Подробна Статистика
Статии: 3332
Коментари към статиите: 3254
Снимки: 2072
Обяви: 1361
Връзки: 286
Фирми: 344
Теми във форума: 2856
Мнения във форума: 52614
Потребители във форума: 1844
Продукти в магазина: 2451
|
|
Намирате се в:
|
Слепият човек и неговото куче от древността до 1916 |
|
|
01 октомври 2007 |
Кучетата и Париж DatsoPic 1.2 © 2007 by Andrey DatsoКучета-водачи на слепи са известни от дълбока древност. Нуждата от векове заставяла слепите да бродят по пазари и панаири, за да търсят прехраната си, като пеят и свирят. И тогава сигурно им хрумнало да използват кучето като водач. Верният другар водел невиждащия си стопанин по познати и непознати маршрути, от селище на селище, заобикаляйки срещнатите по пътя препятствия (Сотиров, 1983).
Различни творби на литературата и изкуствата от древността са доказателство за това. Така при разкопките на Херкуланеума при Везувий е намерена картина, която представя мъж, воден от куче, като се подпира и на пръчка. Една жена му подава нещо, но мъжът не посяга към него, от което може да се предположи, че той е сляп ("Зари", 1986).
Мотивът "Слепият и неговото куче" е често срещана тема в литературата и изкуството и в средновековието. Една легенда разказва, че ослепеният от келтския цар Одран германски владетел Хелмхолд бил воден от вярното си куче през гъстите гори на Таунус. Така те обикаляли от замък на замък.
В Нюрберг, Бавария, в църквата "Св. Себулдус", има стенопис от 1465 г., на който е изобразен вървящ по улиците сляп човек, съпровождан от куче (Денков, 1998).
В излязлата през 1797 г. книга на А. Ф. Фревиле "История на известни кучета" четем следните редове: "Начинът, по който кучето води несигурните стъпки на слепия, предизвиква истинска почуда и заслужава признателност. Каква мъдрост, търпение и грижовност има в тези благородни животни! Те никога не пропускат врати, зад които може да се даде милостиня на господарите им. Видях как някои кучета не вървяха по прекия прав път само защото по него има дълбоки или пълни с вода дупки. Тези внимателни животни избираха друга, крива пътека, по която техният господар не е подложен на никаква опасност." ("Зари", 1986).
От книгата на известния виенски очен лекар д-р Йозеф Берн "Окото" (1813) се разбира, че още през 1780 г. по улиците на Париж се срещали слепи с добре дресирани кучета. През 1819 г. в своя "Учебник за обучение на слепи" Вилхелм Клайн, основател на Института за обучение на слепи във Виена, отбелязва накратко възможността кучето да се използва като водач и описва методите за обучаването му и грижите за него (Денков, 1998).
Истински пионер по систематичната и методична дресировка на кучета във воденето на сляп се счита немецът Йозеф Райзинген. В 1780 г. по време на пътешествията си като калфа той загубил зрението си едва 20-годишен. През следващите години успял така добре да обучи кучето си да го води, че много хора се съмнявали в слепотата му.
Едно особено признание на кучето и наклонността му да води сляп човек намираме в появилата се през 1847 г. книга на слепия швейцарец А. Бирер. В това автобиографично произведение в отделна част той излага своя опит в дресурата на кучета. За съжаление тези забележителни познания с течение на времето били забравени.
Първоначално за водачи били използвани всякакви кучета - безпородни, малки и големи, които слепите сами обучавали (Сотиров, 1983).
Албена Алексиева
Ангел Сотиров
Официален сайт: www.e4p-bg.com
Коментари () |
|
|
|
 |
|
|
|
|
