Обявен е за резерват с Постановление № 8517 от 30.ХІІ.1933 г на Министерството на земеделието и държавните имоти. По-късно площа му е разширена на 1507 h със Заповед № 1980 от 7.VІІІ. 1961 г на Министерстовото на горите и горската промишленост. Създаден е, за да се запази природния комплекс от девствени смърчови гори, които имат най-висок запас от дървесина на хектар в Европа.

Парангалица
Проф. Симеон Недялков
Доц. Борис Николов
Земиздат –София 1986г

Обявен е за резерват с Постановление № 8517 от 30.ХІІ.1933 г на Министерството на земеделието и държавните имоти. По-късно площа му е разширена на 1507 h със Заповед № 1980 от 7.VІІІ. 1961 г на Министерстовото на горите и горската промишленост. Създаден е, за да се запази природния комплекс от девствени смърчови гори, които имат най-висок запас от дървесина на хектар в Европа.
Резервата “Парангалица” е разположен в югозападния дял на Рила –в най-горната част на р. Благоевградска Бистирца. На север граничи с р. Бистирица, а на запад с р. Хайдушка. Южната и източната граница образуват седловината Мечи проход 2155 m и билата на върховете Мерджика 2484 m, Езерник 2485 m и Парангалица 2419 m.
Преобладава северно-северозападното изложение. По-голяма част от терена е селно пресечен. Билото е широко, върховете са заоблени, а ридовете –мощни.
Резервата е изграден от южнобългарски гранити, които на места преминават в гранито –гнайси. Интрудоцирането им вероятно е станалопрез палеозоя, след девона. По р. Бистрица се проследява отчетлив разсед, което показва, че долината и е тектонски преразпределена.
Първата най-висока и най-стара денудационна заравненост се намира в южната и югоизточната част на резервата –от 2400 m н.в. нагоре. Тя е със старомиоценска възраст. Проследява се като простарно билно алпийско пасище.
По билата на ридовете на 1900-2400 m н.в. в западната и в северозападната част на резервата изпъква втората денудационна заравненност. Тя е с младомиоценска възраст и също е заета с алпийски пасища.
Много характерни са глациогенните форми. Най-интересни са циркусите в изворните части. Долините на реките Бистрица и Хайдушка са типичен пример за трогови (образувани под действието на ледник) долини. По дъното на Бистрица има остатъци от дънни морени, а по бреговете и –делувиални материали. На 1750 m н.в. в долината и се издига праг –ригел, в който са образувани бързей и водопад с височина 6 m.

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари