Подробна Статистика
Статии: 3530
Коментари към статиите: 3580
Снимки: 2072
Обяви: 1548
Връзки: 287
Фирми: 345
Теми във форума: 3236
Мнения във форума: 59166
Потребители във форума: 2105
Продукти в магазина: 2628
|
|
|
Войната на хищниците: Бойците |
|
|
21 август 2007 |
Ужасът дебне в африканската нощ... Хищниците ще се развихрят. Привидното спокойствие ще се превърне в насилие. Забравете обичайните правила на битката. В неконтролируемата война на хищниците нападателите стават жертви. Тук всички участват. Сушата е покачила залозите. Ако не си пазите гърба... вероятно ще загинете. Отчаянието е навсякъде, маниерите са забравени. Нека се потопим в схватката, където бойците са оборудвани за битката като бойни машини. Танкови роти лъвове, страховита пехота от хиенови кучета, изящен “Стелт”, който не пропуска целта, смъртоносни специални части от изкусни убийци и могъща котка-въздушен десантчик. Единственият кореспондент, спуснат в зоната на сраженията, пита: Чия армия ще оцелее, когато хищниците тръгнат на война?
Над Южна Африка няма едно облаче. Идеални условия, за да си представим бойно поле. Липсата на облаци означава, че няма дъжд. Неумолимата суша покачва напрежението. Ясните очертания на териториите рухват. Фронтовата линия се мести всекидневно. Нощта е паднала в резервата Мáла Мáла, където обикновено цари изобилие. Сега тук се е настанило отчаянието. Навсякъде цари безредие, всяко движение крие рискове. Хищниците винаги са нащрек. Сега обаче залозите са високи и те го знаят. Самотен войн слиза на бойното поле, за да потърси месо. В смъртоносното си умение да дебне от засада леопардът няма равен. Днес обаче за всяка жертва има надпревара. Смразяващо кръвта кискане известява пристигането на хиените от Мáла Мáла.
Леопардът е по-едър и по-силен, но е сам. Той има мощни челюсти, но челюстите на хиената са по-мощни не само от неговите, а и от тези на всеки друг бозайник. Задава се още по-опасен хищник. Взвод убийци, които принуждават дори хиените и леопардите да отстъпят. Плячката още веднъж сменя собственика си Животното обаче няма да стигне за тези големи котки. В свирепата борба всеки успява да захапе по нещо, но плячката не стига.
Един наблюдател е видял покачването на напрежението. Ако въобще има човек, който да се чувства добре нощем сред хищниците, това е Ким Уóлътър. Той е отраснал тук, сред природата. Баща му бил лесничей в най-големия резерват за животни в Южна Африка. Дядо му е първият човек, заел тази длъжност. Между другото, дядо му веднъж убил лъв с ножа си, преди звярът да го изяде. Лесничей, заел се с филми, Ким се чувства като военен кореспондент.
Година по-рано, преди сушата да изтощи Мáла Мáла, резерватът е незабравимо райско кътче. Борбата за възпроизвеждане надделява в бруталното всекидневие. Животните ядат, докато има какво да се яде и внимават те да не бъдат изядени. Плячката е навсякъде .. . хищниците също. Напрежението къкри точно под точката на кипене. Хищниците инстинктивно се стараят да запазят баланса на силите. Личните територии намаляват насилието. Всички са наясно с реда за хранене и уважават по-силните. Гепардът отстъпва пред по-мощния леопард без бой. Лъвът, символ на Африка, може да опази територията си от легнало положение. В спокойно време ревът му се чува на 8 километра. Съобщението не е закодирано: то е психологическа подготовка в мирно време. Ревът предупреждава лъвовете-съперници да стоят настрана, а останалите хищници – че джунглата има един цар.
Éърфилдската глутница се състои от трима мъжки и девет женски. Територията им е 25 квадратни километра по течението на Пясъчната река, артерията на резервата. Самотен мъжки леопард, кръстен от Ким Тьолóло, охранява по-малката си територия, която се припокрива с тази на лъвовете.
Хиените от чарлстънската глутница са разположили леговището си на югоизток от реката. В областта идват и други животни: големи хищници, които правят ловни набези тук: гепардът и хиеновото куче. Ким възприема хищниците като съвременни бойни единици, всяка със свой собствен набор оръжия.
Лъвовете разчитат на суровата брутална сила. Освен това те умеят да работят заедно. През повечето време съумяват да овладеят ситуацията. Според Ким, те са като танкова дивизия: страшна сила, която единствено хиените предизвикват понякога. Хитри и съобразителни, хиените убиват сами или в сплотени глутници. С многостранните си способности те напомнят на специалните части.
Подобно на въздушен десантчик леопардът Тьолóло предпочита да се въздържа от свадите: това умение му е от полза, когато нещата загрубеят. Ким наблюдава Тьолóло от 4 години и знае, че той е особен. Той е самостоятелна бойна единица. Но дали във военно време числеността е предимство или гаранция, че ще останеш гладен? Докато лъвовете се излежават и заявяват господството си над територията, лъвиците са истинските ловци, които набавят храната. Те са като бързоподвижна танкова рота и атакуват в синхрон. Когато се хранят обаче, всяка отговаря само за себе си.
Лъвицата е чудото сред хищниците. Очите й са разположени отпред, за да се мери точно; зрението й е изключително остро и тя вижда и нощем, на звездна светлина. Мощни мускули задвижват челюстите й: просто, но смъртоносно движение, което прекършва вратове. Петсантиметрови кучешки зъби се впиват в жертвата и разкъсват месото. Разстоянието между тях е колкото между вратните прешлени – идеално за прекършване на гръбнака. Грубият език е покрит с иглички, за да остъргва месото от костите. Телосложението на лъва е мощно и гъвкаво. Задните крака за миг изстрелват голямата котка с 56 километра в час. Разкрачът на предните е голям, за да могат да сграбчат жертвата си и да нанасят удари, способни да счупят гръбнака на зебра.
Но има една група, която оспорва силата на танковата дивизия: хиените. Дълго време те били подценявани и презирани като страхливи мършояди. Хиените са умни и смели хищници. Могат да убиват големи животни и с готовност се изправят и срещу най-силните си противници – цяла глутница лъвове. Тежестта е в предната част на скосеното им тяло, пригодено за бързина и издържливост. Масивните гърди и мускулестият врат поддържат челюсти, които засрамват дори леопарда. Острите предни зъби разкъсват месото; кътниците чупят костите. Стомашните им киселини са толкова силни, че могат да разградят дори кост. Закръглените им уши, подобно на радари долавят звуците от километри, така че слухът им съперничи на този на котките. Дори зловещите звуци, които издават – 11 на брой, - служат като психологическо оръжие. Ужасяващи бойни викове, които могат да прогонят хищника от плячката му. За да стоиш в близост до подобни сцени са необходими железни нерви и дълбоко познаване на личните територии на всяко животно.
Ким снима живота тук от 11 години, но никога не е бил хапан или удрян, поне засега. Той е направил неповторими кадри на биологичните оръжия на Африка: хищнически арсенал, който съперничи и на най-опасните в света. В Мáла Мáла системата работи. Редът на хранене е ясен, териториите са определени. Резултатът: крехко спокойствие. Напрежението винаги е тук. Дребните схватки са начин на живот; войната с пълна сила е рядкост. На Ким и на животните обаче им предстои да си припомнят една древна поука.
Само една свръх сила поддържа този баланс - водата. През лятото в субтропическата зона обикновено падат 60 сантиметра дъжд. Водата е навсякъде. Пясъчната река рядко пресъхва и е като магнит за плячката. Хищниците знаят, че обикновено могат да открият обяда си край водата. Тежковъоръженият хипопотам е господарят на реката: никой хищник не може да го победи. За много от копитните животни обаче реката е като минно поле. За да пият, те трябва да поемат риск. Дори и младите хищници понякога са в опасност на брега на реката. Опасностите превръщат Мáла Мáла в прекрасен тренировъчен лагер за млади убийци. Малките на хиените също са строго охранявани. Малцина са нападателите, които биха дръзнали да се изправят срещу главната женска за тях. Макар че по-малко от половината лъвчета достигат полова зрялост, тук те имат същите шансове да оцелеят както и в останалата част на Африка. Лъвиците-майки са търпеливи с малките си... до някаква степен. Малките в Мáла Мáла са на сигурно място, имат храна и нямат представа какво бедствие се вихри от другата страна на земята. Бедствие, което ще въвлече тях и родителите им в безмилостна война. На 10 000 километра от Мáла Мáла бедствието е във вихъра си.
Тихият океан се надига и се раздвижва. Край западните му брегове се събират топли водни маси. Това е Ел Ниньо: фантом в световния климат. Резултатите: проливни валежи в САЩ, пожари в Австралия и тежък сух сезон в Южна Африка. Годишните валежи не са паднали. Зелените полета са покрити с прах. Водата се е превърнала в тиня. Слоновете влошават положението. Възрастният слон се нуждае от 190 литра вода на ден и те просто я изсмукват. Рибата в Пясъчната река няма къде да се скрие. С изчезването на водата изчезва и плячката. Пясъчната река сега заслужава името си. Времената са трудни за всички: както за хищниците, така и за жертвите им.
Първите жертви са малките. Лъвче е умряло от глад. Напоследък лъвовете в Мáла Мáла залавят все дребна плячка. В дивата борба за плячката някои малки са избутани настрани и остават гладни. Без храна и вода братята и сестрите му също ще загинат. Смъртта на малкото е приета със зловеща радост от древните врагове на лъвовете. Хиените ги ненавиждат. По време на обиколката си, Ким забелязва, че напрежението по границите нараства. Дълго обуздаваните схватки в равнините на Мáла Мáла са на път да прераснат във война. А Наполеон е казал, че армията е добра, когато е сита. Числеността е преимущество за Éърфилдската глутница и бойците все още намират храна Но все по-често те просто нападат съседите си за храна. И не са единствени.
Леопардът Тьолóло все още улавя плячка, но е обкръжен и не може да се храни спокойно. Хиената го следва по петите. Тьолóло открива място, където да скрие трофея си и да пропъди хиената. Разузнавачите обаче са го видели, а те са гладни. Обикновено вечерята на Тьолóло е на сигурно място на дървото, но не и днес. Лъвовете не умеят да се катерят. Приближаването на конкуренцията влошава нещата. Тьолóло може само да гледа. Лъвът е като танк на въже. Той е пожертвал гъвкавостта си за сметка на мощта и очевидно не може да търси плячка навсякъде, например тук. Някои от лъвовете се отказват да опитат, особено тези, които не са вкусили месото. Ето едно разрешение на проблема. Твърде несигурна, за да слезе, лъвицата неумело се храни на дървото. Долу ще й е по-удобно, но тук не дели с останалите. Лъвовете могат да се катерят по дървета, но горе им е изключително трудно, защото много лесно губят равновесие. Понякога това е фатално. Лъвовете и преди са задигали плячката на Тьолóло. Тук обаче нищо не идва даром. С ескалирането на напрежението, се вдига и цената.
Сега в Мáла Мáла е дъждовният сезон, но няма и следа от дъжд. От миналата година почти не е валяло. Положението е мрачно. Само едно същество има мощно средство за търсене на вода. Обонянието на слона е изключително силно и той може да надуши водата по пясъка и да я изрови, била тя и няколко глътки. Ким знае, че така слонът ще нажежи обстановката в назряващата война за вода в Мáла Мáла. Още преди няколко месеца всичката вода в равнината е пресъхнала и дори реката спира да тече. Под пясъка обаче все още има доста вода. Само слоновете могат да я стигнат, като копаят дупки. Така има от жизнената течност и за останалите животни, които са жадни. Това е причината териториалните граници между хищниците да са нарушени. Затова те са във война тук, в Мáла Мáла.
Още един хищник се е включил в борбата -гепардът. Той прави набези около свърталището на хиените: опасно занимание. Този убиец-изтребител изглежда слаб и гладен. Той обаче умее да се движи ловко в рисковата зона. Импáлата е свръхбърза антилопа, родена да развива скорости: достига почти 65 километра в час.
Гепардът, обаче бяга със 110. Започва преследването. Гепардите са атентаторите тук. Те действат бързо и ловко като изтребители. Бързината е в кръвта на гепарда. Костите му са леки, дългият и гъвкав гръб действа като пружина и с всяка крачка той изминава почти девет метра за четвърт секунда. Той е като реактивен двигател по равните поля на Африка. За разлика от другите котки, гепардът не прибира ноктите си и е по-устойчив, когато завива с голяма скорост. За да поддържа невероятната скорост, гепардът разполага с широки ноздри и през тези огромни клапи всмуква кислород. Белият и черният му дроб, сърцето и надбъбречните жлези са огромни, за да ускорят максимално метаболизма му. Опашката играе роля на кормило, когато завива с висока скорост. Дори в шубраците на резервата Мáла Мáла, бързината на гепарда означава моментална смърт. Цената, която гепардът плаща за тази скорост обаче, е висока. Преследването завършва с изтощение. И когато трябва да се защити, лекотата не е предимство при тежките хищници. В нормални условия другите хищници често отмъкват спечелената с труд вечеря на гепарда. Сега обаче условията не са нормални.
Хиената явно го разбира. Аеродинамика срещу сила под горещото африканско слънце: фините кости на гепарда, малките му зъби и челюсти срещу тежките кости и мускулестите мощни челюсти на хиената. Гепардът разбира, че е победен. Противници като леопарда винаги са побеждавали гепардите. Разбира се, леопардът никога не би могъл да улови този изтребител, но му дава да разбере. Така е преди хищниците да тръгнат на война. Сега гепардът не отстъпва. Гепард се опитва да сплаши хиена: това е нечувано. Хиената не може да отстъпи, но гепардът отказва да й се подчини. Докато пази храната си, той не откъсва поглед от тежковъоръжения си враг. Смелата постъпка на гепарда, обаче минава само веднъж, тя е тактически ход за животно на края на силите си.
До края на войната в Мáла Мáла предстоят още по-сериозни опасности. От убежище, резерватът се превръща в ад. Слабите валежи миналата година влошават сегашното положение. Преди тук е текла вода, а сега е останала само напукана земя. Условията на бойното поле се влошават. Заедно с водата в 45-градусовата жега се изпаряват и териториите на хищниците. Над Мáла Мáла отново е нощ. Усилващата се жажда затяга напрежението сред бойците на фронта. Подобно на модерните оръжия, суперхищниците действат в определени граници. По-малко храна означава повече агресия. Напрежението е очевидно.
Тази вечер Ким се надява да проследи Éърфилдската глутница. Ето ги и тях. Богатият опит е научил Ким, че лъвовете са специалисти по нощните атаки. Ето защо той внимава да не се превърне в жертва: нощем лъвовете са свирепи противници.
Лъвовете тръгват право към него. Окуражени от тъмнината, те са си избрали нова жертва. Време е за предупреждение. След като оглеждат Ким, лъвовете вероятно решават, че ще потърсят не толкова шумна плячка. Ким е по петите на нощната експедиция. Лъвовете не знаят, че друга бойна сила също е в движение по бойното поле. Глутницата хиени правят нощна обиколка.
Женските водят групата. Водачката, както всяка женска хиена, е по-едра и по-свирепа от мъжките. Макар че приличат на кучета, хиените са по-близки до котките. Котки или кучета, те са убийци. Междувременно лъвовете нямат късмет.
Царят на животните не се сеща да мине от подветрената страна на жертвите си, така че миризмата на глутницата подплашва всички... освен антилопата кудý, която по случайност е от другата страна на лъвовете. Тя се отличава с размера си, прекрасните си рога и големите подвижни уши. Тази нощ, обаче лъвовете пристъпват тихо. Антилопата е успех: по-голяма е от импáлите, които лъвовете хващат напоследък. Все пак тя няма да засити дванайсет големи лъва, да не говорим за неканените гости.
Хиените долавят някакъв шум. Като мърдат подобните си на радари уши, те намират целта: несъмнено това са звуците на смъртта в Мáла Мáла. Те потеглят през бойното поле. Въпреки че, в тази област хиените по-често убиват, вместо да крадат трудно уловената плячка на други, този път със сигурност ще го направят. Да бъдеш убит от лъв не е приятна смърт. Оръжията им са остри, бързи и безпощадни. Както винаги, младите трябва да чакат реда си. Всеки знае реда си за хранене. Лъвският дял неизменно отива при командира. Хиените наближават.
В необикновено време се виждат необикновени неща: войната има своя логика. Две хиени и една лъвица – вечните врагове на всяко бойно поле – мълчаливо си поделят плячката. Страхът от мъжките е по-голям от омразата помежду им. Ким знае, че примирието няма да трае дълго. Докато дъждът не охлади страстите, Мáла Мáла е в плен на хаоса. Дъждът закъснява с месеци и кошмарът е пълен. В Éърфилдската глутница се раждат малки, но всичките измират. Хиените се чифтосват по няколко пъти в година, но не са го правили от месеци.
По това време слоновете би трябвало вече да пасат по тучните поля. Вместо това, те сеят разруха: изкореняват дървета, които са на стотици години. В търсене на храна, те ще променят пейзажа за поколения напред. Кората няма да засити глада им, но това е единственият им избор. Далеч над бойното поле символът на смъртта се носи в небето. Но дори и символът трябва да яде. Хипопотам е загинал от раните си, получени в битка за водно пространство.
Мършоядите на бойното поле влизат в действие. Хиената не може да повярва на късмета си. Само да можеше да се отърве от враговете си. Тук никой не обръща внимание на лешоядите: те идват чак когато битката е приключила.
Наблизо ято белоопашати лешояди е обкръжила женски гепард и едногодишното й малко. Целта им: импáлата, която двамата току-що са убили. Майката яде, докато може. Младото животно безсмислено се опитва да прогони лешоядите Няма смисъл. Гепардите са толкова изтощени от стремителната си атака, че нямат сили да се защитят. Когато нямаш сила, оръжията не действат. И те отстъпват пред нисшите мършояди. Жестокото напрежение в тази зона на схватки е прекалено много за котките. Те продължават с надежда да открият по-приветливо място. В тази суша обаче е малко вероятно да го намерят. Поне малкото е живо. Не всички имат този късмет.
На едно дърво Ким се натъква на жертва на войната: мъртвото леопардче е убито от възрастен мъжки, а в момента собствената му майка се храни с него. Както винаги, хиената е по петите на леопарда и получава зловещия си дял. Хиените от чарлстънската глутница са добили неестествена издръжливост на бойното поле. Éърфилдската глутница, ненадмината по сила. И пъргавият леопард Тьолóло, който е над всички. Цената на битките е платена. Поколенията, които ще се родят след това изпитание, ще се радват на по-устойчиви гени. Те ще са по-добре подготвени за следващата суша и за следващата война на хищниците.
Часът на NG
Войната на хищниците: Бойците
www.btv.bg
Коментари () |
|
|
|
 |
|
|
|
|
