|
Биологична роля на Медта при животните |
|
|
27 септември 2007 |
Многоножка DatsoPic 1.2 © 2007 by Andrey DatsoМедта е съществена за всички висши растения и животни. Тя се пренася от кръвта чрез плазмен протеин наречен церулоплазмин. Когато медта се разгради от храносмилателната система, тя се пренася до черният дроб. Медта се среща в голямо разнообразие от ензими, включително в медните центрове (CuA, CuB) на цитохромин ‘c’ (це) и на още един ензим съдържащ мед и цинк.
В допълнение към функциите на медта в ензимите тя се използва и за биологичния пренос на електрони. Сините медни протеини, които участват в електронния пренос включват азурин и пластоцианин. Наименованието “синя мед” идва от техния наситен син цвят.
Повечето мекотели и паякообразни като подковният рак (който има по-близка връзка с паяците и скорпионите, отколкото с ракообразните) използват по-скоро мед-съдържащият пигмент хемоцианин, отколкото съдържащият желязо хемоглобин за пренос на кислород, оттам и синият цвят на кръвта им при окисляване вместо червения.
Предполага се, че цинкът и медта си съперничат по попиване от храносмилателния тракт, така че диета, която изключва единия от тези минерали може да доведе до недостиг на другия. Нормалното количество на мед, което трябва да приема възрастен човек на ден е около 0,9 милиграма.
bg.wikipedia.org
 |
