Първоначално дейността на Царските природонаучни институти е насочена главно към обогатяване на колекциите на Естественоисторическия музей и организирането на Зоологическа градина в София. От 1914 г., когато за директор е назначен младият и енергичен български зоолог д-р Иван Буреш, се поставя начало на по-системна и целенасочена научна дейност в три клона на природните науки в България — зоология, ботаника и геология. През 1919 г. са обособени и първите четири научни отдела: зоология, ентомология, ботаника и минералогия, които съществуват в Царските природонаучни институти до края на Втората световна война. След 1945 г. в страната настъпват съществени общественополитически и структурни промени, които засягат и Царските природонаучни институти, и те преминават към Българската академия на науките. С решение на Правителството от 19.II.1947 г., на базата на четирите отдела на бившите Царски природонаучни институти към Българската академия на науките се създават три самостоятелни научни института — Зоологически, Ботанически и Геологически. Към Зоологическия институт са включени също Естественоисторическия музей, Българската орнитологична централа и Зоологическата градина в София. Общият състав на новосъздадения Зоологически институт с музей е около 20 души, а научните сътрудници са само 12. Създадени са и първите три научни секции: “Безгръбначни животни” (ръководител д-р П. Дренски), “Ентомология” (ръководител акад. д-р Ив. Буреш) и “Гръбначни животни” (ръководител д-р Н. Атанасов). За пръв директор на института е назначен акад. д-р Ив. Буреш (1885—1980).

Развитие на Института по зоология

Акад. д-р Ив. Буреш ръководи института до 1959 г. Поради ограничения състав от специалисти основната работа в института е насочена към проучване на насекомната фауна, паякообразните, основните групи гръбначни животни (земноводни, влечуги, риби, птици и бозайници) и богатата пещерна фауна на България. През този период се поставя началото на две важни научни поредици: “Известия на Зоологическия институт с музей” и “Фауна на България”. След оттеглянето на акад. Буреш в пенсия, от 1959 г. до 1965 г. директор е член-кор. д-р Г. Паспалев. Изследователската работа в института се разширява с изследвания и върху паразитната фауна на страната. Формира се нова секция “Паразитофауна” и се извършват мащабни комплексни експедиции за изучаване фауната на различни райони на страната. От 1965 г. до 1970 г. за директор на Института по зоология е назначен видния български хидробиолог и протистолог член-кор. Ал. Вълканов. Поставя се начало на посистемни екологически изследвания и в института се обособява първата лаборатория по екология на дребните бозайници и някои пасищни екосистеми в страната. Активно се изучават високопланинските езера в Рила и Пирин и р. Дунав. Фаунистичните изследвания се разширяват и се обхващат нови големи групи от българската фауна (свободноживеещи и паразитни протозои, бриозои, подземни ракообразни и др.).

След смъртта на член-кор. Ал. Вълканов от 1972 г. за директор е назначен член-кор. Б. Ботев. В института е извършена структурна реорганизация и се създават четири нови секции на проблемен принцип: “Таксономия, фаунистика и зоогеография”, “Екология на сухоземните животни”, “Хидробиология” и “Онтогенеза и морфогенеза на животните”. Секцията “Паразитофауна” е прехвърлена почти изцяло към Централната лаборатория по хелминтология при БАН, а Зоологическият музей е отделен и трансформиран през 1974 г. в Национален природонаучен музей. От 1973 г. е преустановено издаването на поредицата “Известия на Зоологическия институт с музей” и института започва издаването на три нови научни поредици: “Acta zoologica bulgarica”, “Хидробиология” и “Екология”. Продължава издаването на монографичната поредица “Фауна на България”. След оттеглянето на член-кор. Б. Ботев в пенсия от 1989 г. за директор на института е назначен акад. В. Големански, дбн.

От 1992 г. института започва да издава нова научна поредица — “Каталог на българската фауна”. От 1997 г. трите научни поредици на института се сливат и започва издаването на научно списание — “Acta zoologica bulgarica” с три книжки годишно. През 1993 г. към института се изгражда първата в страната Биологична експериментална база “Калимок” за изкуствено развъждане и възстановяване в природата на редки и изчезнали видове диви птици от българската фауна. В резултат на настъпили промени в научния състав и развитието на някои нови направления на изследователска дейност се извършват промени и в структурната организация на института. Освен досегашните секции по “Таксономия, фаунистика и зоогеография” и “Хидробиология” се създават три нови секции: “Биология и екология на сухоземните животни”, “Експериментална зоология” и “Протозоология”. Секциите се организират на лабораторен принцип и към тях се обособяват над десет специализирани лаборатории по основните изследователски направления в института. От август 2003 г. директор на Института по зоология е ст. н. с. I ст. д-р Младен Живков, дбн.

Новото ръководство продължи работата по финансиране и актуализиране тематиката на института с оглед успешното изпълнение на ангажиментите на страната при присъединяването им към Европейския съюз, главно по отношение на опазването на околната среда и биоразнообразието. Продължават усилията за обновяване на научната апаратура и електронната техника, за повишаване на методичната подготовка на научните сътрудници и специалистите и интензифициране на тяхната работа. Голямо внимание се обръща на организацията, съхраняването и използването на научните колекции в института. Председател на научния съвет е академик Васил Големански, дбн. Към 01.01.2005 г. в Института по зоология работят общо 92 научни сътрудници и служители, от които един академик, 6 старши научни сътрудници I степен и доктори на науките, 14 старши научни сътрудници II степен, 13 научни сътрудници, и 58 души научнопомощен, административен и обслужващ персонал.

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари