|
Историята на Маринела Колева |
|
|
19 септември 2007 |
Имаме си дворно куче – майка каракачанка – баща неизвестен. Казва се Саша – любвеобвилна, своенравна и много непослушна. Слуша само съпруга ми. През март дъщеря ми донесе малка бяла топчица – сладко балонче. Обезпаразитихме и го ваксинирахме. Стана ни любимец, дори ветиринаря ни предложи да го продадем на местно радио за една игра толкова е хубав и забавен нашият Лъки. Но ние не го дадохме, въпреки че не успяхме да му създадем хигиенни навици. Сега тича по двора, а на зима ще спи при котлето на парното. Няма да е сам, защото преди 2 месеца дъщеря ми закъсня.
Влезе и каза ,,Извинявам се, но един далматинец върви след мен и не мога да го изгоня. ,,Излязохме, а той милия седнал с муцунка срещу портата и чака. Дадох му да хапне гранули – не пожела, но водица пи. Посуетихме се и съпруга ми каза да се прибираме – той щял да си тръгне. Влязохме, изгасихме осветлението, но далматинеца стоеше плътно до портата с лице към двора. Това продължи близо час. Аз не издържах, станах и го пуснах в двора. За да не се сбие с другите го прибрах в стая на приземния етаж. Потупах по канапето и той легна. Престраших се и го погалих. От този момент аз се влюбих в него. Дълго му търсихме стопаните и се радвам, че не ги открихме, защото е умно и любвеобвилно същество. Разхождаме се редовно, играе футбол със сина ми и приятелите му, а малкият Лъки му е верен другар макар и малко досаден – скача по него, закача го, но аристократа далматинец го търпи нали е още бебе. Заради аристократичната му осанка и държание го нарекохме Лорд. И така имаме вече 3 кучета, но си ги обичаме и се грижим за тях. Забравям проблемите от деня още щом сляза от колата и ги видя с каква радост ме посрещат.
От Зоомания.
Много кучета/други животни имат нов живот след като са немерени по един или друг начин. Прегледани от ветеринар. Ваксинирани и дарени с нова любов. Дали са избягали или пуснати или откраднати и след това пуснати - никой уви не може да знае това. Важното е че са спасени. Даден им е нов шанс. Това е историята на един кокер, може би е и историята на вашето куче. Разкажете я, няма значение дали е породисто или непородисто кучето Ви. Разкажете историята на намереното Ви куче или котка или друго животно. Много малко хора знаят какво да правят като намерят животно на улицата или на друго място и го вземат за отглеждане у дома си:
1-задължителна и спешна консултация с ветеринарен лекар
2-силна храна - за да се нормаризира теглото на животното
3-ваксиниране и обезпаразитяване ако има нужда от второто, но първото е задължително
4-наблюдение за по-късни проблеми
5-обич и пак обич, по една или друга причина Вие сте намерили съвсем непознато животно
6-задължително е да потърсите собствениците на кучето, което сте намерили. Да им изисквате паспорта, снимка, описание на отличителни белези и др. неща, които биха покозали, че това е тяхното куче
Идея за клуба: Биляна Спиридонова
За да ни изпратите и вашата история – просто трябва да ни пишете на:
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
Коментари () |
|
|
|
 |
