Статии: 3500 Коментари към статиите: 3557 Снимки: 2072 Обяви: 1538 Връзки: 287 Фирми: 345 Теми във форума: 3187 Мнения във форума: 58152 Потребители във форума: 2052 Продукти в магазина: 2628
Намирате се в: НачалоРиби Кили рибките - противоположността на земноводните
Кили рибките - противоположността на земноводните
23 август 2007
Кои са земноводните знаят всички, които са изучавали биология в училище. Това са първите гръбначни сухопътни животни на нашата планета. Впрочем, самото название на тази група животни показва, че те са усвоили сушата едва половинчато. И кожата им трябва да бъде влажна (значи трябва вода!), и размножаването им протича във водата. А става ли така, че някои от животните, които живеят във водата, да се размножават на сушата? Разбира се! Например крокодилите, водните костенурки. Най-яркият пример за такава "обратна" земноводност се явяват морските костенурки. Те напускат водата само веднъж в годината за да снесат яйцата си през някоя лунна нощ в топлия крайбрежен пясък.
А има ли риби живеещи във водата, а размножаващи се на сушата? Май ще се окаже, че това е нелеп въпрос, но.........риби, размножаващи се на сушата все пак съществуват!
Естествено възниква въпросът: как са се приспособили рибките да преживяват тези дълги паузи. Не едно десетилетие отне на ихтиолозите изясняването на тази загадка. От самото начало било ясно, че сухата пауза преминава в хайвера. Но какъв необичаен хайвер! Не стига това, че се намира в прахта, по него стъпват не само грациозните антилопи, но и огромните слонове и носорози! И след това - девет месеца консервация!!! Хайде да проследим заедно жизненият цикъл на самите рибки, а това могат да бъдат някои афиосемиони, нотобранхиуси или други хайверополагащи шаранозъби.
Идва дъжда, локвата е пълна с вода. И след три до пет часа тя вече гъмжи от малки рибки! Обърнете внимание на скороста на растежа им! Както знаем, обикновено от хайвера се излюпват безпомощни личинки. Те висят на растенията, крият се под камъните докато не укрепнат и не усвоят жълтъчното си мехурче. Само след това малките рибки могат да плуват нормално и да се хранят активно. Но това е при другите рибки. А в нашия случай всичко е съвсем иначе. Вече оформените малки като стрели излитат от напоената с вода прах станала дъно на локвата. И веднага започват да преследват всяка подходяща за тях храна. След два - три месеца те са вече възрастни рибки. Мъжките са ярко окрасени, имат дълги и разкошни плавници и започват да се оглеждат за скромните невидими женски. При това самците трябва да завоюват на територията на локвата своя зона - свой ъгъл от дъното и водното пространство над него. Трябва да я завоюват в борба със съперниците си. Сблъсъците за изясняване на взаимоотношенията следват един след друг, но обикновено без трагични резултати. Побеждава най-силният, с най-разкошните плавници. В това природата е заложила своята целесъобразност; поколението ще бъде по-добро ако е от по-добри родители.
Победеният мъжки свива плавниците си и напуска мястото си. Много бързо победителят намира полагащата му се женска и я отвежда на своята територия. Започва процес на ухажване, в който голяма роля играе не само силата и пищността на плавниците на мъжкия, но и неговата окраска. Брачните танци, перченето, позирането на мъжкия - това не са танци или игра, това са пускови дразнители. Благодарение на тях в женската тече ускорен хормонален процес, подпомагащ бързото узряване на хайвера.
Неколкодневно такова поведение и двойката е готова за хайверене. Сега, приближавайки се странично един до друг, те стремително се спускат с главата надолу, в тинята. Проникват не много дълбоко, но все пак хайверните зрънца се откриват на 35 см под най-горната част на дъното. А имено от повърхността на дънния слой през сухия период вятърът ще вдига прахта, ще я носи надалеч от това място, където отново, почти след година, ще се появи локва.
Втори, трети, десети път се забива двойката в грунта. Накрая, хвърлянето на хайвера е приключило. Рибките изпълниха своите жизнени функции. По-нататък те ще доживеят своя кратък "век" - вяло ще плуват, лошо ще се хранят. Така или иначе ще чакат водоема да пресъхне. А той може да пресъхне след седмица, или след шест седмици - та нали и в тропиците понякога се случват по-дъждовни години. Но когато и да се случи това, все едно, рибките така или иначе са обречени, въпреки че, имат все още неизчерпана жизнена енергия - в аквариумите те живеят по две - три години. А какво става с хайвера? Както и рибките, бързо живее: бурно вървят процеси на формиране на зародиша, хайверчето усилено диша. От четирите фази на развитие на ембриона три протичат много бързо, без задръжки. И изведнъж стоп!, четвъртата фаза даже и не започва.
Защо?
И това си има своето обяснение. Обикновено при другите риби в завършващата четвърта фаза оформената вече личинка разкъсва хайверната обвивка и излиза във водата. Но къде да излязат "нашите" личинки? Та нали локвата всеки момент ще изсъхне и те ще загинат. И личинките не излизат. Не се излюпват. А как те разбират, че още им е рано за излюпване? Работата е в това, че химическите качества на водата в края на съществуването на локвата служат като "стартер" за дългата пауза в развитието на хайверното зърно. Тези качества съществено се отличават от качествата на дъждовната вода, която ще напълни локвата в началото на дъждовния сезон. Ето и затова хайверчето чака около него да се запълни със свежа дъждовна вода. Това се явява сигналът за "оживяването" на "консервирания" зародиш. По време на паузата жизнените процеси, в това число и дишането, в хайверчето рязко спадат. С появяването на дъждовната вода тези процеси отново започват бурно. Сам съм наблюдавал как от хайвер, изпратен ми в писмо (то пътува три седмици, преди това хайверът също е бил без вода), след 45 минути от наводняването му започна излюпването на напълно здрави малки рибки.
И все пак най-удивителното нещо при "едногодишните" рибки не е паузата в развитието на хайвера, а самото хайверно зърно. То има особена структура на обвивката и здравина: в експериментални условия издържа натиск до 500 грама. Слон такова хайверче няма да размаже и птица няма да го изкълве от грунта. Работата е там, че на външния си слой хайверчето има лепливи власинки, към които се прилепя прах и ситен пясък, и хайверчето, покрито с плътна коричка, само заприличва на песъчинка. Но по-интересното се случва още по-нататък. С настъпването на сухия период външната обвивка се разслоява и между здравата пясъчна и вътрешната обвивка се образува херметично балонче. Вътре в него се създава своеобразна водна среда, в която зародишът не зависи от външната среда, в частност и от засушаването.
Можем ли да назовем тази сложна конструкция хайвер? Та подобно устройство със здрава обвивка и влажна вътрешна среда е съвсем нехарактерно за рибите, а по-скоро за яйцата на сухопътните насекоми и влечуги. Намиращи се на еволюционната стълба по-ниско от земноводните, "едногодишните" рибки снасят яйца, които по сложност на конструкцията не отстъпват на яйцата на гущерите. Е, не са ли те тогава противоположността на земноводните?!
Марк Махлин - (превод Васко Гогов)
Кили Асоциация на България - http://kab.hit.bg/
Коментари (3)
2 zlatni ribki : гост
az imam dve zlatni ribki gledam gi ot 3 godini ve4e no o6te nqmqt malki za6to e taka ? nqkoi mojhe li da mi kaje,jiveqt vav golqm akvarium
юли 25, 2008
аз имам 2 земножодни костенурки : гост
pls кажете кога снасят моля ви
юли 09, 2008
... : гост
Ми сега влизам в този сайт.Като го разгледам ще ви кажа.
