Намирате се в: НачалоКучета Художници замениха четките и боите с ферма за кучета
Художници замениха четките и боите с ферма за кучета
16 август 2007
Братя Седефчеви обучават най-добрите "гардове" за пастирите Каракачанките побеждават зверовете с ум, твърдят двамата перничани Двама братя художници захвърлиха четките и се посветиха на каракачанските кучета. Атила и Сидер Седефчеви вече 13 г. се борят за спасяването на изчезващата уникална порода. В развъдника "КараКитан" в Перник те отглеждат потомци на три чистокръвни линии. Всяко куче е регистрирано в националния регистър на породата към Международната асоциация "Каракачанско куче" и се проследява съдбата му при новите собственици. Атила и Сидер са завършили Художествената академия в София.
Още след дипломирането обаче съдбата ги среща с кучето Китан. Каракачанката била сред най-уникалните
екземпляри в страната. Братята го видели в двора на жител от село Люлин. Заинтригувани, те проследили родословието на Китан и започнали опити да го купят. Той бил известен сред кучкарите. Произхожда от прочутата линия кучета на бай Иван Ишляма от Дупнишко. Отгледан е с овце край Седемте рилски езера. Последният му собственик първо отказал категорично да го продаде, но после склонил срещу голяма сума. Погледът на Китан бе смразяващ. Сякаш те прочиташе, спомня си Сидер. Той е категоричен, че по-красиво, борбено и интелигентно куче не е виждал никога през живота си. С брат си са единодушни, че поколението на Китан и сега е сред най-доброто от породата в България. У дома каракачанките са като хора - разбират стопанина си само от един поглед, но трудно можеш да ги накараш да изпълняват глупави команди, като да носят домашните чехли на собствениците, обясняват Седефчеви. Художниците създават развъдника заради Китан. С дълги обиколки из Родопите и Рила успяват да открият още няколко чистокръвни работещи каракачанци с отличен тип и родители. Работещите кучета тогава били на изчезване, въпреки че българските планини са родината на породата. В Западна и Централна Европа живеят сходни породи, но те вече са с развалена физика и поведение в резултат на едностранчива селекция само на изложбени екземпляри, твърдят перничаните. Сидер обяснява, че кучетата пазачи трябва да са смели и с вродена агресивност, за да се изправят срещу най-умното и социално животно - вълка. Борбата между двамата била предимно на интелектуално ниво, отколкото мерене на мускули. Затова братята перничани са насочили усилията си в "КараКитан" към опазване на работните качества на каракачанците. 45 са възрастните каракачанки в развъдника. Стопаните не броят малките кутрета, защото са оборотни и бързо намират нов собственик. Все повече хора се захващат с отглеждането на караканки, но малцина имат нужната информация, смята Атила. Кучетата не били претенциозни - можели да карат и на вегетарианска храна. Тънкостите били в обучението им. Само връщането на каракачанските кучета в планината може да запази уникалността на породата, категорични са братята художници. Затова от няколко години те участват в проект на Българското дружество за опазване на биологичното разнообразие "Семпервива" за безвъзмездно раздаване на чистокръвни каракачански кутрета на овчарите в страната, които да се използват за охрана на стадата от едри хищници. Проектът се финансира чрез чужди природозащитни фондации. Досега кучета са получили пастири от Рила, Пирин, Родопите, Краище, а отскоро и в Стара планина. Нито едно от подарените кучета не е допуснало досега вълк да отмъкне животно от стадото или да нападне стопанина. Заради отличните си работни качества техните каракачанци се търсени в цялата страна. Седефчеви са сред учредителите на Международната асоциация "Каракачанско куче", която обединява областните клубове в страната и любители от чужбина. Години наред питомците на братята печелят първи места в национални и международни конкурси. Техният Буян е сред малкото каракачанки, покрили тройния тест за породата. В един от тестовете дори се наложило да поливат муцуната му няколко минути с вода, за да пусне захапания си противник. Седефчеви обаче твърдят, че каракачанките не са кръвожадни. Спокойни са и могат с часове да наблюдават околните. Стават агресивни и нападат светкавично само ако навлезеш в тяхна територия или ги провокираш. Анна Георгиева
