В различните страни на света се развъждат над 450 породи овце, които се различават съществено по характера на руното. Вследствие на това и влакната, от които се състои вълната, се различават значително по хистологичен строеж, химичен състав и технически свойства.
Съществуват няколко класификации на влакната, в основата на които се поставят отделни признаци (продължителност на растежа, местоположение, наличност или липса на сърцевинен слой, дължина, строеж и свойства).
Според английската класификация влакната се делят на 3 групи:
влакна със специфичен строеж на сърцевината (kemps).
Първите две групи влакна морфологично се делят още на направляващи и групови. При тази класификация се имат пред вид влакната не само във вълната на овцете, но и при различните други видове животни. Вследствие на това много типове влакна, на които в отделните страни се дават различни имена.
Най-приемлива е класификацията на влакната във вълната на овцете въз основа на морфологичните признаци (дебелина, дължина, къдравост, здравина, разтегливост, цвят и блясък), определяни органолептично. За контрола на тази оценка при диференцирането на някои типове влакна се взема под внимание и хистологичният строеж, преди всичко за наличността и развитието на сърцевинния слой. Това позволява влакната да се разделят на следните 7 типа: пухови, осилести, преходни, сухи, мъртви, кучешки и покривни. Някои от тези типове (сухи, мъртви и кучешки) са нежелани във вълната от технологична гледна точка, защото силно понижават качеството и количеството на изработените от нея тъкани. Чрез селекцията се избягва отглеждането и използуването на овцете с такива нежелани влакна.
Пухови влакна.
Те са най-тънки—с дебелина от 10 до 30 микрона – µ, с добре изразени къдрици (5—12 броя на 1 см), с дължина от 5 до 15 см и много добри физико-механични свойства (здравина, разтегливост, еластичност и пластичност), които се дължат на хистологичния строеж (люспест и добре развит корков слой).
При грубовълнестите овце пуховите влакна се намират в долната част на руното и образуват втория му пласт. При романовските овце те са по-дълги от осилестите. При дивите представители и при примитивните породи пуховите влакна през пролетта линеят и израстват наново със застудяването на времето (есенно-зимния сезон).
Вълната на тънкорунните породи се състои само от пухови влакна, разположени в кожата много гъсто във вид на снопчета. При различните тънкорунни породи пуховите влакна се отличават по дебелина, дължина, къдравост и други свойства. Тези различия трябва да се търсят преди всичко в хистоструктурата на корковия слой и в химичния му състав. Същевременно върху техническите свойства влияе и целият комплекс от външни фактори през времето на растежа на влакната.
Осилести влакна. Те са дебели, груби и със слабо изразена къдравост или почти прави. Дебелината им варира значително, но се движи средно в границите 50—80 микрона - µ, като има и по-тънки (30—50 микрона - µ) и много по-дебели —-до 120—140 микрона - µ. По начало осилестите влакна във вълната на грубовълнестите овце са по-дълги от пуховите, поради което образуват външния пласт от заострени косици на руното. Дължината им се движи от 3—4 при романовските, до 30—35 см при каракачанските овце.
Осилестите влакна се състоят от 3 слоя: люспест, корков и сърцевинен. Сърцевинният слой варира значително и зависи от дебелината на влакната — при по-дебелите е по-силно развит (непрекъснат), а при по-тънките — по-слабо развит и може да бъде прекъснат. Колкото по-дебел е сърцевинният слой, толкова по-лоши технически свойства имат влакната, а с намаляване на дебелината качеството им се повишава.
Осилестите влакна са винаги в смес с пуховите и с преходните. Овце само с осилести влакна (ако не се вземат пред вид някои породи, развъждани в Африка, на които вълнената покривка се състои само от къси, дебели влакна, подобни на покривните) не се срещат.
Преходни влакна.
Те заемат междинно положение по отношение на пуховите и осилестите. Дебелината им се движи между 30 и 50 микрона - µ, но могат да бъдат и по-дебели. По къдравост се приближават до пуховите, но броят на къдриците на 1 см е по-малък. При някои породи къдриците са големи, добре изразени по цялата дължина на влакната. По дължина варирането е още по-голямо. В някои видове вълна преходните влакна са дълги колкото осилестите или пуховите, а при други достигат 40 см и повече.
По хистологичен строеж преходните влакна се приближават до пуховите. Сърцевинният слой липсва или е развит по-слабо и е прекъснат. Колкото са по-тънки, толкова с по-добри технически свойства се отличават.
Преходните влакна съставляват основната маса на вълната на полутънкорунните породи (цигайска, английски породи и др.). При някои местни породи, като карнобатската (рудав тип), овцете от поречието на Марица, средногорските овце и др., вълната се състои главно от преходни влакна. При овцете със смесена вълна (каракачански, плевенски черноглави, старозагорски, свищовски и др.) преходните влакна се намират в различни количествени съотношения.
Сухи влакна.
Те са разновидност на по-дебелите осилести влакна. Отличават се с голяма твърдост на пипане, главно по връхната част, с по-слаб блясък и с повишена чупливост. Вследствие на различни външни въздействия изпиране на серея, замърсяване на вълната, висока влажност и др.) настъпват известни изменения в структурата им, което води до понижаване на здравината и разтегливостта им — стават твърди на пипане. По хистологичен строеж не се различават от осилестите влакна.
Сухите влакна се срещат преди всичко при овцете с по-груба вълна, каквито са каракачанските и някои местни овце в Северна България от типа цакел. При курдючните овце често са спътник на мъртвите влакна.
Мъртви влакна. Те са също разновидност на осилестите влакна и са сравнително къси, дебели, млечнобели, без блясък и със силно понижени физико - механични свойства. При най-слабо усилие се късат, поради което се наричат „мъртви", а фактически растат, както всички останали влакна.
По хистологичен строеж мъртвите влакна се приближават до осилестите. При тях обаче сърцевинният слой е силно развит и заема по-голямата част от влакното. Поради тази причина влакната са с незначителна здравина, без разтегливост и с понижени други свойства. Освен това те не се боядисват, поради което влошават външния вид и качеството на готовите тъкани. Всичко това ги прави нежелани във вълната.
Мъртвите влакна се срещат преди всичко във вълната на грубовълнестите овце, по-рядко при някои полутънкорунни породи (английски месодайни) и по изключение при тънкорунните, при които в резултат на системен отбор и подбор е отстранено появяването им във вълната. Наблюденията показват, че с възрастта на животните мъртвите влакна се увеличават.
Във вълната на нашите местни породи мъртви влакна се срещат сравнително рядко. При кръстосването на местните овце с тънкорунни и полутънкорунни кочове при кръстоските се срещат като изключение отделни животни с мъртви влакна, които се откриват при наблюдаване на руното откъм остриганата повърхност.
Кучешки влакна.
Появяват се в много случаи при агнетата от всички тънкорунни породи, при някои полутънкорунни и при кръстоските с тънка и полутънка вълна. Разположението им по тялото на агнетата варира значително — от единични влакна на отделни части до пълна обрасналост на цялото тяло. Някои специалисти (М. И. Санников, Н. И. Граудынь и З. И. Тимашев) различават 2 типа кучешки влакна във вълната на тънкорунните агнета. Влакната от единия тип по морфологични особености се приближават до мъртвите. Те са къси (3—4 см), с вретеновидна форма и чупливи. През първите месеци (до отбиването на агнетата) опадват и вместо тях от същите луковици израстват тънки пухови влакна. Влакната от другия тип по особености се приближават до обикновените осилести влакна. Те са по-дълги (5—7 см), по -тънки и с по-добре изразена къдравост, не изпадат от руното и влошават качеството на тънката вълна. По наши наблюдения (Р. Балевска и Д. Танев, Н. Диомидова и Д. Танев) и те отпадат, но по-късно (към 3—4 месечна възраст), докато първите изпадат още
1—2 месеца след раждането. Освен това от същите луковици израстват по-дебели пухови, или преходни, а в някои случаи и осилести (по бутовете и гънките на шията) влакна. При възрастните животни те са по-дълги, поради което стърчат над основната маса от пухови влакна. Освен това с възрастта на животните се наблюдава известно увеличаване на тези влакна. Наличността им в руното прави вълната недостатъчно изравнена по дебелина на влакната в щапелите и неизравнена топографски. За отбелязване е, че от тези животни като възрастни се получава по-голямо количество непрана вълна (с 19,8% за първата и с 28,7% за втората стрижба), отколкото от типичните тънкорунни животни без кучешки влакна при раждането.
Установено е от различни автори, че кучешките влакна силно се унаследяват. От нашите наблюдения се вижда, че овцете-майки, които в млада възраст са имали малко кучешки влакна по тялото, предават този признак и на приплодите си. Всичко това показва, че такива агнета, особено мъжки, не трябва да се оставят за разплод. Селекцията по характера на вълнената покривка на агнетата влияе в значителна степен за подобряване качеството на вълната на възрастните овце.
Покривни влакна.
Те са груби, къси (дължина 1—1,5 см), без къдрици, със силен блясък. Покриват лицевата част на главата, ушите, долната част на крайниците, а при някои породи и корема. В кожата са разположени под наклон, поради което на повърхността се покриват едни с други и образуват плътна космена покривка. При много породи покривните косми по главата, ушите и крайниците са с различен цвят. Тази окраска е породен признак (английски породи, плевенска черноглава, карнобатска овца и др.). Покривните косми нямат практическо значение, тъй като при стрижбата на овцете не може да се острижат, поради което не влизат във вълната. При някои тънкорунни и полутънкорунни породи главата и крайниците на животните са обраснали с пухови вместо с покривни влакна. Последното е резултат на продължителна селекция по тези признаци и има висок коефициент на унаследяемост (до 60%).
