едно беше Карамана, друго беше Балабана, трекьо беше Камджи кучка. Излезнала силна мечка, пуснаа са три кучета, загония силна мечка, съгледаа харамлии, защо нема три кучета и пойдоа да си фана, да си фана Кара Бою; ка пойдоа, та придоа, при негово сиво стадо, сиво стадо деветстотин, деветстотин вакли овни. Фанали са Кара Бою, фанаа го, вързаа го, и си Бою питуваа: - Колко пари че да дадеш? А Бой им казуваше: - Фала вие харамлии, парите са у гората, язе ходим по гората, та си пасем сиво стадо, та съм там парите копал. Хайде д' идем да ги найдем. Да ги найдем, да ви дадем. Нало нещо че се молим: Пущете ми десна ръка, да засвирим с меден кафал, да размамим сиво стадо, да се върне наназаде, и тогай чем с вас да идем, та иманье да ви дадем. И они го послушали, пущиа му десна ръка, та засвири с меден кафал - не си свири да размамя, да размамя сиво стадо, на си свири и сборуе, и сборуе със кафало: "Хвала вие три кучета: Карамана, Балабана, и ти кучко Камджиярко, дека да сте, тука да сте, загина ви Кара Бою." Щото беха три кучета, тий стигнали силна мечка, вече са я удавили. Ка дочуа три кучета, ка махнаа силна мечка, по-скоро са дотърчали. Видоха ги харамлии, нема каде да побегна. Щом стигнаа три кучета, веднъг са ги издавили, оттърваа Кара Бою. Щото беа харамлии дор парите да му зема, та що бееа спечелили та и них му оставия.
