Зайците като интензивни селскостопански животни все още не са намерили своето място в стоковото производство на животинска продукция. По скорозрелост и плодовитост и по възможност за получаване на голямо количество месо в кратък период зайците не отстъпват на най-месодайните животни - птиците и свинете. При отглеждането на зайците обаче съществуват редица неразрешени проблеми. Един от тях е високата смъртност при зайчетата. Разрешаването на този проблем ще позволи зайците да заемат своето място сред останалите селскостопански животни.
Засега зайцевъдството се намира в период, в който се намираше птицевъдството в близкото минало. За огромните успехи на птицевъдството основна роля изиграха храненето и развъждането. Натрупаният опит в птицевъдството сега е по-лесно да се приложи в зайцевъдството.
Благодарение на голямата скорозрелост и плодовитост на зайците при промишлени условия на отглеждане от една зайкиня - майка могат да се получат по 30 зайчета за месо за година. Това означава, че може да се получат по 70—75 кг живо тегло от зайкиня и 30 кожички,
които не може да се получат от други животни. Известно е, че заешките кожи представляват ценна суровина за кожухарската промишленост.
Биологичните възможности за висока плодовитост на зайците са по-големи, но засега те се проявяват единично. Получено е по 200— 250 кг живо тегло от зайкиня - майка, чийто първи приплоди също се използуват за разплод. Сега зайчетата на 60—80 - дневна възраст достигат 2—2,5 кг живо тегло, а не както преди — на 100—120 дни. Смята се за нормално зайците да достигнат 2,0 кг живо тегло на 56-дневна възраст, докато пилетата - бройлери на тази възраст достигат 1,6 кг. Преимуществото на зайците пред птиците е и това, че в дажбата им участвува около 40% люцерново брашно.
белтъчините на заешкото месо (до 90 %), докато при говеждото месо този процент е едва 62%. Поради тези качества заешкото месо е сравнително ниско калорично и високо диетично.
Все още консумацията на заешко месо у нас и в света е твърде ниска. Причините за това са любителският характер и малкото производство. Все още има страни, в които голяма част от населението се отнася с предразсъдъци към консумацията на заешко месо, но в някои страни, като Франция. Белгия, Холандия, Англия и др., от дълги години заешкото месо е желано както в личната, така и в обществената кухня. Големи количества заешко месо се консумират в САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия. За съжаление статистиката не е обхванала производството и консумацията но заешкото месо, както не е известен и броят на зайците в света.
В САЩ през 1964 г. са произведени 8—10 млн. зайци за месо. През 1966г. в тази страна са продадени 13 млн. кг заешко месо. В Англия в началото на 50-те години ежегодно са били внасяни по - 45 000 тона заешко месо, а производството е достигнало 50 000 тона или
общата консумация е била 95 000 000 кг. Франция заема първо място по производство и консумация на заешко месо. Ежегодно само на пазарите постъпват 120млн. зайци. В Холандия през последните години заешкото месо се увеличава постоянно. През 1962/1963г.то е било над 430 000 кг. Подобно е развитието на зайцевъдството и в Дания. Оттам за Германия са изнесени през 1965 г. 1138,8 тона заешко месо. Дори такава страна като Швейцария произвежда над 6 300тона заешко месо.
Голямо е производството и консумацията на заешко месо и в Италия.
В социалистическите страни консумацията на заешко месо е сравнително ограничена. По-крупни, ферми за производство на месо са изградени в Съветския съюз. Ежегодно се произвежда около 60 000 000кг заешко месо. От личното, любителското зайцевъдство в Германия през 1964 г. са заклани 10 000 000 зайци. Унгария през последните години направи сериозни крачки в промишленото производство на заешко месо. През 1967 г. от Унгария, са били изнесени 11 000 000кг заешко месо.
В нашата страна производството на заешко месо е твърде ограничено и то е съсредоточено главно в личното стопанство. Средното количество произведено заешко месо през 1971г за промишлени нужди е малко и то не по-малко количество месо е получено за лични нужди. Все още получаването на месо от промишлено отглеждане на зайците е незначително.
При обработка заешките кожи могат да имитират ценни дивечови кожи (златки, леопард, бобър и Др.). Те се използуват за направата на дамски и детски палта с космената покривка отвън, за подплати, ръкавици, шапки и други. От кожите с по-малоценна космена покривка се правят леки галантерийни предмети.
Заешките кожи са основната суровина на кожухарската промишленост в много страни. Броят им расте непрекъснато и затова те имат все по-голямо значение за кожухарството. Добивът на заешки кожи представлява 60 % от целия добив на кожи в света. В някои години той достига 75 %.
В нашата страна добивът на заешки кожи е незначителен. Голяма част от кожите, получавани в личните стопанства, не се консервира и не се продава на изкупвателните организации.
Значение на зайците като източник на вълна. Вълна се получава от ангорските зайци. Вълната от тези зайци е дълга 5—8 см, нежна и има висок рандеман (над 90 %). Тя е много лека и поради специфичния хистологичен строеж има по-добри топлинни качества от другите животински влакнини. Затова от нея се получават най-леките тъкани и плетива. Поради снежнобелия си цвят тя се употребява неоцветена, а може да се боядисва във всички цветове. От 1 кг ангорска вълна се получава 100 000тона прежда, от която се изтъкава 2,5 м2 тъкан.
Поради това, че ангорската вълна има ограничено приложение, главно за по-фини тъкани и плетива, то и световното й производство не е голямо. Страни с по-голямо производство на такава вълна са Франция, Англия, Италия и др. През 1964 г. в Германия са произведени 42 000 кг ангорска вълна. В нашата страна производството на ангорска вълна е съвсем малко. В близко бъдеще не се очертават особени перспективи за рязко увеличаване на производството й.
Космената покривка на домашните зайци е най-добрата суровина за получаване на висококачествен филц за шапки.
За народното стопанство имат значение и някои отпадъци от зайците.
Заешкият, тор е много ценен за градинарството и цветарството. Той има високо съдържание на сухо вещество. Богат е на азот (1,4%) и фосфорна киселина (1,8 %).
От отпадъците при клането, като уши, крака и негодните за обработка кожи, се приготовлява висококачествен клей или желатин! От червата се правят струни за музикални инструменти, а от стомахчетата на младите зайчета се приготвя сирищна мая.
Значението на зайците е голямо и като лабораторни животни. Ежегодно милиони зайци се използуват за производство на серуми и ваксини. Като опитни животни се използуват в почти всички лаборатории по биология и медицина. Подходящ обект са и за изучаване и използуване в анатомията, физиологията и биохимията. Поради голямата си плодовитост и бърз растеж зайците са подходящ обект за разрешаване на редица теоретически и практически проблеми в областта на генетиката, развъждането, ембриологията и др.
Източници: С. Райчев и Н. Дамянова
Още полезна информация:
Национална асоциация по зайцевъдство, гр. Плевен,ул.”Г. Кочев”100 - Иво Андреев председател 064/838 203
Българска развъдна асоциация по зайцевъдство – София, бул.”Кл. Охридски”, Лесотехнически университет, корпус Б - Валентин Вълов председател 0888 920804 доц. Ивона Димитрова зам. Председател 0886395917
Фонд Земеделие дава възможност за евтини кредити за зайцевъдство
Създаването на ферми за зайци е хит през последната година у нас. Търсенето на крехката мръвка расте лавинообразно и вече има недостиг на пазара, твърдят специалисти. Допреди 3-4 г. заешко можеше да се намери само в хипермаркетите "Метро" и "Билла", а сега всеки магазин се опитва да го предлага, пише вестник 24 часа.
Фонд "Земеделие" дава възможност за евтини кредити за зайцевъдство, заяви Виолета Кръстева от дирекция "Животновъдство" в земеделското министерство. По инвестиционната програма "Животновъдство" се отпускат заеми с до 9% лихва. Изискването е да се купят поне 100 зайкини майки
Сметките ни показаха, че един фермер може да изкара 200-300 лв. месечно, ако отделя по 4 часа дневно за отглеждане на зайци, каза Михаил Михайлов, шеф на контролния съвет на новосъздадената асоциация за развъждане на зайци. При пълно натоварване от 8 часа на ден доходите може да стигнат 600 лв.
Зайцевъдството е възможност за допълнителни, алтернативни приходи, твърди Михайлов. Той обаче предупреждава стопаните да внимават, като стартират бизнеса си. Ако искат да печелят, трябвало да купят задължително племенни зайци от добри породи, защото по пазарите се предлагали всякакви животинчета със съмнително качество.
В момента цената на племенните зайци е около 8 лв./кг, казаха от браншовата асоциация. В България най-често се предлагат елитните породи бял новозеландски, калифорнийски, бял великан и белгийски великан, както и хибридът цика. Цената на една зайкиня от около 4 кг е 35-40 лв.
При покупка на заек от развъдна ферма трябва да се иска сертификат-, който гарантира, че животното е с родословие, препоръчаха специалистите.
В България има 18 селекционни ферми, от които може да се купят породисти зайкини, каза Ивона Димитрова, зам.-шеф на асоциацията за развъждане на зайци.
Родни специалисти са разработили породата "Веселина", която предстои да се регистрира в патентното ведомство. Тя се предпочитала, защото зайците ставали по-едри - около 5 кг. Сега стопани по селата се оплаквали, че трябва да заколят 3-4 животни, за да се нахрани семейството.
През зимата се вдигна рязко потреблението на заешко. Една от причините е болестите по другите меса. Хората били наплашени от говеждото заради лудата крава, от пилешкото заради птичия грип, от свинското заради чумата по прасетата. Тенденцията за алтернативни меса била силна и в Европа. Нишата в зайцевъдството била
огромна, защото вътрешният пазар имал още резерви за растеж. Ако се отвори външният пък, възможностите били неограничени. Например Италия, която била най-големият производител на заешко в Европа (300 хил. т), задоволявала сама само 10% от търсенето на месото. За износ на Запад обаче трябвало месото да е направено на парчета и на заешки бутчета.
Около 2,80-3 лв./кг е изкупната цена на зайците в момента. В магазините пък месото се предлага по 7,50-8 лв. за килограм. Около 6 евро пък се продавал 1 кг заешко в Гърция.
В Германия цената стигала до 8 евро.
305 409 са зайците у нас, показват данните на Националната ветеринарномедицинска служба. Делът на стопанствата с до 9 зайкини обаче е 91,5%, а в тези, които се отглеждат до 49 бройки - 8,3%. Стопанствата с над 50 зайкини майки са под 1 процент. В момента у нас има едва около 30 ферми, в които се отглеждат по над 50 животни, а само 10 с над 150.
Интересът към зайцевъдството се връща, твърдят браншовиците. В момента фермите се преструктурирали и от дребни и разпокъсани стопанства се отивало към модерно производство с експортна насоченост.
От всички бозайници зайците растат най-бързо.
Месото било с отлични диетични качества заради ниското съдържание на мазнини, висок процент на белтъчини, дребнозърнеста структура и добри вкусови качества.
Отглеждането на зайци може да бъде икономически ефективен подотрасъл на животновъдството, казват от браншовата асоциация. Това било и алтернативна възможност за осигуряване на трудова заетост и допълнителен доход на земеделските стопани. В България има подходящи климатични условия за зайцевъдство.
По данни на "Агростатистика" през 2005 г. закланите в специализирани кланици зайци са 20 419. Добити са 37,485 тона.
Досега пречка за износа в ЕС била липсата на одобрена от Европейската комисия Национална мониторингова програма за контрол на остатъчни количества ветеринарни продукти и замърсители в живи животни. Това щяло да стане до края на май.
Кланиците с одобрени линии за зайци за износ в ЕС са три. Това са:
"Евровърхът"- Стара Загора, в село Чупра – Ямбол
" Меком" - Силистра. От последната кланица предстои да започне износ за Румъния. От фонд "Земеделие " дават и субсидия 10 лв. на породист заек годишно.
Ферми с под 50 зайкини не са ефективни, казват браншовиците. В Италия едно семейство отглеждало 1000 майки, докато у нас максимум 200-250. Ефективноста там била много по-висока.
За 1 кг прираст на месо заекът изяждал 4 кг фураж. За 90 дни новороденото животинче достига размер за клане. Миналата година недостигът бил толкова голям, че магазините били готови да вземат всякакви зайци, дори от селата, където се отглеждали при примитивни условия. Информацията идва от: www.chambersz.com
Коментари (4)
Философът : гост
Кое тежи повече:1 килограм вълна или 1 килограм камъни !? :D може би са имали предвид 100 000 метра прежда (което пак не е малко;) ).
март 28, 2008
студентка : гост
и аз да попитам нещо за което се споменава само веднъж, но смятам 4е не маловажно - а именно каква е профилактиката при зайците, която трябва да се извърши за да не полу4и смъртна епидемия в една зайцеферма, или смърните случаи да се сведат до минимум. и кое е най-честото заболяване което причинява смъртта им? ако може да ми отгожорите на тези въпроси моля пи6ете ми на е-мейл:
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
февруари 05, 2008
ФЕрмера : гост
Добре де какви са ословията за изграждането на ферма за зайци.Кое е подходящото място в България за отглеждането на зайци.Каква трябва да бъде породата която е най-подходяща за месо и вълна.Моля отговорете на въпросите.
декември 26, 2007
888 : гост
Абе ей, как от 1 кг вълна ще получите 100 000 тона прежда?
