Статии: 3530 Коментари към статиите: 3595 Снимки: 2072 Обяви: 1554 Връзки: 288 Фирми: 345 Теми във форума: 3257 Мнения във форума: 59438 Потребители във форума: 2116 Продукти в магазина: 2628
В семейството на геконите (Gekkonidae) съществуват приблизително 670 вида, които са разпространени по целия свят (от 40°С северна до 40°С южна географска ширина). Много от тях отдавна са станали домашни любимци и принадлежат към постоянните обитатели на терариумите.
Почти всеки, който е бил на почивка на Средиземно море, на Балканския полуостров или по крайбрежието на
Геконите принадлежат към най-големите акробати в царството на животните. Те без проблеми се придвижват по таваните и гладките стени, даже по стъклата на прозорците, защото имат специални приспособления на крайниците си. Пръстите им, завършващи с остри нокти, притежават засмукващи ламели с микроскопични власинки, с формата на кукички. С тях геконите успяват да се задържат на повърхности, които имат дори само незабележими неравности, каквото е например обикновеното прозоречно стъкло. Доскоро се смяташе, че
Най-известен е стенният гекон (Tarentola mauritanica), разпространен по европейското крайбрежие на Средиземно море и Северна Африка. Той е дребен (12-14 см) и има тъмна и невзрачна окраска. По тази причина стенният гекон не е предпочитано за отглеждане животно от тераристите. Когато стои, без да се движи, притиснат към някое клонче в терариума, той почти не се забелязва. Този гекон има „обърнат" дневен режим - през деня се крие, а става активен на свечеряване и през нощта. На светлината на инфрачервена лампа можете да го наблюдавате как излиза на лов.
По-интересен и с много по-красив външен вид е далечният роднина на стенния гекон - гигантски гекон (Gekko gecko) от Южна и Югоизточна Азия. В родните си места той е смятан за домашно животно и живее в близост до хората. Предпочита жилищата им, защото там намира топлина, скривалища и достатъчно количество насекоми например хлебарки.
Този „здравеняк" достига дължина 30 см и не може да не го забележим, дори когато не се движи. Тялото му е покрито с брадавични люспи, „поръсени" със синкави и червеникави точки. Очите на гигантския гекон са впечатляващи - големи и кръгли, типични за нощните животни, които ловят плячката си в сумрака на нощта.
Гигантският гекон се отличава с една рядко срещана особеност - той може да издава силни звуци (женските животни издават звуци само при опасност). Ако през нощта чуете кучешки лай, макар че наоколо няма никакво куче, ще откриете, че това е изразителният глас на гигантския гекон, който звучи като пронизително квичене на малко кученце. Това влечуго има и още нещо общо с кучетата - то хапе! Ако е раздразнено, животното отваря голямата си уста и захапва каквото му попадне - например пръста ви и не го пуска лесно. Неговото ухапване не е опасно, но е много болезнено и раната дълго кърви. Затова гекони се хващат много внимателно и само с кожени ръкавици (това е съвсем сериозно предупреждение).
Въпреки това, гигантският гекон е подходящо за отглеждане в терариум животно, което може да се отглежда лесно и от начинаещи тераристи. Влечугото се нуждае от възможно най-просторен терариум с дърво за
Силен и много красив обитател на терариумите е нощното геконче (Eublepharis macularius). Кожата му е гъсто посипана с черни петна и напомня за окраската на хищниците от семейство Котки (на немски език името му е „леопардов гекон"). Дължината на тялото му е 20-30 см. Особеното при тази разновидност е, че малките изглеждат съвсем различно от възрастните екземпляри - те нямат типичната леопардова шарка, а приличат на светъл чорап с черни напречни ивици.
Родината на нощното геконче са скалистите пустини и неплодородните тревисти степи от Иран до Предна Индия. Затова животното се чувства най-добре в отопляван „пустинен" терариум с голяма площ, покрита с натрошени камъни и скални „постройки". Изправен на източените си тънки крачета, този гекон дебне плячката си на свечеряване и през нощта (предимно насекоми). През деня той си отпочива, скрит в малките пещери между камъните, където има малка влажност. Животното почти не се нуждае от вода - достатъчни са му капките вода от пулверизатор по камъните. Нощните гекончета са често срещани терариумни животни, защото се размножават лесно в плен.
Геконите са активни надвечер и през нощта, затова тераристите могат да се любуват на своите любимци само вечер, когато те напускат укрития си. Съществуват обаче и изключения! Това са двадесет и четирите вида гекони, които се срещат само на остров Мадагаскар и прилежащите групи острови и се отличават със своята необикновена красота.
Тези дневни мадагаскарски гекони често се наричат с родовото им име Фелсуми (принадлежат към род Phelsuma). Един от най-красивите представители на рода е мадагаскарската фелсума (Phelsuma madagascariensis), която се среща като няколко местни подвида (зоогеографски раси), обитаващи не само дивата природа, но и човешките жилища. „Навсякъде приемат тези гекони като съквартиранти пише Фридрих Шнак в своята прекрасна книга за Мадагаскар. „Във всички ъгли на дома пребягват гекони, търсещи храна. Те претърсват гардеробите и шкафовете и избиват неканените вредители". Свободно живеещите фелсуми предпочитат за място на живот и лов стеблата и листата на по-високите растения, чиито медоносни цветове привличат насекомите. В последно време остров Мадагаскар загуби своята недостъпност и значението си като рай за животните. Все още често срещаните фелсуми сега са защитени от закона. Техният лов в природата е ограничен, но този вид се отглежда лесно при домашни условия, така, че можете да си го намерите без големи трудности.
Невзрачният стенен гекон през деня обикновено се крие.
Характерните крайници на гекона имат нежни, прилепващи ламели.
Гигантските гекони показват, че с тях шега не бива. С голямата си уста те могат болезнено да захапят човешки пръст. Дълго да не го пуснат.
Както повечето си роднини, красивото нощно геконче е истински активно чак през вечерните часове. То бързо бяга на високите си крака и дебна плячката.
