паяците са отлични диагностици на различни отравяния

бекасите са не по-малко опитни синоптици

по птичите гласове през пролетта и ранното лято може да се определи времето

по „поведението" на цветята да се предскаже настъпването на лошо време

Знаете ли, че:

изящната кафявозъбка, която тежи три грама, е по-ненаситна от кита

такова безобидно и съвсем обикновено на пръв поглед явление, като повторния цъфтеж на растенията, е послужило като повод за кървавите събития на Вартоломеевата нощ

магарето живее значително по-дълго от „царя на животните" лъва

И накрая, случвало ли ви се е да чуете как расте тревата или как пеят таралежите? Да, да, бодливите мълчаливци отшелници — таралежите!

Може да се изброят безкрай подобни въпроси и на повечето от тях обикновеният читател неспециалист, особено градският жител, вероятно не би могъл да отговори. Между другото, много от тези въпроси не са никак безсмислени. Те представляват не само теоретически, но и практически интерес, тъй като засягат обкръжаващата ни среда с нейните многообразни закони и най-сложни взаимни връзки.

От ледените грамади на безкрайната сурова Арктика до южните планини и знойните пустини са се ширнали просторите на нашата страна. Необятни низини и равнини се редуват с величествени планински масиви. Гъста мрежа от реки и езера покрива тази грамадна територия, където обитават около 700 вида птици и 300 вида бозайници, 128 вида влечуги, 33 вида земноводни и почти 1500 вида риби. А заедно с първаците, мекотелите, ракообразните, насекомите и животните от другите класове цялата фауна на Съветският съюз наброява повече от 100 000 вида.

Разбира се, въпреки желанието си човек не би могъл да опознае цялото разнообразие от живи организми, но някои от тях — най-често срещаните, интересните, полезните или относително вредните — трябва да бъдат известни на всеки, който обича родната природа.

За да можем да се отнасяме като грижливи стопани към природните богатства, преди всичко трябва да познаваме своеобразния и неповторим живот на четирикраките, крилатите и другите обитатели на различните ландшафти.

В нашия интензивен век — века на техниката — нямаме време да се огледаме, да се вгледаме в природата, да чуем песента на славея от прозореца. А ще минат година – две и славеят завинаги ще отлети!

Нехайството към обкръжаващата ни природа е „болест", характерна не само за съвременните поколения. Много философи и биолози от миналите векове не са одобрявали прекомерното увлечение по „чужди земи" и са упреквали изследователите за пренебрежението им към най-близките и родните места. Природата е около нас и нахлува през отворения прозорец. Тя е прекрасна, но за да я почувствуваме, необходими са желание и умение да я видим.

В отношението ни към природата преобладават два подхода, но и двата са тенденциозни. Единият от тях е чисто потребителски: да покорим, да вземем и нищо да не върнем.

Другият е „предпазен", но когато опазването е самоцел, то води понякога до печални последици за природата. Съвършено ясно е, че рационалното използуване на природните богатства не противоречи на идеите за опазване на природата. Нещо повече, и опазването, и разумната експлоатация на ресурсите на обкръжаващата ни среда са преплетени по най-тесен начин и са залог за културното, стопанското отношение към природата.

Някои недостатъчно осведомени хора смятат, че ловците унищожават последните зайци и катерици, последните живи същества в нашите гори и поля. Опитът обаче доказва, че при разумно ръководене на ловното стопанство най-богати с животни и птици са онези ловни полета, в които са организирани охраната, системното подхранване и плановият отстрел на животните.

Най-зъл враг на природата е нарушителят на всички ловни закони — бракониерът. Той е враг и на истинските ловци, които за щастие преобладават. Нищо не може да спре бракониера да убие гнездеща патица или бременна зайка. Ако на пътя му застане обществен инспектор или член на ловното дружество, цевите на бракониерската пушка може да се насочат дори и към човек. . .

Не по-малка вреда на природата нанасят и определена част „диви" туристи, които оставят след себе си пепелища, опустошени – гнезда и купища смет.

Когато разглеждаме различните явления в природата, не бива да забравяме и извънредно важната естетическа страна на въпроса. Това не означава, че за да украсим ландшафта, специално трябва да се къса метличина и ръжта, но не бива и да тровим с химикали крайпътните храсти.

Съществуват ценности без еквивалент в пари, тонове и кубически метри. В какви измерения да оценим радостта от срещата с майката гора или възторга в очите на детето при вида на новогодишната елха? Можем ли да измерим в килограми шепата пръст, взета от прага на бащиния дом? ... Как да оценим в пари чувството за някакво първобитно щастие, когато, седейки до загасналия огън, чуваме първия акорд от песента на глухар? Можем ли да превърнем в кубически метри скъпоценния пън, който вълшебните ръце на твореца са превърнали в горския дух от оръфаните страници на книжките от нашето далечно детство?

Разбира се, не. Тук са безполезни каквито и да било цифри.

Потребителският и недалновидният подход към обкръжаващата ни среда е довел до това, че в началото на нашия век и особено през втората му половина, тя се оказа сериозно застрашена. Като „щурмува и покорява" природата, човечеството твърде рядко поглежда назад. То живее с ежедневните си грижи и не се затруднява да мисли за последиците от нерационалната експлоатация на ресурсите на сушата и морето, които се оказаха печални.

Застрашена е и почвата. Половината от световните запаси обработваема площ е подложена на ерозия. А нали това е средата, която непосредствено ни храни. Водата е „кръвоносната система" на природата. Без нея животът секва. В наши дни замърсяването на водата придоби застрашителен характер. Много европейски реки са покрити с химическа пяна — тези реки са мъртви. От опасна болест е засегната и атмосферата, защото промишлеността изхвърля огромно количество вредни газообразни и твърди отпадъци във вид на суспензирани частици.

Гората е била изсичана и изгаряна. Горските пожари, които се смятат сега за стихийно бедствие, някога са били единственото ефикасно средство за извоюване на участъци за зеленчукови градини и ниви от горските дебри. Според Юлий Цезар в Европа е имало гъсти и безкрайни гори предимно от дъб, бук и други широколистни видове. През средните векове обаче изсичането на горите се превърнало във „великия замисъл на епохата". Интензивното им унищожаване продължило чак до XIX век. По това време били вече изсечени най-ценните европейски гори.

Съдбата на дивите животни е сързана най-тясно с рязкото влошаване на жизнената среда. От епохата на великите географски открития до наши дни са измрели или са били избити не по-малко от 120 вида и подвида бозайници и около 150 вида птици. Днес около 600 вида животни са застрашени от изчезване.

Приблизително от средата на XX век насам въпросът за опазването на природата стана един от най-важните световни проблеми. Само през последните 20—30 години са проведени около 500 международни конгреса, конференции и симпозиуми по опазване и използуване на природата. Такива въпроси многократно се разглеждат на генералните асамблеи на Организацията на обединените нации. В редица страни са приети също много важни постановления във връзка с тези проблеми. Сега за решаването им работят многобройни институти и други научни учреждения, на тази тема са посветени много изследвания.

С тази статия си поставяме твърде скромна цел. Ако тя ни напомни за необходимостта да спасим някое дърво от отсичане по време на строителство или ни накара да се порадваме още веднъж на пролетните разливи, можем да смятаме, че задачата й е изпълнена. Статията е малко прозорче, през което може да се види цялото многообразие на обкръжаващата ни природа — природа толкова щедра, колкото и чувствителна към добро и зло.

А. Калецки

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари