DISCUSTECA Part 2

По-голямата част от водните насекоми са обитатели на застояли води. Само някои от ларвите им са се приспособили към живот в бързеите. Такива ларви ще привикнат да живеят в аквариума, ако водата в него е в непрекъснато движение и ако е наситена с кислород. Следователно, за да създадем в аквариума подходящи условия за обитателите на бързотечащите реки и да осигурим добро насищане на водата с кислород, е необходима аерация.

Мекотелите, костенурките и повечето тритони отлично се приспособяват и без изкуствено движение на водата в аквариума, но положението с рибите е по-сложно. Те обитават застояли и слаботечащи води. Пренасянето на риби от бързотечащи потоци в застоялата вода на аквариума често се оказва пагубно за тях.

Младите есетри се излюпват от хайвера в плитчините, където течението е бързо. Когато вече започнат активно да плуват, у тях се изработват определени навици. Рибките си почиват на дъното, застанали непременно с глава срещу течението, като се задържат на едно място чрез постоянно извиване на тялото. По същия начин се държат и в аквариума.

В неподвижната вода на аквариума обаче ефектът от това приспособяване е точно обратен. В реката вълнообразните движения на тялото позволяват на рибката да противостои на течението, а в аквариума се създава воден ток покрай тялото й. Заедно с водата се раздвижва и органичната мътилка от дъното, попада в хрилете на рибките, запушва ги и става причина за смъртта им.

Обратен е случаят с живеещата във водоемите на Южна Америка хищна рибка полицентрус (многошип), наричана още чуканче, тъй като опашката и задните части на тръбната и аналната перка са съвсем прозрачни и тя изглежда като отсечено парче от дърво. В езерата на щата Ню Джърси (САЩ) живее дисковидният костур, наричан понякога шайбенбарш (от немските думи „шайбен" — диск и „барш'" — костури). Тез две рибки са типични представители на застоялите води. Дори частичната смяна на водата предизвиква у тях състояние на подтиснатост, загуба на апетит и простуда. Когато водата в аквариума се раздвижи от въздушната струя, тези рибки се стремят да се отдалечат в ъгъла, където водата е неподвижна.

Оттук отново става ясно, че за рибите в аквариума трябва да се създадат такива условия, каквито те намират в природата. А това значи, че трябва да се научим да определяме по външния им вид какви води обитават.

Учените са. установили, че рибите плуват благодарение на вълнообразните движения на тялото. А каква роля играят перките при това движение?

Всички перки освен опашната играят ролята на спомагателни органи на движение. При рибите формата на тялото и на перките, както и предназначението на самите перки се изменят в зависимост от начина им на живот. Торпедообразната форма на тялото изпитва най-малко съпротивление при движението. Водните струи плавно обтичат такова тяло, като почти не образуват задържащо завихряне. Обратно, високото, сплеснато отстрани тяло е съвсем неприспособено за живот в места с бързо течение и е признак на слабия плувец. Изменя се и формата на главния двигателен орган—опашната перка. При най-добрите плувци тя е с еднакво добре развита горна и долна част, при рибите, които могат да изскачат над водата, т.е стремително да се движат нагоре, се развива и удължава долната част на опашката, а при тези, при които се налага бързо да плуват към дълбочините, по-мощна е горната част.

Cichlasoma festivum male

Тялото на добрите плувци е удължено, опашната част е тънка; по време на плуване, както е установил академик В. Шулейкин, от главата към опашката се извършват вълнообразни колебателни движения, като амплитудата на тези колебания се увеличава в същата посока (т. е. главата се движи по-малко от една страна на друга в сравнение с отклоняването на опашната част на тялото от оста на движение). Според Шулейкин, ако рибите се движеха напред само с помощта на колебателни движения на опашката, щеше да се образува завихряне при „празен ход" на този „двигател", което щеше да пречи на движението на рибата. Знае се, че скоростта на някои риби, обитаващи откритите водни пространства, е много голяма — над 90 км/час! А колко стремително плуват в аквариума изящните индийски рибки данио! Академик Шулейкин стигнал до извода, че рибите се движат с помощта на т. нар. „твърда вълна", която непрекъснато преминава по тялото им. Опашката е само „мотор" на това вълнообразно движение.

При пелагичните видове риби и при рибите, обитаващи бързеите, гръдните перки са устроени по особен начин. Погледнете как изглеждат тези перки при рибките данио или при младите есетри. Това вече не са весла, а хоризонтално поставено „височинно кормило." Коремните перки при тези риби често са много малки, а при някои сомове и попчета, живеещи в бързите води, са се превърнали в смукалца, с чиято помощ те могат да се закрепят за дъното, към камъните или растенията и да си почиват.

Тялото на рибите обикновено е покрито със слой от слуз, който намалява триенето във водата. При рибите от бързеите отделянето на такава слуз понякога е толкова обилно, че при преместването им във водоем с неподвижна вода тази слуз може да запуши хрилете им и да предизвика задушаване. Такива случаи са наблюдавани при есетрите.

Следователно, за да можем да наблюдаваме рибите в естествени условия, трябва да вземем под внимание и движението на водата в аквариума. Водораслите не трябва да пречат на плуването на онези видове риби, които обитават водните пространства, а аерацията трябва да им създаде постоянен воден ток — добрите плувци веднага ще заемат определено положение с глава срещу течението.

И накрая още едно важно явление, свързано с физиката — факторът обем.

Когато отглеждаме в клетка сухоземни животни или птици, можем да ограничим помещението, в което те се движат (клетката), но не ограничаваме обема на жизнената им среда (въздуха). Стайните птици например използуват не само въздуха на клетката, но и на цялата стая, където е поставена тя, а при отворен прозорец — и въздуха извън стените на стаята.

В аквариума е съвсем различно. Тук не само отнемаме свободата на животните, но ограничаваме и пространството на тяхната жизнена среда — водата (спомни си опитите да се създаде „микрокосмос"). Естествено е, че за аквариумните обитатели условията на живот зависят преди всичко от обема на аквариума и от гъстотата на неговото население. Един от най-видните съветски хидролози, академик С. А. Зернов писа: „Без съмнение всеки воден организъм има нужда от определено пространство, макар и само за да се храни и да диша. Един и същ вид има по-големи размери в басейни с голям обем в сравнение с малките водоеми."

Следователно колкото по-голям е обемът на аквариума, толкова по-едри ще бъдат неговите обитатели. Учените са доказали тази закономерност опитно. В различни по обем съдове били поставени водни блатни охлюви, които хранили еднакво, и след 65 дена била измерена дължината на черупките им. Ето какво се получило в резултат на опита:

Обем на съда в кубични см 100 250 600 1000 2000

Дължина на черупката на

блатния охлюв след 65 дена в мм 6 9 12 15 18

Този опит, както и редица други опити помогнаха да се открие т. нар. обемен фактор. Обемът на нашите аквариуми не винаги задоволява животните в тях и често не им позволява напълно да се аклиматизират при тези условия. Това е една от причините, поради която от две хиляди вида риби, отглеждани днес в аквариуми, напълно са се аклиматизирали и се размножават не повече от една трета от тях. Обемният фактор действува подтискащо върху половите органи на много от рибите и те така и не успяват да се доразвият докрай. Повечето от интересните обитатели на Амур и до днес не се размножават в аквариумни условия по същата причина. Известната южноамериканска риба пирана за пръв път е била размножена в Чикаго, като за двойка рибки с дължина 25 см е бил използуван аквариум с гъста растителност и с движеща се вода с вместимост 5000 л! В тесния малък аквариум многобройното население расте бавно и никога не достига максимални размери. Тук не помагат нито силната аерация на водата, нито гъстата зелена растителност, нито обилното хранене. Само в големите аквариуми могат да се наблюдават риби в естествената им големина, но такива аквариуми практически не могат да се направят и аквариумните риби вече десетилетия наред се отглеждат в съдове с по-малък обем, отколкото е необходимо. Всичко това води до израждане - и намаляване размерите на аквариумните обитатели.

С фактора обем, който толкова силно влияе върху живота на рибите, е тясно свързано и още едно явление — т. нар. групов ефект.

Вече знаем, че рибите по някакъв начин променят състава на водата около себе си. Но когато влияят по такъв начин на водата, отделяйки в нея продукти на метаболизма, както е прието да се казва, рибите въздействуват едновременно с това и върху останалите риби. Какво е това въздействие?

Опитите са показали, че когато рибите са на стадо, имат нужда от много по-малко кислород, отколкото ако са изолирани една от друга. Немският учен Шлайфер провел остроумен опит, за да провери причината за това явление. Той поставил златна рибка в аквариум със стъклени огледални стени. Отначало стените отвътре били покрити с матови стъкла. Рибката плувала неспокойно и поемала голямо количество кислород. След това. огледалните стени били открити. И какво станало? Златната рибка видяла своите отражения, решила, че се намира сред стадо от себеподобните си и веднага се „успокоила": започнала да се движи по-малко, а следователно и да поема по-малко кислород.

Опитно е установено, че когато са в стадо, рибите поемат (всяка поотделно) 10—16% кислород по-малко, отколкото ако са изолирани. Коя е причината? Вероятно стадото се е създало в процеса на приспособяване към условията на съществуване като своего рода защитна организация при рибите. В стадото рибите по-добре откриват храната, по-лесно забелязват опасността и по-лесно се придвижват по време на размножителните миграции. Когато са на група, рибите в аквариума са по-спокойни, по-малко „се вълнуват", значи изразходват по-малко кислород. Опитът с огледалата показал, че рибите имат чувството, че са в стадо не само като усещат съседите си чрез различните си осезателни органи, но и дори само с помощта на зрението, когато виждат своето отражение в огледалото или когато забележат риба от същия вид през стъклото.

Груповият ефект се наблюдава само при растителноядните пасажни риби. Ако хищниците, които живеят поединично, бъдат поставени заедно, те, напротив, проявяват безпокойство и изразходват повече кислород.

През последните години големи успехи отбелязва едно ново направление в биологията — етологията — наука за сложните форми на поведение при животните. Етолозите смятат стадото, в това число и стадото риби, за своеобразен „колективен мозък". В него са обединени риби с различни природни заложби и способности: едни са по-едри, други — по-силни, трети — по-съобразителни. Освен това те по различен начин реагират на сигналите на околната среда — едни се ориентират по-добре и по-бързо от другите, като намират по-ефективно разрешение на тези сигнали. В стадото тези добре ориентиращи се риби реагират не само в своя полза, но и в полза на останалите — най-доброто разрешение става достояние на всички членове. При дадено положение стадото ще тръгне след една риба, при друго създало се положение друга риба ще намери по-бързото разрешение. Такива стада се наричат прости, а сменящите се водачи — временни. Водачът действува само в рамките на дадено положение, а при друго отстъпва водачеството на друга риба. Такова просто стадо имат например неоновите рибки.

При барбусите, при младите лабиринтови риби и при цихлидите стадото е значително по-сложно. Тук водачът се избира постепенно по време на състезателните двубои с други риби. Тези двубои не са кървави битки, а само показват силата, ловкостта, красотата и великолепието на плавниците (такива двубои лесно могат да се наблюдават в аквариума). В резултат на тях се излъчва водач (най-добрият, най-силният, най-най), след него идва рибата от втора степен, от трета и т. н. Рибите от различните степени, включително и водачът, периодично проверяват верността на своите подчинени и потвърждават признаването на висшестоящите (с изключение на водача). Такова сложно стадо се нарича йерархично — водачът и останалите членове в йерархичния ред са постоянни и смяната им става в боевете с подрастващите млади риби. Такова стадо е форма на приспособяване за по-добро запазване живота на всичките му членове. Обикновено водачът намира най-доброто разрешение при всякакво положение благодарение на изработената в двубоите ловкост, сила, опит, „съобразителност". Обединените в стадо риби се чувствуват по-безопасно, отколкото когато са сами или по двойки.

Оттук следва важният извод: рибите, които не са хищни, а това са повечето от аквариумните риби, трябва да се отглеждат по възможност в просторни водоеми с достатъчно обем за свободно плуване, като броят им трябва да бъде не по-малко от 3 до 5. Не е редно, макар че се допуска, да се отделя двойка мъжки и женска от цялото стадо. Най-добре изглеждат стадата от дребни красиви рибки, когато са на брой от 10 до 22. В големите аквариуми те се движат през цялото време заедно и съгласувано, изпълнявайки моментално еднакви команди. Учените и досега не могат изчерпателно да обяснят причините и същността на тези команди.

Ако в твоя малък подводен свят случайно попадне някоя единствена от даден вид рибка и нямаш възможност да купиш други, постави я в компанията на останалите близкородствени видове.

И още нещо. Рибките много често могат да заболеят. Аквариумистите обикновено храбро се залавят да лекуват своите питомци. В малък съд с вода разтварят готварска сол или някое лекарство и поставят в него болната рибка. Природолюбителите са уверени, че провеждат лечение, а всъщност става съвсем друго. Действително солта и лекарствата действуват убийствено върху паразитите, като влияят, разбира се, и на болната рибка. Но това не е опасното. В малкия съд върху изтощената от паразити рибка веднага започват да действуват два пагубни фактора: обемният фактор и липсата на стадото. В резултат на това „лечението" може да стане причина за смъртта на рибката.

Както виждаме, и обемният фактор, и груповият ефект съвсем не са отвлечени теоретични открития и всеки аквариумист е длъжен да се съобразява с тези закономерности.

Автор Марк Махлин

Коментари (2)

... : гост dava6 im mnogo xrana септември 21, 2008 Помътняване на водата в аквариум с декоративни рибки : гост Здравейте, аз отскоро отглеждам декоративни рибки заради сина ми. Обаче изпитвам големи затруднения особено с водата в аквариума. Проблема е че много бързо (по-малко от седмица) помътнява и мирисхе лошо. Ако може да ме посъветвате как да се справя с проблема юли 28, 2008

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари