Статии: 3319 Коментари към статиите: 3245 Снимки: 2072 Обяви: 1355 Връзки: 286 Фирми: 344 Теми във форума: 2845 Мнения във форума: 52255 Потребители във форума: 1838 Продукти в магазина: 2473
Естествено всеки от нас желае да избяга от междупанелните пространства и да се разходи със своя домашен любимец някъде сред природата или най-малко в околокварталните зелени площи. Тази на пръв поглед приятна разходка съвсем не е толкова безопасна, тъй като лошо поддържаните тревни райони крият много опасности. Заедно с насекомите и акарите (кърлежите) има също и някои треви, които са опасни и могат да създадат много проблеми.
С какво една "трева" може да бъде опасна за моето куче?
Едно растение може да крие опасност със своята токсичност и със способността си механично да прониква в тъканите и кухините на животните. Спрямо токсичните растения животните са по-защитени, тъй като притежават известна способност да ги разпознават. Основния проблем остават механичните наранявания причинени от някои растения.
Има ли определен вид растения, за които трябва да имам повече информация в този смисъл?
В неподдържаните тревни площи много често като доминиращ растителен вид се наблюдават растения от семейство "Житни" . Сред хората изкласилата част на тези растения е известна с името Осил. Осилите се отделят от растението, когато то влезе във фаза на зрение и започне да изсъхва. Осилът в долният си край, с който е бил прихват към основното растение е винаги много остър и като цяло наподобява клин съставен от грапави власинки. Именно на тези два фактора - острия край и грапавата повърхност се дължи увреждащата способност на осила. Грапавата повърхност на власинките способстват за прикрепянето на осила към козината на животните, а острия край лесно пробива кожата. Най-уязвимите места на кучетата са ушите, ноздрите, лапите (между пръстите) и очите.
Какви са симптомите, ако моето куче е пострадало от осил?
Тъй като ушите и ноздрите са много чувствително място, реакцията при попадане на осил в тези места е почти мигновена. Осил попаднал в ноздрите предизвиква непрестанно кихане и паническо поведение на кучето. Главата на кучето е силно наведена, като често то ляга и с предните си лапи търка областта на носа. Ако осила попадне в ухото, първоначално кучето реагира с упорито въртене на главата и изтръскване на ушите. В моментите на покой, главата стои наведена по посока на засегнатото ухо. В стремежа си да облекчи дразнението кучета разчесва със задната си лапа ухото като по някога се стига дори до разраняване. Ако не обърнете своевременно внимание на това процесът се задълбочава и може да се стигне до възпаление на външното ухо с последваща перфорация на тъпанчевата мембрана и съответно възпаление на средното ухо. Очите също са изложени на опасност. Осилът лесно може да попадне в окото и да се задържи под клепачите. Възможно е първоначално кучето да не реагира и Вие в последствие да установите развитието на един конюнктивит. Доста често през летния сезон причина за конюнктивити при кучетата са чужди тела попаднали под клепачите. Попадналия осил между пръстите на кучето сравнително безболезнено пробива кожата и навлиза в подкожното пространство. След няколко часа на входното място се развива възпалителна реакция. Кучето отговаря на това възпаление с куцота и близане на засегнатата лапа. Обикновено стопаните откриват това на следващата сутрин. Това се дължи на факта, че през деня кучето е в движение и болковия симптом е притъпен. Тъй като осилът се движи само в една посока - с острия край напред той бързо напредва и навлиза на дълбоко между тъканите. Куцотата се задълбочава и в даден момент кучето започва въобще да не обременява крайника.
Как да предпазя кучето си от подобен проблем?
Препоръчително е разходките да се провеждат далеч от места с установено наличие на житни растения. Не забравяйте винаги след разходка да преглеждате ушите и лапите на кучето. Това е особено важно за по дългокосместите породи. Ако евентуално установите забил се осил не правете опит сами да го извадите, а потърсете спешно ветеринарно медицинска помощ. Не отлагайте в никакъв случай, защото не рядко се стига до хирургическа намеса.
