Без всякакво съмнение, едни от най-интересните гризачи са мармотите – умни, активни през деня и много общителни живмотни, които се опитомавят доста лесно, особено когато са млади. Въпреки своя очарователен характер, те не могат да се купят от зоомагазините и трудно се гледат в апартамент. Мармотът е сравнително едро животно, голямо колкото котка, само че със значително по-къси крака. Разбира се, това животно има нужда от просторна клетка, която трябва да се почиства ежедневно, за да се неутрализира неприятната миризма.
Клетката на мармота трябва да бъде достатъчно просторна, с дебели метални рамки и здрава мрежа, защото гризачът обича свободата. Въпреки своите сравнително дребни размери, той е изключително силен и предприемчив, когато му е скучно и иска да се измъкне от клетката. Той непременно ще открие слабото място на своето заключено жилище, включително и ако трябва да се отвие някоя гайка или да се откачи някой райбер. Тези чаровни зверчета прекрасно се катерят по мрежестите стени на клетката, както и по различни предмети. За целта използват мощните си пръсти, а в тесните места (например, между мрежата на клетката и стената, до която е инсталирана тя) се опират в гръб към стената и се тласкат нагоре.
Всъщност отглеждането на едно толкова умно създание в клетка е доста жестоко. Обитавайки затворено пространство, обградено с решетки, то не показва на какво е способно, а монотонният му живот го кара да оглупява и потиска психиката му. Мармотите се хранят със свежа зеленина – детелина, листа от глухарчета, трева. Всички те с удоволствие ядат бял и черен хляб, но предпочитат по-често да виждат на “трапезата” си прясно слънчогледово масло. Сух хляб ядат само когато са много гладни. Обичат също орехи, но не всички животни са достатъчно умели да си вадят ядките сами. Охотно приемат слънчогледово семе, овес, ръж и пшеница в млечен стадий на развитие. В малки количества мармотите не отказват и сено, но с него обикновено настилат гнездото си. В домашни условия много от тези грлизачи стават почитатели и на различни плодове, моркови и сушени сливи. Ако сте решили да си вземете у дома мармот, трябва ежедневно да му отделяте поне по половин час за общуване, а разходките извън клетката за раздвижване и забавление са просто задължителни. Преди да го вземете в къщи, преценете всички “за” и “против” неговото присъствие в дома ви. Мармотът ще бъде щастлив от съжителството си с вас, само ако чувства вашата обич и грижи. В противен случай той ще бъде само един нещастен пленник. В същото време мармотът не бива да получава и абсолютна свобода. Извън стените на вашия дом той непременно ще бъде сполетян от някоя беда, ще стане жертва на някое куче или на човешка жестокост. Ако го оставите свободен из апартамента без надзор, той ще причини такъв погром, че би могъл да ви доведе до прединфарктно състояние. Дори и най-добре опитоменият мармот може за броени минути да нанесе непоправими вреди на всички дървени мебели със здравите си зъби. Впрочем, всички тези безобразия са характерни само за скучаещите мармоти, когато им липсва човешката компания. Много животни бързо усвояват командата "остави”, която ги кара да прекратяват всяко нежелано действие, с удоволствие се отзовават на повикване, обичат да бъдат държани в ръце, с една дума, държат се не по-лошо от една възпитана котка. Мармотите, отгледани у дома от ранна възраст, стават напълно питомни и почти не създават проблеми на своите стопани. Много по-трудно е да се намери общ език с възрастните диви мармоти, които най-често отказват да взимат храна в присъствието на човек. Обикновено уловените в дивата природа гризачи в продължение на няколко месеца избягват човека. За да се установят дружески отношения с тях, е необходимо много търпение и отлично познаване на биологичните им особености. Питомният мармот обича ласките, от време на време е много игрив и демонстрира “интелект”, с какъвто останалите гризачи не биха могли да се похвалят. Той притежава достатъчно ум, за да си “измоли” помощта на човека, ако се намира в затруднено положение. Обикновено животното търси тази помощ, когато не може само да се добере до някой предмет, който го изкушава. В такъв случай някои мармоти “повикват” стопаните си с глас, проявявайки съобразителност, каквато се среща далеч не при всяко куче. Признавайки човека за свой приятел, мармотът запазва доверието си в него, дори в много сложни ситуации. Това е животно, което не би ви ухапало, ако се налага да го държите по време на операция при ветеринарния лекар или когато го улавяте след някое бягство навън. И това съвсем не е проява на беззащитност, както при зайците, а знак за доверие по отношение на определен човек, тъй като се проявява строго избирателно. По отношение на чуждите хора, мармотите и особено по-възрастните, често проявяват агресивност. Старият питомен мармот предизвиква непознатия човек на “честен бой”, така, както прави това и с някой свой събрат, позволил си да навлезе в територията му. Зверчето заема заплашителна поза, изправяйки се на задните си лапи, козината на опашката му настръхва, а предните лапи имитират удари. Едновременно с това животното не хапе, а трака със зъби по всички правила на ритуалните двубои, характерни за тези гризачи.
Автор: Владимир Йонев
Коментари (3)
... : гост
има ли някой,който продава мармоти или има ли ги по магазините.Много идкам мармот за домашен любимец,но ненамирам....
