|
Птиците принадлежат към най-мобилните групи животни. Голяма част от тях се характеризират с периодични миграции от местата за размножаване към зимовищата, други скитат след гнездовия период в твърде обширни по площ райони, трети извършват вертикални сезонни придвижвания. Въпреки това и при птиците всяка таксономична единица се характеризира с обособена област на разпространение — ареал. При постоянните видове и подвидове гнездовият ареал и областта на зимуване съвпадат, докато при мигриращите те са разположени в различни континенти и дори в различни зоогеографски области.
Познати са следните видове ареали:
космополитни циркумконтинентални циркумполярни ендемични викариращи разкъсани (дизюнктивни).
Ареалите на различните таксони птици обхващат една или повече зоогеографски области. Най-много видове (без морските) са установени в неотропичната зона (2500), следвана от етиопската област (1700), палеарктичната (1100), ориенталската (1000) и неарктичната област (900) (H o w a r d, M o o r e,1980).
Относителното богатство на орнитофауната в България се дължи както на благоприятните и разнообразни физикогеографски и климатични особености на нейната територия, така и на средищното местоположение, което тя заема на Балканския полуостров и Западна Палеарктика.
Разпространението на животинския свят (включително и на птиците) по територията на България показва особености във връзка най-вече с релефа на страната, който обуславя развитието на различните растителни пояси, обитавани от животни от различни фаунистични комплекси (Йосифов, 1982).
Различават се следните сухоземни фаунистични комплекси:
фауна на пояса на дъба фауна на пояса на бука фауна на иглолистния пояс фауна на субалпийския пояс фауна на алпийския пояс (Йосифов, 1982).
Орнитогеографското зониране на територията на България все още не е осъществено, но безспорно е, че във видово и количествено отношение най-богат на птици е поясът на дъба. В него най-много видове птици са установени във влажните зони (сладководни, полусолени и свръхсолени блата и езера по Дунавското и Черноморското крайбрежие — блатата на о-в Белене, ез. Сребърна и Атанасовското езеро). Някои проучвания (Янков, 1983) обаче показват, че разнообразието на гнездещите видове в София днес е по-голямо, отколкото в която и да било друга равностойна по площ територия в естествено състояние от България.
Зоогеографската характеристика на българската орнитофауна е извършена по Voous (1960). В нея са включени всички гнездили в миналото и гнездещи сега птици — общо 255 вида. Поради обстоятелството, че зоогеографският анализ е направен преди съставянето на останалите данни, той не притежава онази прецизност, която би получил след тяхното селектиране (в момента броят на птиците е повече).
Най-голям дял в българската гнездова орнитофауна заемат птиците от палеарктичния тип фауна (81 вида — 31,7%). Това са птици, принадлежащи към фауната на хладния, умерения и субтропичния климатичен пояс от северната половина на Стария свят. Към тях спадат и 39 вида от раз. Passeriformes, както и Ardea cinerea, Ciconia ciconia, С. nigra, Haliaeetus albicilla, Gyps fulvus, Circus aeruginosus, Aquila heliaca, Grus grus, Otis tarda, Vanelus vanelus, Larus ridibundus, Cuculus canorus, Bubo bubo, Dendrocopus martius и др.
Европейският тип фауна в България е на второ място по богатство на видовете (24 вида — 9,4%). За него са характерни видовете, гнездещи в райони на Европа с умерен и средиземноморски климат. Най-голяма част от тях са от разред Passeriformes (19 вида): Lullula arborea, Prunella modularis, Erithacus rubecula, Е. megarhynchos, Phoenicurus phoenicurus, Saxicola rubetra, Turdus philomelos. А. palustris, Hippolais icterina, Sylvia borin, S.atricapilla, Phylloscopus bonelli, Ph. sibilatrix, Ficedula hypoleuca, F. albicollis, Parus cristatus, Р. caeruleus, Certhia brachydactyla, Fringilla coelebs. От други разреди спадат видовете: Pernis apivorus, Crex crex, Porzana porzana, Picoides medius, Р. virivis.
Към холарктичния тип фауна принадлежат 23 вида — 9,0%. Това са птици, гнездещи в хладния, умерения и субтропичния климатичен пояс на Северното полукълбо: Podiceps griseigena, Anas strepera, A. crecca, A. platyrhynchos, A. clypeata, C. cyaneus, Accipiter gentilis, Buteo buteo, Aquila chrysaetos, Actitis hypoleucos, Gallinago gallinago, Chlidonias nigra, Sterna hirundo, Asio otus, A. flammeus, Eremophila alpestris, Riparia riparia, Hirundo rustica, Troglodytes troglodytes, Regulus ignicapillus, Certhia familiaris, Loxia curvirostra, Corvus corax.
Също 23 вида (9,0%) от българската орнитофауна се отнасят към европейскотуркестанския тип фауна, който обединява видовете от умерените и средиземноморските райони на Европа и Югозападна Азия на изток до Туркестан. Към тази фауна принадлежат: Circus pygargus, Perdix perdix, Columba oenas,C. palumbus, Streptopelia turtur, Coracias garrulus, Lanius minor, Turdus viscivorus, Luscinia luscinioides, Acrocephalus schoenobaenus. A.scirpaceus, A. arundinaceus, Emberiza hortulana, Carduelis chloris, C. carduelis, Acanthis cannabina, Sturnus vulgaris, Sylvia nisoria, S. communis, S. curruca, Muscicapa striata, Emberiza calandra, Anthus trivialis.
Към фауната на Стария свят в България се отнасят 18 вида (7,0%): Tachybaptus ruficollis, Podiceps cristatus, P. nigricollis, Pelecanus onocrotalus, Phalacrocorax carbo, Ixobrychus minutus, Egretta garzetta, Plegadis falcinellus, Platalea leucorodia, Milvus migrans, Falco tinnunculus, Coturnix coturnix, Porzana pusilla, Chlidonias hybrida, Otus scops, Alcedo atthis, Upupa epops, Oriolus oriolus.
Средиземноморският тип фауна обединява видове, гнездещи в едноименната географска област. В България този тип е представен от 14 вида (5,5%): Picoides syriacus, Melanocorypha calandra, Lanius senator, L. nubicus, Oenanthe isabellina, O. hispanica, Hippolais olivetorum, H. pallida, Sylvia hortensis, Sylvia cantillans, Parus lugubris, Sitta neumayer, Emberiza cirlus, Serinus serinus.
В туркестано – средиземноморския тип фауна са включени видовете птици, които гнездят в равнини, степи и области със сухо и горещо лято на Южна Европа и Югозападна Азия. В България те са 14 вида (5,5%): Aythya nyroca, Hieraaetus pennatus, Falco naumanni, Alectoris graeca, Recurvirostra avosetta, Burhinus oedicnemus, Columba livia, Athene noctua, Merops apiaster, Calandrella cinerea, Cettia cetti, Sylvia melanocephala, Emberiza melanocephala, Passer hispaniolensis.
Космополитният тип фауна обхваща видове, които са разпространени по всички или почти всички континенти. В България се срещат 12 вида (4,7%): Nycticorax nycticorax, Egretta alba, Pandion haliaetus, Falco peregrinus, Gallinula chloropus, Haematopus ostralegus, Himantopus himantopus, Charadrius alexandrinus, Gelochelidon nilotica, Sterna albifrons, Thalasseus sandvicensis, Tringa alba.
Към индо – африканския тип фауна принадлежат видове, които обитават Южна Азия и Централна Африка. В България се срещат 10 вида (3,9%): Bubulcus ibis, Ardea purpurea, Neophron percnopterus, Circaetus gallicus, Accipiter brevipes, Aquila rapax, Glareola pratincola, Streptopelia decaocto, Apus melba, Hirundo daurica.
Палеомонтанният тип фауна обединява птици, които гнездят в алпийската зона на високите планини в палеарктичната област. В България се срещат 6 вида (2,3%): Gypaetus barbatus, Cinclus cinclus, Prunella collaris, Turdus torquatus, Tichodroma muraria, Pyrrhocorax graculus.
Видовете, които обитават степите и пустините на Южна Палеарктика, принадлежат към палеоксерния тип фауна. В България се срещат 5 вида (2,0%): Tadorna ferruginea, Buteo rufinus, Anthropoides virgo, Tetrao tetrix, Petronia petronia.
Към сарматския тип фауна се отнасят 5 вида (2,0%). Това са видове птици, които през неогена и плейстоцена обитават плитките солени участъци на Сарматско море (от източните части на Средиземно море и унгарските равнини до пустините Каракум и Казълкум). От българската орнитофауна към този тип се отнасят: Pelecanus crispus, Halietor pygmeus, Tadoma tadorna, Netta rufina, Larus melanocephalus.
Палеоксеромонтанният тип фауна обединява видове птици, които обитават сухи, безводни планински склонове на южнопалеарктичната зона. В България са установени 4 вида (1,6%): Hirundo rupestris, Phoenicurus ochruros, Monticola saxatilis, M. solitarius.
По 3 вида (1,2%) от българската орнитофауна представляват туркестанският и сибиро-канадският тип фауна. Към първия тип спадат птици, които гнездят в степите на Югозападна Азия: Circus macrourus, Oenanthe pleschanka, Sturnus roseus.
Вторият тип обединява птиците, гнездещи в северния климатичен пояс на холарктичната област: Aegolius funereus, Glaucidium passerinum, Picoides tridactilus.
С по 2 вида (1,2%) в България са представени сибирският тип фауна, която обединява видовете, гнездещи в тайгата и зоната на бореалните хвойнови гори на Палеарктика — Strix uralensis, Bonasa bonasia, и монголо - тибетският тип фауна, която обединява видовете, населяващи средноазиатските високи и хладни степи — Aegypius monachus, Falco cherrug.
С по 1 вид (0,4%) са застъпени северноатлантическият (Phalacrocorax aristotelis), етиопският (Ardeola ralloides) и неоарктичният (Larus argentatus) тип фауна.
На три вида от гнездовата българска орнито фауна не е определена принадлежността към някои от посочените типове фауна: Puffinus puffinus, Alectoris chuckar, Phasianus colchicus.
В България са гнездели или гнездят всички европейски видове птици от палеоксеромонтанния тип фауна и от фауната на Стария свят. От 99,9 до 50% от гнездещите птици в Европа са представени в България от следните типове фауна: европейско-туркестански, туркестано-средиземноморски, космополитен, европейски, цалеарктичен, индо-африкански, палеоксерен, палеомонтанен, монголо-тибетски, сарматски и холарктичен. Относително най-слабо в българската орнитофауна спрямо европейската са застъпени сибирският, етиопският, неоарктичният, туркестанският, северноатлантическият, средиземноморският и сибиро-канадският тип фауна. Те представляват от 20 до 50% от видовете птици, гнедзещи в Европа.
„Фауната на България“ Издание на БАН...
Коментари () |
|
|
|
 |
