой на

Книги

Разни

Намирате се в: Начало

Кучета

Критически анализ на състоянието на Западносибирската лайка

08 май 2004

Западносибирската лайка е най-поулярната порода от групата на северните ловни кучета не само в Русия, но и в редица европейски държави като България, бивша Югославия, Словакия, Чехия, и т. н. Достигнатите високи селекционни резултати както по отношение на екстериора, така и на работните качества са причина породата отдавна да фигурира в регистрите на Международната федерация по кинология (FCI). Въпреки достойнствата и непрестанно демонстрираните успехи на западносибирските лайки в продължение на десетилетия, в кинологията са на лице въпроси, които остават неизяснени.

Лайка по праву называется необходимейшим орудием труда охотника, его правой рукой и верным другом в его нелегком и опасном труде. Мазовер А.П.

Критически анализ на състоянието на Западносибирската лайка

Едни от най-съществените спорове са около тенденциите на самото развитие на породата - наличието на вътрепородни типове и реална височина при холката .

I. Относно вътрепородните типове като цяло в кинологията, трябва да се подчертае, че във всеки един етап от формирането на повечето породи се разграничават различен брой повече или по-малко сходни типове. В селекцията една от първите задачи е консолидирането на породата и стремеж към постепенно сближаване между отделните типове до момента на тяхното пълно сливане. Показател за това са най-популярните породи, при които селекцията е довела до такава консолидация, че се създава впечатление за възпроизводство ?по шаблон?. Процесът по консолидация на породата е толкова по-труден, по-дълъг и по-изразен, колкото изходните породи са по-отдалечени една от друга по призход, екстериор и работни качества. Това е напълно нормално и никъде не служи като основание за разделяне на породата.

За да се получи ясен и точен отговор на проблема относно вътрепородността при Западносибирската лайка, е необходимо да се отговори на няколко въпроса:

1. До колко Хантейското (остяцкото) и Мансийското (вогулското) местни отродия лайки, от сливането на които е създадена Западносибирската лайка, са толкова различни, че да немогат да се слеят в една порода, както се опитват да убеждават някои съвременни автори?

2. Какво е в момента състоянието на Западносибирската лайка?

3. До каква степен е напреднала консолидацията на породата и при евентуално диференциране на вътрепородни типове няма ли да се предизвика регрес? Какви ще бъдат последиците от това не само в Русия, но и в международен план?

4. Ако наистина съществуват проблеми с консолидацията на породата, какви са причините, които ги предизвикват и как могат да се коригират допуснатите пропуски?

На първия въпрос може да сe отговори единствено на базата на работите на изтъкнати автори от края на миналия век и налото на нашия век. След подробно проучване на трудовете на безпорните авторитети княз А. Ширинский-Шихматов, М. Дмитриев-Сулима, А. Смирнов, Ф. Крестников и други, стигаме до логичния извод, че различията между отделните отродия не са толкова големи, че да възпрепятстват сливането им в една добре консолидирана порода. От друга страна, още през втората половина на XIX век започва смесването между различните отродия. С времето процесът все повече се засилва. Естествено продължение на явлението се явява стандартът на така наречената "Уральская лайка" публикуван от Ф. Крестников през 1930 г. Същата с пълно право може да се разглежда като прототип на съвремената Западносибирска лайка.

Върху формирането на Западносибирската лайка се работи повече от полвин век. Основната цел е създаване на заводска порода с добре изразени екстериорни и работни качества. В изпълнението на задачата вземат участие не само видни кинолози, но и редица специалисти от всички области на животновъдната наука.

Голяма част от привържениците на съществуването на вътрепородни типове в породата се базират основно на работата на един от най-изявените изследователи на лайките - А. Войлочников ("Охотничьи лайки" - М., 1982.). Но в същата книга авторът казва: "Като цяло съвременната Западносибирска лайка като заводска порода, се намира на прага на своята пълна консолидация. Тя притежава неповторима красота на външните форми в съчетание с добри ловни качества и заслужено се явява гордост за родната кинология".

Изказването е направено преди повече от 15 години - не малък срок в развитието на породата, разбира се при правилно, научно обосновано водене на селекционния процес.

Всичко, изтъкнато по-горе дава основание да твърдим, че вече е практически невъзможно да се намерят типични, без примеси представители на отродията, участвали в създаването на породата. Ако съществуват подобни животни, те трябва да се разглеждат като крайни варианти и по възможност да се изключват от селекцията.

Изхождайки от историята на Западносибирската лайка е допустимо да се очаква, че в настоящия момент породата е достатъчно консолидирана, с отличен екстериор и превъзходни работни качества. Като цяло това е неоспорим факт. Въз основа на лични наблюдения, на изложби в Русия, България, Словакия и Чехия Западносибирската лайка е сравнително еднотипна с ясно изразени породни белези и добър екстериор. Навсякъде пребладава типът, който се препоръчва от действащия в момента стандарт. Не са рядкост и такива кучета, на които екстериорът почти се препокрива с идеала на породата. При това положение е нормално да се очаква че в Русия, родината на лайките, породата е в своя разцвет и се ползва с голяма популярност.

Настъпилите през последните години политически и икономически промени, съпроводени с премахването на старата централизирана система за водене на племенната дейност, роенето на множество клубове и организации, не винаги управлявани от достатъчно компетентни специалисти, закриването на съществуващите големи развъдници доведоха до известно задържане и дори връщане назад в селекцията. Но това в никъкав случай не може да се изтъква като мотив, за да се отрече постигнатото в миналото и всичко да започне от начало.

Съществуват и положителни примери за подражание. Като такъв можем да посочим създадения в Удмуртия развъдник. Все още са на лице немалко качествени кучета с които може да продължи развитието на породата. Не са редки случите, когато такива кучета се изнасят зад граница. При това положение не е трудно да се достигне до извода, че едно евентуално диференциране на Западносибирската лайка на два вътрепородни типа ще има само отрицатални последици. Редица експерти ще имат основание да дават предимство на крайните варианти. Кучетата, които са носители на сега приетия за идеален тип ще остават назад и ще бъдат изключени от селекционния процес. Като резултат в недалечно бъдеще различията ще се задълбочат до такава степен, че практически в рамките на породата ще се сформират две отделни породи. Ако се достигне до този момент, разделянето ще е неизбежно и ще сложи край на същестуването на Западносибирската лайка. До тази фатална развръзка ще се достигне още по-бързо, ако се приеме предложението на накои кинолози двата типа да се оценяват отделно.

Не трябва да се пренебрегват и последствията от предлаганото разделяне в международен план. Във всички случаи ще възникнат проблеми с FCI. В следствие на рязката и не добре обоснована промяна в насоката на селекция ще се появи объркаване в организациите занимаващи се с развъждането на породата. На изложбите под егидата на FCI ще се оценява по утвърдения от нея стандарт, който вече ще се отличава принципно. В резултат на това в много европейски страни Западносибирската лайка ще се превърне в рядка и проблемна порода.

Причината за съществуването в Русия на разнотипни и с влошени работни качества кучета се дължи на факта, че в последните години се води стихийна, научно необоснована селекция. Тя се диктува не от законите на животновъдната наука, а в доминирането на личностни пристрастия и вкусове, пренебрегващи създаденото до момента. В резултат на това действително може да се стигне не до преминаване на споменатия от А. Войлочников "праг", а до довеждане на породата до прага на разпадането.

Единственият възможен път за възтановяване и усъвършенстване на качествата на Западносибирската лайка, е да се утвърди единен стандарт, който да се зачита стриктно от всички експерти и да се наблегне в селекцията на съчетаването на добър екстериор с твърдо обособени работни качества. Необходимо е към оценяването и решаването на съдбата на даден разплодник да се подхожда обективно, с разбиране на насоката на развитие на породата. Критерият не трябва да бъде материалното или общественото положение на собственика, а качеството на представяното животно. При спазването на тези условия породата не само ще бъде съхранена, но ще се увеличи нейната популярност както в Русия, така и в чужбина.

II. Друг въпрос , около който продължават споровете вече много години е ръста (височината при холката) на Западносибирската лайка . Между размера на кучето и работните му качества безспорно съществува определена зависимост и затова на този въпрос трябва веднъж за винаги да бъде даден добре аргументиран отговор.

За да се получи такъв отговор, въпросът трябва да се разгледа преди всичко от два аспекта:

1. Развитие на породата в исторически план.

2. Връзка между работните качества и размера на кучето.

Като допълнителен източник на информация могат да се ползват и данните за близки породи. В случая това са представителите на групата на северните ловни кучета.

Първите по-сериозни сведения за двете местни отродия лайки от които преди всичко води началото си Западносибирската лайка са от княз А. Ширинский-Шихматов и М. Дмитриева-Сулима. Данните са от края на миналия век. Според тези източници и двете отродия са доста едри - над 60 cm.

Подобни размери са посочени и в "Стандарты промыслово-охотничьих собак" от 1925 г.: Вогульская лайка - 60-63 cm и Остяцкая лайка 63-64 cm.

Редица автори (Н. Швецов, Ф. Крестников, Ю. Ливеровский), проучвали породата през 30-те и 40-те години на нашия век, оспорват обективността на горните данни. Но показателите им за височина при холката се движат също в границите около 60 cm. Тяхно потвърждение се явява публикуваният през 1939 г. труд на И. Соколов "Собаководстве на Севере СССР". За оптимален размер на зверовите лайки авторът препоръчва 50-60 cm, а евентуална горна граница от 62 cm също се приема за нормална.

Когато се говори за историческо развитие на някоя порода задължително трябва да се отчита, че поставянето на животните в условията на индивидуални грижи и по-пълноценното задоволяване на хранителните им нужди (количествено и качествено) естестено води до по-пълна изява на генетичната им заложба за растеж. (Проявата на всички белези се дължи на взаимодействието: генетична заложба и околна среда.)

През 1966 г. се утвърждава стандарт на Западносибирската лайка, в който височината в холката за мъжки е 54-60 cm (средно 57 cm) и за женски 52-58 cm (средно 55 cm). В утвърденият през 1981 г. и действащ в момента стандарт размерите са съответно - 55-62 ст (средно 58,5 ст) и 51-58 (средно 54,5 ст). Забелязва се, че промяната както в абсолютни, така и в средни стойности е малка. За женските кучета тя е дори отрицателана. Имайки предвит ефекта на майката (ръстът на поколението зависи повече от ръста на майката, отколкото на бащата) имаме основание да твърдим, че тази промяна не може да окаже някакво по-същестено влияние върху ръста на поголовието като цяло, а оттам и върху работните му качества.

Друг показател, който намираме за особено съществен, е промяната в разликата в размерите между половете: -3 до +11cm (средно 4 cm) срещу -4 до +8 cm (средно 2 cm). Увеличаването на средната разлика във височината в холката между половете дава основание да се очаква засилване на половия диморфизъм. Това се констатира и при извършените от нас преки наблюдения върху множество породи от групата на северните кучета - при всички половият диморфизъм е изразен изключетилно ясно. Разликата между средната височина в холката за мъжките и за женските кучета е 5 cm. Във връзка с това промяната на размера трябва да се приеме като обоснована и естествена.

Аспектът относно връзката между работните качества и ръста на Западносибирската лайка е труден за коментиране. До момента по въпроса няма публикувани данни, които да се базират на статистически достоверна информация. Всичко се свежда единствено до наблюдения, а също така не са редки и случайте на авторски пристрастия.

Въз основа на наши проучвания сме стигнали до извода, че както прекалено едрите така и прекалено дребните кучета са малко пригодни за лов. Но това са общи положения, които не ни дават основание за сериозна препоръка, която да се отрази на стандарта на породата. За нас проблемът остава отворен и въпросът за идеалния ръст продължава да е актуален и обект на спорове.

Информацията, която имаме за ръста на другите породи от групата на северните ловни кучета не може да бъде от полза при определяне на идеалния размер на Западносибирската лайка. Причината е в голямата вариабилност: от 32-35 cm за женски Norsk Lundenhund до 58-63 cm за мъжки Jamthund . Едно по-задълбочено изследване на връзката между обектите на приложение, начините на лов и условията на околната среда, спрямо ръста на съответната порода може да даде по-обективна информация, но едва ли ще оправдае вложеното време и средства.

Много по-правилно е да се концентрира вниманието единствено върху Западносибирската лайка, без разпростирането върху други породи, за да се установи има ли зависимост между ръст и работни качества.

Всепризнатият за един от най-големите познавачи на лайките в Русия А. Войлочников, в своя труд "Охотничьи лайки" препоръчва за Западносибирската лайка височина в холката 58-64 cm за мъжките и 53-59 cm за женските.

Ние не можем да приемем твърдението, че за повишаването на ръстта на ловните лайки е допринесло кръстосването им с впрегатните и пастирските лайки. Ръстът не е основната разлика между трите групи северни кучета. По ръст ловните и врегатните породи са много близки. Например за Siberian Husky височината в холката над 60 cm за мъжките и над 56 cm за женските се приема като дисквалифициращ порок, а стандартът на наскоро утвърдената Чукотская ездовая посочва височина при холката съответно 53-58 cm за мъжките и 50-55 cm за женските кучета. Относно пастирските лайки, при тях изобщо не може да става дума за едър ръст (те рядко надхвърлят 50-55 cm). Съществуват множество по-съществени различия (пропорции на тялото, космена покривка, темперамент и т. н.), които характеризират отделните ползователни групи лайки. Следователно не може да се твърди, че като се прави отбор по едър ръст автоматично се прави отбор към впрегатен или пастирски тип.

При по-внимателно запознаване с проекта за стандарт на Западносибирската лайка и сравняването му с утвърдения със заповед Nо. 9 от 24. 03. 1981 г. на Министерството на селското стопанство на СССР и действащ в момента стандарт, се откриват следните по-съществени разлики:

Значително е разширена уводната част, която според възприетото от FCI типово съдържание на стандартите може да се приеме като точка "Кратка история". В значителна част от увода обаче се говори за работните качества на породатата, а не за произхода. Като най-спорен и даващ възможност за различни тълкувания и проблеми в бъдеще трябва да се отбележи следния текст: "В породата са се обособили два вътрепородни типа. Единият тип кучета е сух, със здрава конституция, с известно облекчение на костната система и удължена муцуна. Вторият тип е със здрава, суха конституция и сравнително по-къси уши ".

След прочитането на стандарта, в читателя се изгражда впечатление, че тези два типа са се диференцирали едва ли не в резултат на целенасочена дейност, съществуват реално в настоящия момент и на всяка цена трябва да се запазят.

Стандартът не е само отражение на моментното състояние на породата. Той е образец, идеал към който трябва да е насочена селекцията. Ако съществуват вътрепородни типове, обикновено те се описват в коментара към стандарта, където се изясняват особеностите на всеки един от тях, предимствата и недостатъците му и се очертават насоките на селекция (обикновено затвърдяване на някакъв междинен тип).

Така, както е поднесен текстът, ще доведе до вече изложените от нас последствия. За да бъде избегнато това, е най-добре този текст да отпадне изцяло от бъдещия стандарт или най-малкото - изрично да се подчертае, че това е отминал исторически етап от породоформирането и само трябва да се приема като информация.

Друга по-съществена разлика между двата стандарта е намаляването на височината в холката (52-60 cm за мъжки и 50-56 cm за женски кучета) и промяната в тълкуването на границата от 2 cm при описанието за недостатаците. Като цяло промяната е незначителна и едва ли ще дове до някакво по-особено подобряване или влошаване на работните качества. Относително по-голямо е намаляването на разликата в ръста между половете (-4 до +10 cm, средно 3 cm), нещо нетипично за тази група кучета.

Значително е разширен обемът на точка "Уши". Прави впечатление употребата на непопулярни и дори несъшествуващи измерения и индекси. Измерението "Височина на ухото" най-вероятно произлиза от "Дължина на ухото" споменато за първи път от Д. Готт в "Обмеры собак и их значение" през 1914 г. В последствие това измерение се среща само в източници, цитиращи същия автор. Измерението "Ширина на ухото" е още по-непопурярно, а индексът "Височина на ухото към Дължината на муцуната" е творение на авторите на проекта. В кинологията е наложено мнението, че окомерната преценка на добре подготвения експерт е достатъчна за определяне на размера и пропорционалността на ушите, като в стандарта не се дават никакви цифри.

В проекта прекалено много е увеличен толеранса в дължината на опашката (от -2 до 0 cm на -5 до +1 cm спрямо скакателната става). Въпреки, че дължината на опашката не е от съществено значение за работните качества, тази промяна е резултат преди всичко на субективни пристрастия, а не на някаква реална необходимост.

Освен тези промени, проектът по същество е копие на действащия в момента стандарт. Повечето различия се явяват едва ли не само промяна на словореда или разместване местата на изреченията. Прави впечатление, че дори не са запълнени пропуските в действащия в момента стандарт. Например в точка "Зъби и захапка - недостатъци и пороци" е запазен старият текст "Виж Общи положения". Недопустимо е, както беше възприето в бившия СССР за различни породи с различно поголовие и ниво на селекция да има някакви ?общи?, стандартизирани изисквания. Захапката, броят на зъбите и т. н., както и допустимите компромиси се определят индивидуално за всяка порода. Общоприето е най-съществените недостатъци и пороци в зъбната система да се дават конкретно в стандарта, а подробностите при оценката да се описват в коментара към стандарта.

От изложеното дотук, можем да направим извода, че начинът, по който е представен проектът за стандарт изисква голямо и детайлно доработване. За да се изработи един нов точен и пълен според съвременните изисквания стандарт на Западносибирската лайка трябва преди всичко да се запълнят пропуските в стария. Много от дефинициите в действащия в момента стандарт са по-кратки, но по-ясни и точни и съвсем естествено могат да се вземат дословно.

Въпреки критическите бележки, които правим по отношение състоянието на Западносибирската лайка, това е в името на търсене на истината за по-нататъшния просперитет на тази великолепана порода.

Юрий Андреев,

Експерт ?Шпицове и шпицоподобни?

Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите